LIVE REPORT

Порно в ушите

Голяма изненада ни спретнаха от радио Tangra Mega Rock с концерта на Porn на 1 декември. Някак никой не очакваше да изплува такъв звяр от дълбокия стоунър ъндърграунд в центъра на София. Е да, ама не. От тази година в аморфното тяло на грозния американски мутант се вля и Billy Gould, когото знаем от една друга, много по-стара и известна група. А приятелството на чичо Били с Васил Върбанов датира от време оно. И така, логично, едни от майсторите на дълбинно-шумния звук удариха (буквално) у нас. И то такъв удар, че синините остават и върху, и под кожата с месеци.

Другата изненада, дори за тях самите, беше поканата от Tangra към мат-рок триото Mental Architects да открият концерта. Пичовете в момента работят върху третия си запис и изобщо не бяха планирали да свирят на живо. Да де, ама като те викнат да свириш преди Tim Moss, Billy Gould и Balazs Pandi, как да откажеш? A Mental Architects, приятели, е може би най-смисленото, адекватно и яко нещо, случвало се на подземната рок сцена наоколо. Не, не само в България. Инструменталните парчета на тримата са така изпипани, така прескачащи от темпо в темпо, така обръщат ритъма, само с по едно хорово подвикване „хей“ или броене „раз-два“, след което от ритмично подрипване, обръщаш в тежък хедбенг, по покана на диригента на оркестъра Максим Стоименов, че малко остава да се изгубиш някъде между желанието да скачаш, да пляскаш, да куфееш или да крещиш във възторг. Мат-рок е чисто ориентировъчен термин. Музиката на Mental Architects се люшка между супер стегнати рифови шамари, доста як прогресив рок и непредвидим прескок в ритъма – звук и отношение, в които тримата се чувстват безобразно добре и им личи по физиономиите.

Чуваме парчета от дебютния ЕР, немалко от Celebrations, който тази година излезе и на винил, има и нова музика – накратко почти час с най-доброто от най-добрите. Жестоки!

А след тях… На сцената, като черен олтар, отпред е поставен висок пулт и от колоните се разнася ниско бучене. Стоим отпред – стотина души, а грохота се усилва и ни хипнотизира. След около десетина минути, когато боботенето стига почти поносими нива, а ушните мембрани се сдобиват с грунд, пред нас излиза Tim Moss, с ниско нахлупена шапка, изпод която виси дългата му брада и хваща потенциометрите. Напомня на стар магьосник. Доста прегъбил стар магьосник. А бученето вече започва да се изкривява, влизат високи, звукът прелива в грохота от перка на излитащ хеликоптер. Неволно се сещам за стария клип от зората на видеотеките, когато в началото на всяка касета от Тандем Видео имаше антипиратска реклама, в която чичак с катинарче влиза в току що стартирал вертолет и се разнася глас: „Затегнете колана!“ Посягам към моя. Не, в тази совалка няма колани, освен ако не извадиш каиш, който да захапеш. Шумът е подмолен и навсякъде. Май не излитаме, а се впиваме в недрата, дълбоко под пода на Mixtape 5. А на сцената вече са и Billy Gould, и Balazs Pandi. БАМ! И трипът е във вихъра си. Грозно. Бавно. Шумно. Стържещо. Като разместване на тектонични маси. Ебаси, нищо красиво няма в този грохот! Но е абсолютно всепоглъщащ.

Няма отделно обособени композиции. Само дирижиран от психопата Balazs Pandi трясък и шум. Този човек е напълно ненормален. Пребива барабаните, прелива от бавен и методичен побой, в светкавични серии крошета. Откача единия чинел и налага останалите с него. Подпира го между тома и соло барабана и го използва за перкусии. Спира парчето. Тишина. Секунда, две, пет… ТЯАССС! Тишина. Секунда, три, осем… ТРЯАССС! Тишина. Секунда, пет, дванайсет… ТРЯС-ТРЯС-ТРЯС-БАМММ… Това не е типичният рок концерт. Тези тримата пред нас нямат нужда от светлинно шоу, пироефекти, кожени гащи и маршируване по сцената, пъчейки гърди или нови дрешки, за да ти падне гъза в петите. Постигат го само със звук. Оглеждам се за хора, решили да дойдат на концерт, за да видят „басиста на Faith No More“, като си представям пълзящи към изхода тела, с изкъртени нокти и кървящи уши. Няма такива. Май всички са в ступор. ТРЯС! Шумът преминава в мощен, плътен, безпощаден слъдж/дуум ритъм. Куфеем. От зор ни избиват сълзи. Представям си какво садистично удоволствие изпитват Porn в момента. Гледам, че и тримата са някъде дълбоко в себе си. ПРАС! Звукът от оглушително спукал се мозъчен кръвоизлив.

Свършват след около час. Или година. Или живот и половина. Не съм сигурен. Отивам да сера тумор.

И кур за Rammstein!

За снимките благодарим на Елена Ненкова.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Дрогата е временна - космосът вечен!
Шурея