LIVE REPORT

Deathtrip to Sigiriya

Много мразя да пиша репортажи от събитията, които ние организираме. Едно, че съм замесен, второ, че тотално раздавам емоционалния ток на вътрешните батерии и после и името си не мога да напиша и трето, че ще излезе, че се хваля. Аз какво съм виновен, че по наша вина се случват едни от най-яките рокенрол концерти в последните две години? И то толкова яки, че вече сме в отбор с един отдавнашен приятел - Jack Daniel\'s освен че почти винаги присъства по купоните ни, сега удря и съвсем истинско рамо, за да има още много музика. Чувството е супер!

Преди малко повече от 10 години изплуваха първите авторски материали на този сайт. Преди точно 2 години се случи първият концерт на Rawk\'n\'Roll. Миналата година по това време гледахме един от най-истинските и пулсиращи рокенрол концерти със Siena Root. Пак ние. А в събота вечерта започнахме концертната ни година с нещо, което вече трети ден ми вибрира в кръвоносната система. Sigiriya и Brond. Пичове, поименно искам да благодаря на (гостите) Matt, Darren, Stu, Mead, (нашите) Макс, Олег, Вили и Пеши за онази вечер, която материализира локви от физиологичен и бирен ентусиазъм из целия B-Side на Mixtape 5. Благодаря и на всички вас, които дойдохте и ни подкрепихте, отделяйки 15 или 20 лева за билет! Благодаря и на Дидо, Тони, Симо, Тото, Крис, Светльо за отпуснатите техника и инструменти! Всички вие направихте тази събота в онова, което изпихме, изпотихме, изблъскахме, изкуфяхме, изкрещяхме и изпяхме заедно. Rawk!

Brond с трети лайв. Brond, които бих гледал и на всеки друг техен концерт. Момчета, с тази енергия, тази ритмика (Максо, колко волта ти текат по столчето?), тези крясъци и този синхрон, карате всички прешлени от гърба ми да протегнат тънките си израстъци като ръце в юмруци и да скочат едновременно. В различни посоки. Пак чуваме всички парчета от предстоящото демо (аре давайте го, де!) и тъкмо се поклащаме към бара, когато от сцената се разнася \"Сега искаме да честитим рождения ден на Rawk\'n\'Roll, без които тези концерти нямаше да ги има и да поканим на сцената Мартин Петров, Ивайло Александров и Иван Иванов\". Е, само свои сме навсякъде, мятаме се сред четиримата, тикват ни по едно дайре в ръцете (ето защо трябваше да набавим няколко!) и споделят: \"Тази песен ще я чуете за пръв и последен път от нас, специално за тези тук.\" И подкарват тяхна, безсрамно динамична версия на \'Комшу, комшу, велосипееед\', позната в други среди като Crucial Velocity на ултравеликите Clutch (вижте видео). Толкова яка песен и такива пънове на сцената под формата на роук екипа, хаха! Благодарим, ебати жеста!

Brond ни честитят пак и си тръгват, а от колоните се разнася първия роук химн - Cadillac на Activator. You motherfuckers want a shotgun? Щото ей ся идва!

Sigiriya са от Уелс и свирят рокенрол. Онзи класически стоунър рокенрол, дето вече не са останали много групи, които да го бичат. А и нормално, като се замислиш - това са бившите Acrimony. С нов вокалист - мега готиния пич Matt Williams е и най-младият в състава, пее чудесно, трещи по сцената, а освен това е страшен образ. Точно като останалите трима от бандата.

Дойдоха предната вечер, настанихме ги в апартамент под наем в готина стара кооперация близо до градинката с Ян Бибиян на Прага, напълнихме им хладилника и останахме първата вечер с тях за няколко бири и врътки.

На другия ден се мотаем из София, пичовете разглеждат, разпитват и са повече наши гости и приятели, отколкото банда, на която организираме концерт. До вечерта на 22 март и сцената в малката зала на Mixtape 5. Е, тогава вече ги виждаш в съвсем друга светлина. Подпукват ни директно с Mountain Goat и... клубът се пръвръща в клокочещ казан с подивели парчета мръвка, които се мятат в собствен бульон с допълнителни сосове от бира и уиски. Първи риф и първите два реда публика изстрелват коси орбитрално около телесата си. Второ парче - Whisky Song. Stu вади нечовешките сола и рифажи (свири с два ампа). Плътен, пулсиращ, високоградусов рок. Няма как да не си сипеш една чаша. Върху лицето. Или в случая с Matt - да си сплескаш пълния кен с бира в челото и да полееш навсякъде с пяна и кехлибарени пръски (Ben Ward anyone?). Никаква пауза, време за настройване, загряване и адаптация - от вратата за краката, Sigiriya директно люшват рифове, фъз и ритъм и веднага публика и група са едно цяло. През целия лайв Matt плува върху ръцете на хората, дръпнат ту от Максо, ту от Бабата и не му пука - рокенрол купон - пее, пие, куфее - един от нас, сред нас.

Sigiriya имат нов албум. Darkness Died Today излиза на 21 април и момчетата нямаше как да донесат дискове и плочи. Изразен е в мърча с новите тениски на групата. Но го чуваме. Целия. На живо. Първи в света. Всички тези 100-ина души имахме невероятната възможност да сме първите фенове на Sigiriya, които слушат новите парчета. Тези следващи 40 минути от концерта преминават в кръстоска между унищожителен купон за нова година, ергенско парти, рожден ден и уволнение от казарма едновременно, с рок концерт, пиянски приятелски бой в английски селски пъб, и празнуване на първо място на ръгби отбор. Отдавна сме се омешали в тълпата отпред група и публика, разменяме си коси, лакти, обувки (!), тениски. В един от походите до бара, връщайки се към вулкана пред и на сцената, забелязвам отпред огромна локва. Не съм сигурен от пълната й консистенция, но подозирам, че стъпи ли момиче вътре, ще забременее мигновено. Шляпайки из нея, очаквам от всяка пръска по дрехите ни да избуят диви цветя с бирен нектар.

Концертът прелива към края си - чисто физически вече е трудно да се държиш прав с такъв интензитет, но безобразно заразния рокенрол на Sigiriya подклажда огъня в теб и друго гориво не ти трябва (добре де, барът е добра вътрешнобензинова колонка). Свършват. Не! Връщат се. Епичен 15-минутен финал с Deathtrip to Eryri. Химн (вижте го)! Безкрайно подаване на риф към вратните прешлени. Косите ни вече сами хвъркват при всеки удар върху струните. Крещим заедно с Matt, носейки го над главите си. Парчето прелива в няколкоминутен джем, Stu подпира китарата на единия кабинет и кляка пред педалите, премодулирайки звука с ръце, Дидо скача зад него, ръчкайки струните и потенциометъра на китарата, а Макс обикаля около Darren, понесъл на ръце стойката с единия чинел и ухиленият му колега го преследва с палките. А когато концертът заглъхва с пулсиращи стени на залата, Sigiriya не слизат от сцената. Напускат я на ръцете ни. Не концерт, купон!

На другия ден напускат и страната ни с прегръдки и обещание да се връщат всеки път, когато имат път насам. Влюбени във всички вас. А това беше едва първият ни концерт за годината. Честити ни 10!

Пълни галерии със снимките на Цветелин Кръстев, Божидар Петков и Ива Иванова-Freddie ще видите, цъкайки по имената им.
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Ако съм куче, по-добре да умра!
група Окови