LIVE REPORT

On and on they roll

В Талин времето има собствена концепция за това кое е приемливо – и точно днес решава, че най-разумното нещо е в рамките на един час да мине през слънчево, облачно, невероятна буря, лек ръмеж, поредната невероятна буря, отново слънчево, преди да започне следващия лек ръмеж, а аз най-после да се добера до Rock Cafe, да намеря колеги от Румъния, които са прелетели половината континент, за да гледат Fu Manchu, и да влезем в огромната фабрика, част от която е превърната в рок клуб. Последното се случва в 7. Малко след 9, когато дори подгряващите The Shrine oще не са излезли, решавам да извърша древния ритуал за призоваване (предимно на автобуси, но действа когато чакаш каквото и да е) – отивам в пушалнята.

Магията очевидно действа, защото в момента, в който облекчено изтръсквам пепелта от бялото боро за пръв път, отвън се чува приятна рокенрол тресня. Изскачам от стайчето, за да видя американските симпатяги да се размазват още на първото си парче, пет-шест верни фена да куфеят пред сцената, а останалата публика да наблюдава критично, скръстила ръце. The Shrine се оказват точно веселото клише, което подгрява перфектно. На моменти се забавляват повече от нас, но ентусиазмът в скейтър-мейтър рока им е заразителен. Сигурно има магия в това да си на 23 и да подгряваш ролевите си модели, обожествявани откакто си бил тринайсетгодишен.

Половин час по-късно самите ролеви модели излизат на сцената и ни хвърлят право пред погледа на Evil Eye. Профучаваме през целия The Action Is Go много бързо и с изненадващо малко екшън. Пиян руснак вляво изключително настойчиво се опитва да пробута чаша със съмнителна (и вероятно силно алкохолна) субстанция на Bob Balch – или поне да успее да го хване за божествените пръсти на краката. Мръснишките начални акорди на Burning Road oбаче ме разсейват от интимната сцена, затварям очи и в следващият час опитвам да не гледам отегчената физиономия на Scott Hill, който очевидно няма търпение концерта да приключи. On and on they roll при всякакви обстоятелства. Разгорещените фенове назад успяват да си извикат Fu Manchu за бис и дори да направят пого. Не чуваме обаче кавъра на Godzilla на Blue Oyster Cult, който присъстват в повечето от другите сетлист на турнето. След King Of The Road бандата се скрива зад кулисите, а в дъното на залата Josh ot Тhe Shrine се обяснява на всеки срещнат фен „You were fucking awesome, AWESOME!!!”
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Което умът разбере, устата не винаги трябва да изрича.
Цар Симеон (филмът "Златният Век")