LIVE REPORT

Julian Marley & The Uprising

Toзи път решихме да поразнообразим малко копнцертните репортажи в 'роука', като настоящият е съставен от един приятелски разговор, след една марихуана (средно качество), и за да сме още по-близко до братята ни по оръжие от Бронкс – седнахме, като по образец, в детската градина, под дебела сянка, в един отминал неделен горещ ад. Разговорът, както ще забележите, не се върти само около Julian Marley и неговия раста-бенд, а и за безплатното свирене, негрите, тревата, бисовете, група Хоризонт (знаем, че са едни от хилядите ни читатели – дано не се засегнат, просто си казваме мнението за тях) и прочие...както има една приказка – за нещата от живота. Енджой(нт)вайте...

Симо: Така, то има един час време да записва.
Румбата: Ама така ше лови ли?
С: Да, да.
Р: Сигурен си?
С: А-аа. Здрасти, Румба. Ко стаа, брат?
Р: Ъаа, Здрасти, Симо. Ами не сме се виждали от вчера от концерта. Как е при тебе?
С: Амии, добре е, добре е при мене. Аз забавлявах се концерта, преди концерта... Румба, ко прайхме, непосредствено преди концерта как прекарахме? Ко прайхме тогаа?
Р: Пихме бирички.
С: Имаше някво, да.
Р: На бирфеста ходихме, гледахме мача.
С: За Хоризонт какво ше кажеш? Хубава, млада група ли са, стара ли са?
Р: Среден род. Просто това е най-точното определение, което съм чувал за тях. Без да казвам за тях. Хе-хе.
С: Ами тия момчета вчера, кво? Аз достатъчно си плюх на Румбата, ся.
Р: Що бе, аз това казах, не е лесно това да направиш такива мелодични акорди. Виж кви сладки мелодийки има, да си тактуваш с крак така, уа, уа.
С: Ееее, не мисля, че това е такава музика дето ме привлича мене.
Р: Да ве, да.
С: Вобще няма начин.
Р: Има ли за какво примерно да се изкажеш чак пък негативно за тях?
С: А! Емиии, просто, като виждам отношението им към музиката, братко. Някак си, много сухарско. Не е... Нямат... Не се кефят на музиката, като че ли. Не, те се кефят ама по някакъв дървен начин. Дето не е, не е много емоционален. Малко пенсионерски, точно ти го каза - естрада, братко. А пък, извинявай точно група да приеме да свири всяка вечер на бирфест безплатен, ебати групата, нали, самоуважаваща се. Аз, никога няма да се навивам ако имам група да прая по някви такива безплатни мероприятия, обвързани я със някви реклами, я с някви политически агитации и такива глупости... И бирфестове...
Р: Ама не си против безплатен концерт, а това имаш предвид - посланието? Или всичко си има цена?
С: Не, ако безплатния концерт е организиран нещо, ъъъ, с няква добра цел. Няма значение. Идеята е, че тия безплатни концерти се правят безплатни, за да се привлича тълпата, а не отиват такива хора, които отиват заради самия коцнерт.
Р: Така е.
С: И такива работи. Чай, ние щяхме да говорим за Боб Марли. Нашия...
Р: Това беше непосредствно преди концерта.
С: Преди Боб Марли.
Р: Да споменем, че имаше закъснение от един час, което не беше особен проблем. И без това закъсняхме половин час, и тъкмо да си доизпием бирата.
С: Мноо важна работа, да, трябваше да си доизпием бирата.
Р: И го направихме.
С: Е, изпихме си я, да. И после аз оная бира дето я свивах във кенефа. Във кенефа, знаеш ли ко ве? Дет надрасках с маркер, аз ти го казах вчера. Надрасках Rawk On на все места, в кенефа на НДК.
Р: И тъй. И в моя кенеф някой преди това се беше разписал 'София'. Кво ще кажеш за ония, кво му пука толкова, кво се преживява дето: 'Е, надраскаха ни залата тука'. Ма тва не са хора бе. Тва са...
