LIVE REPORT

Three of a perfect pair: Part 2 - La Otracina, Kadavar & Balkhara

Усеща се зачестяване на качествените трусове напоследък. В рамките на една седмица, в София имаше поне 3 страхотни клубни рок концерта. Два от тях вече са отразени насам - този се случи помежду им, в неделя на 20 май. Balkhara са местната група, по чиято покана берлинчаните Kadavar и триото от Ню Йорк, La Otracina, се случи да свирят в уютната, малка зала на клуб Mixtape 5, известна и като B-Side. Шоуто на нашите момчета се отличаваше коренно от това на гостите, което може би и беше причината половината от рехавата и без друго публика да прекара първия час навън, където можеше спокойно да пуши цигара след цигара, а след това другата половина да си тръгне и да пропусне един от най-редките и точно толкова яки рок концерти за годината в района. За рецитала, включващ цитати от известни романи, които звучаха между песните на Balkhara не мога да споделя никакви впечатления - лично на мен не ми беше времето за това.

Kadavar бичат точно онзи дуум стоунър рок, за който никога не е имало срок на годност или някакви други времеви граници, освен онези, в които свирят на сцена! Суперлативите включват словосъчетания и епитети като автентични, отличен звук, страхотна атмосфера, шумни, а чисто стилово са всичко онова, което е и този уебзин... Цената на билета беше ниска, на финландската водка - още повече! Изобщо, единственото оправдание за отсъствие, което можете да имате, е някакво неясно и субектино “не знаех”, примерно... или че сте били на работа да кажем. В неделя вечерта...

Публиката, колкото малка беше, толкова и зашеметена остана. В стила на по-новите представители като Witchcraft, Burning Saviours, Asteroid, Graveyard и разбира се, култовите, ранни Pentagram, тримата посветени ни направиха съпричастни към същината на древното занятие. La Otracina, от друга страна, са къде-къде по-хаотични, прогресивни и психеделични. Парчетата им бяха дълги, с претенциозни заглавия и още нещо, поради което времето с тях премина неусетно, а спомените и впечатленията не подлежат на стандартно хронологизиране.

Има един определен звук, едно конкретно “събитие” в рок музиката, за което обаче няма конкретно време, дефиниращо нея самата. По-скоро обратното... И не се изисква чак такъв нюх, че да си позволи човек, да изтърве и този влак. Ослушвайте се! Задават се още!

п.п. Снимки от самия лайв нЕмаме по (не)обективни причини.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Традицията не е завършек на миналото, а жива сила, одухотворяваща съвременността.
Игор Стравински