LIVE REPORT

Speedfest 7

Преди три седмици се удаде удобна възможност да посетим Айндховен и по-точно разпродадената зала Klokgebouw, където на три сцени близо 25 банди свириха пред над 10 000 души, представляващи всичкото баш калпазан на страната, плюс значителен брой гости като нас. Изключително примамливата цена от 35 евро + офертата на нискобюджетна авиокомпания направиха начинанието повече от достъпно... на пръв поглед.



Организаторите успяха да направят всичко в рамките на точно 12 часа - от 13 след обяд, до 1 през нощта. Заради хипер точността, едно закъсняване от 15 минути ни коства половината сет на немските психеделици My Sleeping Karma, за жалост турени преди хората изобщо да успеят да влязат, но иначе поддържащи европейското турне на Monster Magnet, които също бяха сред гостуващите банди.



Иначе, спийд рок имаше - основно от страна на местни пънк рокенрол и хардкор банди. И колкото и да бяха атрактивни, често дори заради член на групата от женски пол, по-стоунър ориентираната сцена с името Demolition Stage предложи най-интересното, разбира се. Първата бомба хвърлиха домакните от Candybar Planet, с добре репетиран дезърт дуум рок.



Освен свръх мащабния мърч щанд, беше погрижено и за малък музикален пазар, където да прекараш част от времето между банди и барове. И след подобна пауза, гледахме сигурно най-запомнящото се изпълнение в лицето на Red Fang. След това няма как да ти се гледат The Bronx или... Insanity Alert.



Особено, при положение, че следват Orange Goblin - едни доста шумни англичани. Размазаха с подбор на песни от повечето си албуми, като They Come Back, Blue Snow, Scorpionica, както и с метъл от последното им издание и по-точно Red Tide Rising. Размазаха и очилата на Сашко - така ни зашлевиха още в началото, под ръководството на грамадния Ben Ward, който дирижираше тълпата като пълководец, че директно ни хвърли един върху друг с двуметровите холандци. Големи са гоблините.



За иначе шоумените Mad Sin не остава време, а No Turning Back, който иска, може да ги гледа и в София. Това, което последва бе пък разочарованието на вечерта - Graveyard - една от основните банди, които ни изстреляха към Холандия. Недоволство породи не самата група, а ситуацията около нея. Осезаемо по-тихи от всичко до момента, но пък безупречни в изпълнението на по-скоро по-нови хави. Някак не беше редно да чувам глъчката от публиката в двубой с музиката.


Бонус офертата пък беше не кой да е, а легендарните Toy Dolls, които да оживят вече доста понапълнилата се и в процес на омазване фестивална зона. Нека снимките сами говорят:





Връщаме се от Wrecker Stage, за да видим самите организатори на фестивала - Peter Pan Speedrock и естествено отново всичко е набримчено, повече от всичко до момента... Холандските Motorhead, както им викат, отсрамиха името на фестивала с лекота.



В изпълнението им се включи и ето този местен акрендзър на име Dikke Dennis.





В това време, четвъртата зала, предназначена за хранене и изпадане под малък дансинг, вече имаше всички симптоми на фестивално място за боч. Всички се грижеха доста усърдно вечерта им да не приключи изневиделица, с помощта на ебахти тъпата, но разнообразна и... нужна храна.



Monster Magnet продължават да свирят целия си Spine Of God в шарена мъгла и безкраен дилей - както си трябва. Хората вадеха последните си козове. Dave Wyndorf отслабва. Идилия! Точно един час спейс рок, преди всички останали на себе си да се съберат за финалното включване, с единствена дата в Европа за сезона - машините Suicidal Tendencies!





Шоуто им прекрасно повтори онази незабравима бургаска вечер. Чухме подбор от всички албуми, който тотално изцеди тълпата, приключила вечерта си така:



Десетина мазни петна се повлякохме към хостела след като Speedfest взе най-доброто от нас и ни напълни (д)ушите с музика, а на другия ден докато в същата зала трещеше изцяло метъл ориентирания Distortionfest, ние се отнесохме към Амстердам като истински туристи. Догодина осмото издание на Speedfest ще бъде на 23 ноември, на същото място, а вече знаем, че Peter Pan Speedrock отново ще тресат една от сцените.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Дълго седял, вглъбен в себе си и в желанието да бъде колкото е възможно по-незабележима мишена на страха,дебнещ от всички страни в тъмницата
"Крал Артур и неговите доблестни рицари" - Дж. Стайнбек