LIVE REPORT

Нов ден

Имало едно време... скучна музикална сцена в София. Добре де, скучна за хората, които обичат хубави рифове, настръхнал фъз, пустинни трипове, сайк мараня, слъдж тежести, дуум обреченост - все поводи, които ни сбират в тоя сайт, по концерти или на партита (да де, бирата и тревата също са важни). Да, но преди години дойдоха Smallman и направиха нещо голямо. Vrani Volosa отсякоха по един много характерен и категоричен начин блека от езическия метъл. И след това пристигнаха инструменталните валяци Center, грууви рок симпатягите Booze Brothers, сериозните грънджари Soundprophet, класическите дуумаджии Obsidian Sea... усещате ли накъде вървим?

Закъснението и чакането с десетилетия обаче се отплаща. Ето, че миналата година на светло излязоха още две чудесни групи, които ще следим и ще споменаваме наоколо. Muddy репетират по-отдавна, но досега имаха само 3 излизания пред публика, и трите миналата година. Sativa тръгнаха по-скоро като разджемване между приятели, преди от свирните да се оформят телата на няколко сериозни инструментални парчета и всъщност от проект да се превърнат в истинска група. Отново говорим за 2013. И след като Sativa удариха веднъж с роднините Center (Николай е басист и в двете банди), дойде ред и за втората сбирка от серията музика без думи. Sativa и Muddy в B-Side на Mixtape 5.

От страна А на касетката в петък вечер обаче върти мощна Балканиада. Над 600 души се тъпчат в клуба, за да връткат гъзяги на Гуча парти с няколко български и сръбски оркестъра. Наблюденията подсказват, че сериозна част от хипстърията, която чалгае по душа, е решила да се отприщи. Няколко метъла също. Затова и влизането и разпределението на тестетета за сантасе и война става бавно. Там бият печати, салфетки не дават. Ние връзваме гривнички. Зелени. Почваме час по-късно. В 10 Muddy са на сцената. Гого (китара) е като преспал в пернишко мазе с въглища клошар с черни грим и корпспейнт. Само че не мога да ги гледам, само слушам с гръб към сцената и продължавам в течение на целия им сет да лепя хартийки по ръцете на хората. Това, което чувам (за пръв път съм на техен лайв) обаче ми харесва. Бавни и доста тежки рифове. Колегата от касата на Eventim се поклаща напред-назад, докато принтира билети и касови бележки. От време на време прелитат заблудени хора от съседното помещение и изчезват обратно в качамака. Не всички обаче. Висок пич изплува от голямата зала в посока кенефа, задържа се отпред и в продължение на 2-3 минути слуша громола от Muddy. А те бичат канонично - праволинейно, бавно, тежко, все едно са плъгнати към ударно-пробивна машина на бавни обороти. Много бавни. Само от време на време Мицата се злоби по кожите на барабаните и после пак минаваме на тежки пулсации. БАММММ-ТРЯССС-ДЖННН-ТРЯССС. Стана ми готино, че човекът отпред продължаваше да гледа втрещено.

- Искаш ли да ти сложа гривничка и да влезеш да погледаш спокойно?
- Може ли наистина?

Е, влезе. И не излезе до края. Какво му направихте, момчета, не знам, но май се препрограмира. Кал съм и на кал ще стана - кален татко, кална мама. Първата среща с Muddy ми хареса, надявам се следващата да е лице в лице (ако на Гого му се вижда, де). Пауза.

Sativa се нареждат, докато двете разнородни агитки се сливат в пъстрото оперение на препил папагал във фоайето. Започват. Още от първите репетиции, на които ходих, ми хареса това, което четиримата свирят. Личи си любовта към Causa Sui, Colour Haze, Monkey3, My Sleeping Karma, Long Distance Calling. Сещате се - топли разпиляни мелодии, като омара над напечен плаж, заливан спорадично от рифовите талази на хладното море, разведрени от пост-рок бриз. Песните вече са 8, без да броим импровизациите. Скоро ще има записи, дочувам разни мълви.

На третото парче все още съм на вратата, но вече оставяме на вход свободен, концерта е в разгара си, приключваме касата и точно тогава цъфва Миленита с чаша в ръка - обещала е да види Хорхе на барабаните (иначе той я акомпанира на китара понякога). Повеждам я сред над 120 приятели, наистина се познаваме всички. Малката зала е като фентъзи кръчма - уютен мрак, щастливо сърбащи и поклащащи се хора, преобладаващо окосмени, изключая ефирните фенки, а в тъмата сцената отпред грее радушно като камина - топло, шумно и приветствено. Четиримата също са грейнали в усмивки, докато се реят в красивите извивки на парчетата или разклащат косите ни с по някой здрав стоунърски риф. Нахълтваме най-отпред, сред брадатите силуети и потъваме в концерта. Поглеждам Милена, цъфти в тъмното като, нека цитирам Фреди, \"маргаритка в мина\". Остава още едно парче и изчезва нанякъде. Ние оставаме. Близнаците, Радо и Хорхе също.

Няколко чифта гащи политат към сцената, Хорхе тропа с авангардна шапка с крачоли, една сходна стърчи и на сета му, още една висва от грифа на баса. Казах ли ви, че тук всички се реем и сме приятели? Забиват последно парче и извинително се усмихват: \"Нямаме повече, ще си ходим\". Да бе! Аре обратно на сцената за два добавени джем градуса във вътрешния термометър. Не, три! Но за третия Недко отстъпва китарата си на Дидо и вече на сцената са 2/4 Center. Но този път трипът е спокоен. Ние не. Концертът свършва, Sativa слизат от сцената и за пореден път тази вечер си мисля колко по-интересни стават с всеки изминал концерт, как всеки път ми харесват все повече и повече. Страхотни сте момчета! И нали си знаете: О-ще! О-ще! О-ще! До скоро и наздраве!

Страхотните снимки отново дължим на Freddie. За пълните галерии цъкнете на Muddy и Sativa.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: If I were not a physicist, I would probably be a musician. I often think in music. I live my daydreams in music. I see my life in terms of music. … I get most joy in life out of music.
Albert Einstein