С: Ае, братко туй са някви уникални пенсионери, ве. Просто... Аз отивам до кенефа и нали, първия път като ходих до кенефа, наистина като си ходих да пикая. И отивам и са подпирам на масата и нещо залитам, нали, след като си платих тва. Аз щот в началото не щях да плащам обаче те не искаха да ме пускат. Аз викам 'нямам пари' и те викат 'върни са горе, върни са да си ги вземеш' и викам 'ай, кво ся ше са прая на хулиган'.
Р: И аз така като слезнах, да.
С: И нали си намерих парите и залитнах просто малко и тая дъртата я чувам как на ухото на оня му казва: 'той залитна, видия ли го, сигурно е пил'.
Р: Хахаа, верно ли ве?
С: Да ве, някво такова, ей така му го шушне, някво. Баси тъпите хора, просто уникални. Туй НДК е ебасии..
Р: Те са на работа, тва си е концерт на Боб Марли. Иначе, аз, тва ме кефи, нямаше осветление, просто държаха крушките светнати, нямаше декор, нямаше прегради, всичко беше максимално обикновено. Сложиха инструментите и си свириха пичовете.
С: Еее, с кво готино сърце си свиреха обаче. Мен, точно дет ти го казах, ме изкефи този контакт с публиката дето не беше съзнателно търсен от групата. Те, просто си излизат, братко, и си свирят. Вобще, някво топло, нали. Не е да ти кажат, нали 'Ейй, готови ли сте, хейй, ааа'. Незнам си ко. Мисля, че имаше само едно провикване? Да той излизаше някъв да се такова. Между песните да говори с публиката, накакъв негър. Сещаш ли се? С микрофон.
Р: Да, да, той още от началото това, нали - рожденото парти на Julian, ала, бала, празнувайте.
С: Точно, дето в началото и дето пяха happy birthday, дето.
Р: Каква торта му изкараха, аз нея не я видях отблизо?
С: А, туй бяха българи май дето, между другото му я подариха.
Р: Незнам. Хепи бърдей, всичко точно. Мноо. Очаквах барабаниста повече да го разглоби тоя комплект.
С: Ооо, джш, джш.
Р: Може би съм очаквал Mike Portnoy. Ее, хе.
С: Ае, разликата между черен да свири и бял да свири има. Аз дето, някяк си, не са бях замислял по тези въпроси, наистина си има разлика в кръвта... между черните и белите. Някво, усещаш ли фийлинга, просто? По-негърски, така.
Р: Да, де да знам, тоест. Басистът много ме израдва много. Аве всички, имам в предвид, там щото и по отделно мамчетата - тва са двете дебели мамчета, не - негърки, ние така обичливо го казваме 'негърки', да знаете.
С:
Р: Голям бенд. Това според тебе не е ли поза да излезе с толкова хора? Десет примерно, двама пиянисти, две мамчета? Как мислиш?
С: Дали е поза?
Р: Мхм.
С: Не мисля, при него сигурно има... Все пак той е сина на Bob Marley, със сигурност има нещо, което той, в смисъл кат прай тия концерти, все пак трябва да е някякъв стереотип на Bob Marley, не може да е нещо различно. Така че незнам дали всичкото това му идва изцяло отвътре или малко...
Р: Не, според мене песните му, честно да ти кажа, тия в началото бяха много, абе имаше интровертни регета. Ай да не казвам минорни, но е много по-замислено, не само 'щрак, щрак', мноо...
С: Точно тогава дето ми каза, тоя малко по... Хем така го пеят като че ли весело, а всъщност тъжно, нали.
Р: Да, да.
С: Аве уникален концерт, уникален.
Р: Бих го чул с удоволствие, имам в предвид не само реге така ритъм. Щот знаеш, че като чуеш някой реге мотив, къвто и да е, понякога просто ти идва да денсиш дет се вика. Самия такт, ритъм, всичко. Иначе бая разнообразно да ти кажа. За такъв стил... Според мене... Ска, пънк, мене бързо ми писват тия ама регето... Вчера, нали, имам предвид за тоя концерт. Не ми омръзна нито за миг.
