LIVE REPORT

Envision

Чаках и дочаках smallman да издадат нов албум и да направят концерт. Може и да ги представят като \"българските Tool и българската Мейнърдщина\", но това са колкото верни, толкова и повърхностни изказвания. Те са много повече. Те носят нещо първично и живо, нещо тяхно и съвсем нашенско... Не, просто ще ви опиша как мина концерта.

Излизайки да пуша, около 30 минути след като клуба отвори врати, дочувам, че билетите са разпродадени и няма да пускат повече хора, които не могат да представят билет. Рядко срещано явлиние при що-годе \"ъндърграунд\" групите на родната сцена, но тази конкретна банда е нещо специално. Още тридесетина минути по-късно вече стоя пред сцената. Малко след 22:30 групата излиза. И директно изригва. Първом Първом, което е едно от двете им парчета с български текст, започва както ударно, така и носещо, някак почти ритуално. С кавал, с барабани, с глас, с Всичкото.

Главата ми се замотава. Публиката започва да се поклаща в ритъм. Песента свършва и докато Цветан Хаджийски успее да изкаже няколко думи, отчетливият бас на Стефан Пенев и разчупеното неравноделие на Андон Тръпков подемат Ocean, подкрепяни от тежките, отвяващи рифове на Иван Тодоров. Публиката започва да припява, една орда от гласове и лица, които сякаш чувстват музиката в костите и косите си. Свелтините и ритъма ни завихрят, гласът ни завладява. И така през Ouroboros и The Cube, достигаме до песни от новия албум.

Цветан едва успява да сдържи сълзите си, а някои от нас не си и дават този зор. \"Аз трябваше да съм коравото копеле тук на тази сцена\" - казва той \"ама вие сте невероятни.\"

След това идват The bond, Vision и Dreaming Piece - новите песни, които не само са хомогенни спрямо класическите им творби, но и добавят и надграждат всичко онова, което не мога да опиша с думи. Всичко онова, което само smallman успяват да въплетат в тонове и текстове. Басът, барабаните и китарата сякаш ни прегръщат в гилза, а вокалите и гайдата на Цветан са експлозията, която ни изстрелва... Някъде. Не знам къде. Куфея, стиснал металната ограда. Мисля, че вече има вдлъбнатина от пръстите ми по нея.

След което антракт, който се състои в прожекцията на краткия филм The blood на Велислава Господинова, чийто саундтрак е писан от smallman. Изображенията са туулско-флойдистки и силно въздействащи. Всичко минава някак толкова натурално - бандата, филмчето, бандата. Като потоп, който те е помел и няма да ти позволи да изплуваш скоро.

И после пак продължават да редуват нови и стари песни New Day, Labyrinth of Present, Evolution. Аз сълзя и се губя. Цветан вече открито плаче между песните, за целия концерт почти не отваря очи. \"Искам да го прегърна. Този не знае какво причинява на публиката си.\" - казвам аз на другарчето, което е до мен. \"Може да не знае, но го изживява всичкото накуп.\" – чувам в отговор. И е така. Групата е в някакво неземно състояние и се раздава напълно, Цветан е пленителна фигура не само за слушане, но и за гледане, когато е на сцената. Вживява се и раздава от себе си искрено и истински, не очаквайки ответ и ценейки всеки поглед, всеки глас, който го допълва.

За Възпело е Пиле при тях излиза Петър Делчев от Кайно Йесно Слонце и Исихия. След това е Prayer и слизат от сцената. А публиката все още е в транс и иска още. \"Така се държим с добрите чужбински групи\", казва моето другарче, а аз си мисля: \"Тези не са чужбински. Тези са неземни.\"

Smallman са обратно пред нас, за да издухат опърпаните останки от съзнанието ни с Two Rivers.

Два дена по-късно все още ме боли всичко и все още не съм сигурен къде са бродили душата и съзнанието ми. Но знам, че съм бил на нещо истинско и стойностно. И искам още. Другата седмица. Пловдив.

снимки: NextLens, Frediie
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: It takes 43 muscles to frown and 17 to smile, but it doesn't take any to just sit there with a dumb look on your face.
www.despair.com