LIVE REPORT

Moonday

На четвърти километър. И дори не е пълнолуние.

Родих се в понеделник и, честно казано, друго на този ден не ми се е получава. В понеделник и да пукна не мога да мисля. Сложи на това изречение каквато пунктуация желаеш и ще е вярно.

В понеделник за концерти не ставало. Moonspell и те не ставали. А в четвърти километър епик метъл – ха-ха-ха.

Мои думи са това. Трябва да е било понеделник, като са ми минавали през кухините в акъла, но някой друг понеделник със сигурност.

Moonspell не се лигавят с подгряване. Подгряването е за п... Първи се появява Miguel Gaspar и ни се плези. После Ribeiro изскача като росомаха, чудовищен и с чудовищно гърло.... кошмарно лъскав шлем и още по-лъскави гащи. Така отразяват и без това пищното осветление, че атмосферата става а ла новогодишна. Гледам го и започвам да забравям как се пукам от смях на видеата им. Човекът излъчва първичната сила на езическо божество и тъпата тенекия на главата му само усилва сигнала. Обръщам се и виждам, че всички го улавят: от неизменната ужасно красива девойка с обрамчени в червено очи, през малкото ухилено очилато хлапе до всички останали, които щастливо вият Axis Mundi и аха-аха да се трансформират във върколаци. Повтарям: Не е пълнолуние. И дори не сме стигнали до Lickanthrope. (Защо го пишат така, е мистерия. Може би песента всъщност е за ближния.)

После почва джангърене с Alpha Noir I Love is Blasphemy. Fernando смъква шлема, но не и гащите и продължава бодро да лъщи. Пък аз се чудя какви точно ташаци трябва да има човек, за да се показва по този начин в това десетилетие и пак да кара мацки да пищят и мъже да завиждат. Сценичният дим мирише на барбекю. Тестостеронно е, някак си. С изключение на психеделичните шарении, които оживяват тавана (но не могат да компенсират липсата на фототапети, ех, минало незабравимо).

Ricardo Amorim е толкова сериозен, че да му стане жал на човеек. За сметка на това Aires друса щастливо къдри и скача насам-натам. Най-зен е Pedro. На пръв поглед сцената е напълно достатъчна като размери за всичките. На втори... Moonspell са твърде големи, буквално и преносно. На атмосфера го докарват на звезди и простори и в зала. Но как ми се ще да го нямаше тавана.

Тепърва ще започва Finisterra, а трябва да изчезвам от златния пит, за да се присъединя към периферията, където звукът далеч не е толкова як, но пък хората са също толкова надъхани. Продават се миниатюрни бири. Поръчвам две, после решавам, че точно от тия две няма да пия. Защото върви Opium: началото на един Irreligious чук в мозъка, сърцето и всичко останало. Не ми трябва друго. Парчето е твърде добро. Ами ако това е Последният Понеделник? После идва Awake и разбирам, че по-скоро ще е Първият.

Назад не мирише толкова на скара. На хора е по-скоро. На бира, на пот, на живот, нищо, че ми се привиждат покойници (Саундмастър, ти си на по-добро място с по-хубава бира сега). Вече не виждам Moonspell, но ги усещам повече от ясно. Ако подскоча, виждам главата на Ribeiro да се носи като месечина над море от ръце. Ако погледна към някого в публиката, го виждам отразен в тях. Всички са станали красиви. Влизаш като излишно масивна мадама и ставаш валкирия. Влизаш като дребна, суха мацка на средна възраст и се превръщаш в крехка тийнейджърка, пламнала от щастие. За мен си чичак и простак вън. Тук си съкровен член на глутницата. Ти танцуваш в тъмното с очила и воал и... не знам дали съществуваш другаде. Възможно ли е?! Да. Белобради, голобради, хипстъри, прошляци, номади, притежатели на фотоапарати, носители на умопомрачително дълги нокти в ярки цветове, кожени поли и флагове. Уж сме малко хора, а има толкова много неща. А Fernando не пропуска да вкара и малко български, за да стане пък съвсем шарено и.. уютно.

Някои неща липсват. Примерно angelic fruitcake Anneke, за да се присъедини телом към Scorpion Flower. Не е проблем. За сметка на това призоваваме Пешо (ПЕШОООО) в момент, в който всичко е зелено и тайп оу негативно и хубаво. New Tears Evе и един младеж аха-аха да заплаче. „Как си прекарватеееее“ – реве Ribeiro. И питаш! Малко след това минава на родния си език за Em Nome Do Medo и лингвоманската ми душица почва да се гърчи в луд екстаз. Sou luz que se expande. Ау.

Няма как без Vampiria. Затварям очи и си мисля за VHD- Bloodlust. Помага. Още повече помага Ataegina. Аха-аха да реша, че този опакован в латекс гигант нещо се ебава с фолк метъла и.... джуджета сме, друсаме хорце сред лепкава бирена пяна. И после: Alma Mater. She speaks to me in colours that I cannot understand. Аз умирам и светло се раждам. По дяволите СУ.

Малко почивка до биса. После загрявка със скандиране. Излишно е да казвам с какво приключи, нали? Нищо, че не беше пълнолуние.

*Макар че реално завърши с Goodnight Ladies. В понеделник вечерта!

Сет:
Axis Mundi
Alpha Noir
Love is Blasphemy
Finisterra
Night Eternal
Opium
Awake!
Mephisto
Lickanthrope
Nocturna
Scorpion Flower
Abysmo
New Tears Eve
Em Nome Do Medo
Vampiria
Volk song (Ataegina)
Alma Mater
Wolfshade
Folk song (Trebaruna)
Full Moon Madness
коментари [10] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Живеем в първобитно време, нали Уил? Нито е диво, нито е мъдро. Половинчатите мерки са неговото проклятие...
Ханибал Лектър ("Червения Дракон" - Томас Харис)