С: Аз дет казах, нали, че щеше да ме изкефи публиката да е малко по-весела, такава.
Р: Да.
С: Малко по-свободна.
Р: Ами за което, примерно за биса накрая. За биса можеше заедно да помогнем. Така си мисля сега.
С: Да. Можеше, незнам дали щяха да излязат или дали... Виж ся, те ако ше излизат на бис... Напоследък знаеш ли кво става в хардкор групите. Мен това не ме кефи много. Братко, те са си запланирали да направят два биса. И си тръгват, нали, и публиката няква такава нали ненастойчива за бис, никой не вика, и тия, примерно Vendetta са го казвали това нещо. Вика: 'Ъъъ, аве ний ше си тръгваме, ако нещете повече, айде чао.' Някво такова, едва ли не, искат от публиката да викат, нали.
Р: Защо ве, точно, някак си, психологическо така, надъхваш. Тя ако публиката я е изкефил концерта. Деа знам, доста групи са го правили.
С: Тогава да не го праят на бис, ве. Да не праят никва почивка.
Р: Не друго си е бис, друго понякога действа на...
С: Slayer нали знаеш, че не праят бисове?
Р: Не.
С: Slayer не праят бисове. Те и на концерта тука така в София свириха накрая с кво завършиха там... Със ъъъ....
Р: War Ensemble? Не.
С: Ае...
Р: Angel Of Death?
С: Не беше ли тая.. от Seasons In The Abyss... Ае не знам, и аз не помня с кво завършиха. И нали така, чао, и някво сбогуване, излязоха, и викаме, викаме, викаме и няма братко - не излязоха. И се чудим там с един приятел, нали: ае, викам, нали, аз, що няма да излязат на бис, нали? И на следващия ден по радиото чувам, мисля, че точно Васил Върбанов го беше казал в предаването си, вика, 'Доста хора не знаеха, че Slayer не излизат на бис и викаха, там, викаха и останаха разочаровани'.
Р: Не, в смисъл... За мене бисовете са част от концерта, и...
С: За мене бисовете трябва да са естествени...
Р: Да ве, да. Но все пак си има програма, имам в предвид... Според мен, тука, леко не ме кефи идеята да си преповтаряш материала. Да повтаряш няма нужда.
С: Ами аз виж ся на каква ситуация бях в Бургас на Darkseed, много ме изкефи. Те тогава напрайха два непредвидени биса, май. Darkseed. Беше много як концерт, нали, някво. И нали.. праят, нали, след първия бис, който беше предвиден или нещо такова, излизат те за втори бис и той вокалиста вика: 'Обаче, единия ни китарист е нов и не ги знае всички песни и затова ще свирим сега само с един китарист, няколко песни ще изсвирим, нали.' Изсвириха ги тях, нали. И накрая викахме, викахме, викахме и ония, нали, пак излизат, нали и викат 'Айде за последно, ще изсвирим пак със втория си китарист тая Craft Her....' ъъъ, ъъъ, да, Craft Her Spell. Не, не беше Craft Her Spell. Ае няма значение. А Self Pity Sick. 'И със двамата китариста ще я изсвирим, нали'. И ето, тогава повториха песен, обаче много яко.
Р: Прав си. Абе важното е цялостния концерт, дори, дет се вика, да не излезе на бис. Малко ей така, ми се искаше само тва, но щом така са решили, де да знам.
С: А как ти се стори това поднасянето на ъъъ....
Р: Автографите?
С: Не, на тортата. О да, автографите ще го говорим после. Много готино. На тортата?
Р: Вкусно ми се стори. Хахаа.
С: Тия от публиката дето пяха. Той със сигурност не е бил изненадан, обаче. Със сигурност е знаел, че ще има нещо такова. Julian Marley, ae, Bob Marley...
Р: Сто на сто му е станало готино, ся, деа знам, сигурно е знаел. Ама готино беше.
