LIVE REPORT

Egypt & Muddy

Египетски богове и чудовища

Денят ми започва едно такова неделно-дъждовно със здрав стоунър рок от Америка и купчина мръсни дрехи. Две перални и няколко албума по-късно, одобрени от котката и позаспалото ми ухо, часовете се изнизват като баба на опашка в Била и водят до кулминацията, заради която съм тук, благодарение на обичайните заподозряни Wrong Fest и Rawk'n'Roll.

Пролетната София е прекрасна, полупразна и бързо ме отвежда до местопрестъплението в Mixtape 5, сцена на едни загряти и подгряващи български същества, последвани от американските стоунъри Egypt.

Малко след 21:00 в малката зала на Mixtape излиза така нареченото „грозно аморфно чудовище“ Muddy с 5 ръце: отново русолявият Варг Викернес (подвизаващ се и във Flying Detachment); блъскащ барабанист - Даката; басистът-месар прави впечатление на човек, който обича дълги разходки по плажа и снимки на умрели бебенца; коминочистачът-китарист по традиция трябва да носи късмет, като го пипнеш, но не ми се спекулира къде точно ще се извършва пипането... и не на последно място вокалист с променящ се глас пие шотове на сцената.



Първите акорди на групата те отнасят. Скоро след това вокалистът кляка да си почине, оставя (леко разтичащия се) коминочистач да блъска по китарата и да вика мудното чудовище от реката. Psychedelic вокалите са рядкост като цяло в творчеството на бандата, но пък за сметка на това ни оставят с 10-минутна еуфория от жестоко провлачени китари, които ме карат да преосмисля екзистенциалното си съществуване и (до тази вечер негативното ми) мнение относно мръсния нелицеприятен слъдж метъл.



Сетът на Muddy звучи като една безкрайна песен, а тази тежка, потна, дуум песен те води до безкомпромисното тръшване на масата. Колко песни изсвириха? Седем или може би десет? Това няма значение, когато се носиш на вълната на музика, създадена за прашни, долнопробни и уютни барове, наречени Дом. Мудното чудовище излезе от дебрите. Готови сме заляни-оляни да чакаме стоунър кулминацията на вечерта.

След точно една цигара и половина време се появяват Egypt, американците, които доказват, че хубавите неща са в тройка – кебапчета, коалиции, платена любов и конкретно тази тройка стоунър ъндърграунд момчета от Фарго, Северна Америка. Залата се сплотява напред, а аз се псувам, че едва сега откривам тази жестока група. Egypt са поредната стоунър банда, която успява да събере почти идентична публика като при другите родни стоунър концерти. Виждаш познати лица отново и отново, еднакви усмихнати и опиянени от музиката хора.



Egypt забиват и ме грабват с първата си песен. Следва сет с още дълги композиции и изчистена музика. След първата и втората песен вокалистът Aaron Esterby ни поздравява със звучното “Holy Shit!”, въпреки че не съм много сигурна в думите му, тъй като акцентът на този човек ме кара да се съмнявам в умението ми да говоря английски. Aaron е прилично брадясал пич, който небрежно напомня за стереотипа на типичния американски чичо с вила в гората, шкембе над колана и пушка под възглавницата, но като цяло безкрайно симпатичен!



Между песните Aaron говори неща на китариста Neal Stein, очевидно разбираеми за него и пак ни почват с мрачните рифове от страната на чудесата. На барабаните Chad Heille подава ритъм на куфеещата публика. Чуваме песни от едноименния албум Egypt, Become the Sun и най-скорошния - Endless Flight, дал тласък на първото европейско турне на бандата. Преживяването е трансово, час и половина музика ни докарват до протяжен китарен оргазъм, най-задоволяващият начин да завършиш една дъждовна неделя и да започнеш шибаната си работна седмица.

Снимки: Цветелина Костова
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Експерименталната нагласа се различава напълно от "здравия разум"...
Квантова Психология - Робърт Уилсън