LIVE REPORT

Beyond the shell, among the crew

Представянето на Beyond The Shell ни се стовари по средата на една чудна концертна седмица за българските банди. След пънкарската неебателност на Артерия и рокенрола на Center, Odd Crew напълниха Mixtape 5, забиха жестоко и отвяха всякакъв травмиращ спомен за леопардовите шарки на сцената преди около два месеца.

Докато разхождам бирата във вените ми напред-назад в клуба, поздравявайки всеки от десетките познати агенти, в главата ми се джуркат парчетата, които Odd Crew изстреляха малко преди тазвчерерния концерт. „Леле, колко метъл ни чака!”, мисля, сръбвам от Staropramen-а (Mixtape, зареждайте и бири, които се варят извън родината, моля!) и си представям как след броени минути дъртите ми кокали ще пукат във вихрения човековъртеж на клуба. Оглеждам феновете и ми става готино, като си дам сметка, че в последните няколко години е въпрос на статус сред младите метъляги да си фен на Odd Crew. Хубаво е, ебаси! Една група да е сред факторите, определящи конкретен (и то не малък) социум. А старите кучета... кучета ни яли – заразно е, д’еба! И се плъзгам по-близо към сцената, като оставям другата част от роук колектива в ариегарда.

Не съм фен на това, че стават все по-твърди и се каширам кротичко назад. Ама никой не ме пита – публиката, рехава на пръв поглед, се сгъстява, сгъстява, сгъстява и Odd – fucking – Crew цепи тавана, когато бандата излиза. После е метълизъм, пого, пот, бири, любов и уважение. Момчетата не са свирили от няколко месеца, щото са правили албума, и май колкото те са липсвали на публиката си, толкова и тя на тях. Васко благодари след всяка втора песен и обяснява неща, които си ги знаем наизуст вече – феновете и подкрепата; и нищо по-важно няма точно в този момент, освен да минем и през трите албума, като за всеки се намира по нещичко. Ама другия път да си припомните текста на Stairway to Heaven!

Пичовете свирят (почти) целия Beyond The Shell. Поне първия час на концерта. На моменти куфеем, на моменти вилнеем, но като цяло стоим и попиваме новите парчета. „Еби му майката!”, мисля си и си давам сметка колко са втежнили звука четиримата. Южняшкия груув отдавна стои само в първия диск и няколко песни по концертите. Все по-тежки и скоростни с времето, в момента Odd Crew са толкова необуздани, че могат да надвикат почти всичкия метълкор на Щатите, а зад песните надничат 90-тарските дет метъл герои на Швеция. Над час ни разхвърлят „отвъд черупката” и помитат парчетата с телата ни, преди да ни хвърлят в лавата на дебюта We Are What We Are и шутовете на A Bottle Of Friends, а някъде между тях Бонзи да хукне в поредното дивашко соло на барабани. Това момче май го държат вързано преди концерти и му пускат ток по краката.

Ако тръгна да извеждам сетлиста дословно, ще излъжа грозно. Знам само, че не усетих как излетяха два часа, усетих единствено врата си, косата, няколко чужди лакътя и литрите пот по тениската. И че малко след 10 вечерта изплувахме от подлеза да събираме стави и да съхнем отвън, наливайки бири отвътре, в прегръдките на потни другари. Честит трети албум, Васко, Васко, Марти и Бонзи! И на вас, и на българската метъл сцена. А западната такава да стяга бузи, че е крайно време да скочите и върху нея. Не просто пожелание, а посока, която сте поели. Наздраве!

Благодарим за снимките на Ива Григорова! Останалите са в галерията.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo.
[Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си капене.]