С: Аз и това. Представяш ли си да си празнуваш, така, рождения ден на турне? Ей така, братко.
Р: Мда.
С: Иначе за автографите накрая, размаза ли се, като го скива тоя толкова усилия да раздава автографи. Ебаси пича. Някъв потен такъв, 'Hold on, hold on'. Някъв, нали, щот всички го налазват, такива. 'Hold on, hold on', нали. Бла, бла, бла. След малко, нали, по едно време вика, даже аз тогава бях долу, нали, той беше на сцената. И се навежда такъв да дава автографи. Вика 'I'll be back, I'll be back in a minute.' И оп, отива при едни други дето също взимат.
Р: Да, да.
С: Накъв, баси, тоя човек се скъса да раздава автографи.
Р: Хахахааа.
С: Обаче не излезе Bob Marley да раздава автографи. Ами излезе барабаниста и...
Р: Примерно, както такова, квото е, деа знам, имам предвид, да, също е гот. Китаристът отиде да помага, щото нали в началото само барабаниста беше.
С: Да, да.
Р: След това. Не китаристът, пианистът, обърках се, сигурен съм, единия пианист.
С: А той после и китариста даваше. Тоя със растите.
Р: Верно?
С: Да. Който с оплешивялата коса отгоре.
Р: Верно? Не го видях тва.
С: Ми аз взех от него. На флайера от него отзаде на ямайското знаме. И той за всеки питаше за име. На кой, на кой? И където заедно го спелуват, такова. Някво много готино. И аз му давам нали това и той 'what name'. Викам 'just sign on the flag'. И някъв такъв се разписа отзад на флага. А отпреде барабаниста на портрета на Julian Marley. На Bob Marley.
Р: Къв флаг ве, копеле?
С: Ъ?
Р: Къв флаг?
С: На флайера, той отзад.
Р: А, да, да, да.
С: И отзаде има, някъв такъв флаг. Тоя на Ямайка и кво беше. В смисъл нарисувани... Ааа, изкефи ли те онова знаме дет го развяха по едно време? С марихуаната?
Р:
С: Ааа, тогава много яко от сцената.
Р: Може би и това е част от програмате, хеее.
С: То туй беше от публиката, аз в началото ги гледах, те бяха някъде зад мене.
Р: Да ве, да.
С: А после кой го развя? Те ли се хачиха го разваха или го дадоха на някой да го развее?
Р: Китариста, помня, така...
С: А-аа
Р: Тоя дето, нещо като водещ на вчерашния концерт, се вживяваше, с късата коса, дето нали 'this is Julian's birthday', ала, бала.
С: Да, да, и?
Р: Ми, знамето, развяваше го, нали. После го обърна.
С: А, българското ли ве?
Р: Да. А, малко обърка, отзад, отдолу нагоре, ама както и да е.
С: Е, хе-хе.
Р: Абе... един от най-яките концерти. И звукът беше перфектен, акустиката. Не много надупен. Ясно, чисто...
С: Добро, добро преживяване. Просто...
Р: А иначе мен си ме изкефи доста публиката, си денсеше. И аз в началото особено...
С: Ма няква денси, такова, ма аз исках някво такова... Незнам, малко по-пространство да има и да правиш някво такова квот ти падне, да си дивееш. А то може би щот нямаше място. Ма на хардкор концерти става дивотията.
Р: А може би и това е друг тип все пак..
С: Да. Хахаа
Р: За барабаниста, казах ти за дръмкита, че повече очаквах. В смисъл, такъв звук и някак си като държеше 'Чакай ся, тоя ше ги разглоби, нещо, по някое време.'
С: Семпъл му беше комплекта и той някъв си свири някво по... някво вглъбено такова, без шумни неща такива. И плавно, някво, точно негърско забавено свирене на моменти.
Р: Ае, добро, добро. Иначе най ми хареса накрая Exodus. Ма щото я удължиха, то петнайсет минути се получи.
С: Да. То аз забрайх по едно време, че я свирят тази песен.
