LIVE REPORT

Rawk goes out

Доста ми е чудно как биха реагирали метълите, пънкарите и уейваджиите, които се събираха на Кравай през 80-те, ако знаеха, че на сборния им пункт, 25 години по-късно, ще звучи тежък рок от ъндърграунда и то на живо.

Август е празен на събития, поне в София. Хубавото в случая е, че стигаме до разбирателство с хората от Art Space и насочваме концерта на гърците Brotherhood Of Sleep на уютно аранжираното пространство за изкуство пред НДК. Щото, нали, рок концерт в клубове гледаме цял живот. Но на площада в центъра на столицата, сред китна градинка, високи дървета, дървени пейки, вилообразна дървена сцена и декора на флората около нас, усещането придобива съвсем различен вкус. А и е лято, хубаво е да сме на открито.

Открито, но пък това донася казуса със звука. Трябва хем да е силно, хем да е балансирано. Тук пък на помощ се втурват пичовете от Mixtape 5, които ни отстъпват оборудването от малката зала на клуба, а зад пулта застава Боян, който в момента пипа звука на Jet Rock, The Box и къде ли не още. Резултатът – въпреки чисто географското ситуиране и факта, че Art Space буквално е изровен в земята, в периферията се чува повече от прилично, а площада пред НДК тътне повече от два часа от тежък инструментален стоунър дуум. Пораснахме с по 10 сантиметра всеки!

Гърците пристигнаха още в събота вечерта и имахме една вечер на опознаване (да се чете пиенье, яденье, трамбоване из София и много рокенрол), една сутрин на изтрезняване и един ден на подреждане на сцената и събиране на любопитни зяпачи около почти съборения паметник на... еба ли го защо точно това е 1300 години България. Саундчек, интервюта за разни медии (мамо, дават ма по талавизора!), бири... Хората прииждат, Art Space става все по-пълен и някак по-уютен и в 8 вечерта падат първи акорди от Center.

Пичовете се навиха да ударят едно рамо, без да уговаряме подробности, директно казаха „вътре сме” и докараха и техника, и настроение, и фенове и... онова нещо, дето си го имат отвътре и блести в тъмното и чернее на светло. Мощен роук, с тлъстите рифове, грубиянски ритъм и постоянното желание да си откъснеш тиквата от възторг, докато ги слушаш. Парчетата на Center, естествено, познаваме по-добре от особеностите на интимните извивки на гаджето. Радост и кеф, пред сцената се развяват коси, ръце и стърчащи от къси гащи крака. Август е, август е! А купона си е чисто наш – на всички – роукъри, фенове, групи и случайни гости. Сред които на пейките се открояват две беловласи баби, които си платиха билетчета и останаха до самия край!

В 9 на сцената вече са Brotherhood Of Sleep. Чичето, което отговаря за прожекциите вкарва прът в колелото със заявлението „Докато свири група, не може да се прожектира на екрана. Че то ше се виждат само силуети!” Да ти го туря на номенклатурния мозък! Ама така е с места, поддържани по програми за развитие на култура – наследството на друг един строй, в който всичко е тромаво, бюрократично и закостеняло си тежи с 20-годишна давност. Както обаче и парчетата на гърциите! Без никакво притеснение, че няма да видим кадрите, които са подготвили, Danis, George и Stavros са на сцената, понастройват това-онова по апаратурата (George е с чисто нов ефект на китарата и е любопитен като дете пред нова линия бонбони) и... започват! Реално свирят 4 песни. Над 70 минути. Но такова нещо не сме виждали досега у нас. Бавни, тътнещи, композициите им пъплят през няколко тежки китарни тона, прокарват се мудни рифове през разчупения ритъм на Stavros и в един момент избухват 2-минутни експлозии, с интензивно скачане по основния риф от George. В полумрака, повити в синьо от двата прожектора, над ритуално подредените свещи на дървената сцена, Brotherhood Of Sleep докарват до състояние на вглъбяване, докато кракът ти дъни по паважа в опит да свириш на... Земя.

Свирят Aranian Gates и заглавната Dark As Light от втория си албум; почти сляти, парчетата се люшват от сайкъделик трип, през тежък китарен фъз, до дуумаджийско умопомрачение, ту смекчавайки истеричния грохот до разпиляни мелодии, ту стоварвайки мощен тонаж през китарните пасажи. Минава 22:00. Предупредили са ни да внимаваме, защото заради жилищните сгради наоколо и факта, че мястото е съвсем открито, съвсем в центъра, минава полиция. В 22:15 обаче George, след продължителен рев от над 100 човека, заявява: „Добре, де, не беше последната песен. Сега ще изсвирим едно чисто ново парче.” И сме първите, които слушат една съвсем прясна и много кратка за тях (под 5 минути) ударна композиция. „Може да е кратка, ама е интензивна, нали?”, хили се по-късно китаристът, като го питам за парчето. Интезивна ли? Така надуват децибелите и ритъма, че 3 минути, след като наистина слизат от сцената, а Бохата пуска Clutch от пулта, към мен се приближава униформен чичко и прибира личната ми карта.

„Ходи да кажеш да спрат музиката веднага, на бара също. Чакаме те горе”. И „горе” започва типичното полицейско хитруване „Ти знаеш ли какви са разпоредбите; Знаеш ли колко е солена глобата; Актове...”, на което вече претръпнал, отговарям безразлично и стигаме до привидното примирение и „услуга” – „добре, този път нищо, ама за следващия внимавай”. Е, викнахме куки на Кравай. Колко по-роук можеше да бъде? Наздраве и благодарим, че дойдохте!

Всички снимки са тук. С благодарности на Freddie, Ива Григорова и Мая.
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: There is no sense in saying anything, unless you have something to say.
Батето