LIVE REPORT

Red Fang & El Caco

Англия е прословута със своите дъждове. Също така с още едини милион глупости, но и с цялата музика, която е тръгнала от Острова. Съответно е напълно в реда на нещата турнето на кажи-речи всеки да минава оттам. Въпреки ежедневните валежи, нищо не може да попречи на провеждането на един топъл, задушевен и направо мръсен стоунър концерт.

Вечерта започва в мазето на колега румънец, за когото разбирам, че от седмица е настроил алармата си да звъни с Clutch. Готина компания за посоката ни довечера. Пием по няколко рома и хващаме влака за Бирмингам. Петнайсет минути след като сме слезли на гарата, намираме HMV Institute – бивша методистка църква, превърната в място за концерти. Екстра, макар вътре да видяхме повече дошли за други провеждащ се концерт на нежните образи от Band of Skulls. Ние обаче не сме за това. Залата е почти празна, има-няма 30 души, а от тонколоните звучи Electric Funeral на Black Sabbath, което съответно предразполага да вземеш от бара един подозрително безалкохолен ром с кола и да зачакаш пред сцената.

Точно в 20:30 писват първи китарни тонове и английският студ на момента загрява от излизането на норвежците от El Caco, които, без особено да им пука, че кажи-речи никой от публиката не ги е чувал, забиват като пичове своя приятен и ненатоварващ стоунър и свирят песни главно от тазгодишния си албум Hatred, Love and Diagrams. С цялото си изпълнение тримата изчертават геометрични фигури, събирайки повече и повече отпускащи се хора пред сцената. Кратко и ясно, половин час по-късно мятат палки на стоящите най-близо до загражденията и обявяват излизането на бирените титани от Red Fang.

С румънеца (а Енчев? - бел.ред.) слизаме до долу за по цигара време и когато се връщаме в залата, извендъж тя се е напълнила и почти се пръска по шевовете. С малко бутане и извинявания се добираме до предишното си място. Притихване на музиката, червени прожектори и първите звуци на Hank is Dead застъргват над тълпата и отникъдето изскачат Red Fang. Някъде откъм пулта се разнася позната миризма на трева, а от сцената лъха на бира и, мамка му, нищо извън залата няма значение, всичко навсякъде е супер. Момчетата са в същото добро настроение и явно са решили да продънят всичко възможно. Звукът е усилен до дупка, което ме кара да се преместя една идея по-назад, от където не се вижда толкова добре, но по същия начин се усеща горещата вълна, която удря от сцената. Отпред сред най-верните фенове се образува малък, внимателен и английски мошпит, а един тип на средна възраст се мята на crowd-surfing. Ударите по барабаните са удари по костите, китарите скърцат със зъби. „For those who smoke weed, this song goes well with it. For those who don’t, this song goes well with it“ и Red Fang изтърбушват главите ни с Humans Remain Human Remains, последвана от връщане към дебюта.

Като цяло, сетлистът е смесица от стари и нови песни, като тези от последното издание Murder the Mountains преобладават, а на Wires публиката подивява. Следва пътуване към първите им записи със Suicide и час след началото на концерта, без бисове и подобни формалности, четиримата благодарят за топлото посрещане и се скриват така изневиделица, както се и появиха.
коментари [5] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: If I were not a physicist, I would probably be a musician. I often think in music. I live my daydreams in music. I see my life in terms of music. … I get most joy in life out of music.
Albert Einstein