Р: Боб Mарли на какво свиреше там? Как се наричаше?
С: На тарамбука ли свиреше? Или? Не, един друг свиреше на тарамбука преди това. Една песен мисля, че преди това.
Р: Незнам, с някви палки налагаше.
С: А, с палки? Може да е било тимбани ли, незнам... Тарамбуката не е с палки.
Р: Не беше перкусии във всеки случай. Но тоя момент много добре го направиха. И баса, така. Деа, знам.
С: Обаче забеляза ли как се гледаха, така, като свирят някои? Примерно басиста, ей така, гледа китариста, някъв са гледат, свирят, във очите се гледат. Някво, мнооооо.... яко.
Р: Мен такива китари, иначе, като на китариста не ме кефят. Виж как първи праг и свършва, няма отгоре глава.
С: Мхм. И не та кефят?
Р: Еми не, като незавършено е.
С: А вчера имаше ли такива китари?
Р: Е да бе, китариста, тоя дебелия, с горе долу плешивите расти.
С: Ааа, да, той беше чак в другия край, аз затова не съм видял. Аз не съм се загледал дори.
Р: Ами ние в началото бяхме по средата бе, даже беше по-така.
С: Не съм съм забелязал.
Р: Ти сигурно си гледал замо Julian, а?
С: Не знам кво съм гледал, братко.
Р: Не отлепи очи от него?
С: Не знам кво съм гледал. Ма растите му бяха много добри.
Р: Да, да, да.
С: Някво такова дебело, гладко...
Р: Имаше на автографите. Значи това жалко, че не може да се види. Една жена ей там на барабаниста такъв, само, прави, ей така. Без да преигравам. Кожата и само... И после... Расите така... И аз: 'човек, е, а?' И тя така изгледа и нали се усети: 'ха-ха'. Абе как наистина...
С: Колко голяма?
Р: Ми 24 примерно. Но такава, какичка ми беше на мене, определено. Ма някво наистина, как само пипна по кожата да види. Той даже не усети де.
С: Някво извънземно.
Р: Беше потен, но не миришеше барабанистът. Сигурно се пръска с Rexona, такава, 24 часа без изпотяване.
С:
Р: Абе кефи ме такова, нали. Аз даже ти казах доста си прилича с Living Colour. Имам в предвид, свирят хората. То, че си личи и по вокалите, по-такива солови моменти, имам предвид.
С: Оня пееше със затворени очи, братко, на моменти...
Р: Да. Беее, супер, аз...
С: Беше ли ти според тебе, малко като че ли студен Bob Marley?
Р: Не. Ми де да знам. Може би това е част от ъ.. Някой не се държат толкова сериозно, но примерно в интервюта кви неща казват ми е направило впечатление. Зависи, имам впредвид....
С: Вглъбен беше, някъв такъв, просто... Баси концерта... Невероятен...
Р: Определено. Примерно честно да ти кажа, е, тука ти знаеш, че на Fates Warning...
С: Скии, ски, тоя иска да я ебе тая (б.ред. за някви гълъби май ставаше въпрос )
Р: Само да ти кажа за Fates Warning. Знаеш, че предишните два албума са ми едни от най-любимите неща изобщо. Вчера концерта по ми хареса от тях.
С: Верно ли ве?
Р: Не се ебавам.
С: Аааа, ти на Fates Warning умираше от кеф, веее.
Р: Еее, на моменти имаше по... Ама копеле имаше по едно време преди първия бис. Преди бисът им, от старите работи, като почнаха един много такъв прогресив. Ти усети ли разликата между някои неща, че по-така бяха модерни, с по-тлъсти рифове. Пък другото си беше точно прогресив. Едно...
С: Аз като чух тая началото на Heal Me, дето те питах, ае коя е тая песен?
Р: Да.
С: Не ве, аз това се бъзиках после с незнам кой. Че то в началото това беше Korn риф, ебаси. Тъъъъ, дъ, дъ, дъ, дън. Нещо такова, и аз не мога да го изтананикам точно.
Р: Да. Тъъръ, търън, търън, тъ. Да, готина е много. По ме изкефи, имам предвид като цяло имаше готини моменти, но имаше по едно време от старите работи като свириха, ебаси скуката. Аз честно да ти кажа мисля, че и Марто особено си личеше, че усети, и ти. Имаше скучни моменти.
С: Аве за мене тоя вчерашния концерт беше, вобще, концерт друг тип.
Р: Да.
С: За пръв път се сблъсквам с няква такава култура, нали, наживо, автентична.
Р: Е, да автентична, но не мисля, че в публиката имаше нещо по-автентично.
С: Е, чи публиката си беше българска.
Р: Да бе да, ама.. нещо..
С: Очаквах да има много повече растафарианци. Ма то излезе, че няма много растафарианци. Имаше много някви такива, изглеждащи обикновено.
Р: Да, ве, да. Ма имаше и готини. Видях имаше някои до кръста, почти. Имаше някои такива елемента. Евалата такива, да.
С: И на родителите им евалата, че не ги водят по чалга концерти и кръчми ами по такива концерти.
Р: Да. Имаше няколко майки чакаха дъщерите си да вземат автографи и да си ходят.
С: Хахаа. То направо тия автографи кат малки деца, аз кат някво малко дете, някво такова 'дай тука, брат'.
Р: Аз щото честно ти кажа и се заглеждам така, и публиката понякога, ей така, като се качих няколко стълби, не цикля нали да гледам пет минути как се радват, просто лицата като емоция, разбираш, а не... Така и хората по-улегналите по седалките също много се кефиха. Мисля, че всеки възрастен, знае, че Bob Marley, така, тревата...
С: Едно е да го знаеш, в смисъл друго е като си го пушил, нали така..
Р: Де да знам, така мисля, че беше като цялостно атмосферата много яка и по единично всички...
С: Е, отвсякъде беше позитивна.
Р: Готино, готино. Някво така доста несвързано ще се получи репортажа.
С: О, заеби, брат. Заееееби, братле... А колко народ имаше според тебе?
Р: Под хиляда.
С: Под хиляда, нали? Те повече на Agnostic Front бяха малко над хиляда, вчера на са били така.
Р: Ти как мислиш, според тебе, минало ли му е нещо през главата или много му е пукало, че ей така вижда отдолу полупълно, а отзад всичко, така, беше полупразно.
С: Не знам, аз даже не знам дали той по принцип свири в такива зали често. Ти къде мислиш, пак по зали със седалки ли?
Р: Нямам представа.
С: То си е нормално за такъв концерт седящите да са по-малко.
Р: Не, не, дори имах предвид, че като цяло, че празна беше залата.
С: А, като цяло. А, ма аз незнам дали са били в други държави толкова. Ти знаеш ли какво вика Дикси от Vendetta по ММ кво беше казал. Аз го бях пуснал в Rawk-а като новина. Той на Agnostic Front бил две седмици на концерт преди да дойдат тука в България. Във Америка. И Васко го пита 'пред колко души свириха там' и той вика 'ми пред триста души свириха Agnostic', а тука в България свириха пред хиляда. Така че вика и Васко: 'А, това е много важно дето го казваш, щото много хора живеят в заблуждението, че в България концертите събират малко хора.'
Р: Да, може би си прав.
С: Едно време SME, нали се оплакваха, че хората не ходят по концерти ама напоследък май нещата са живнали. След Anthrax някви оплаквания да си чувал? .... Туй да го спирам ли, братко?
Р: Не, или ти кажи?
С: Еми ти имаш ли да кажеш последно към нашите читатели?
Р: Много як концерт, аз го казах. Ако го бях изпуснал ти казах, няма да ме е толкова яд, не е някъв култ за мене като Megadeth или Sabbath, но ако имах кинтите и 30 кинта бих дaл
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: В света на властта слабостта е грях, единственият грях, който се наказва със смърт!
Морган ("Крал Артур и неговите доблестни рицари" - Дж. Стайнбек)