LIVE REPORT

Three of a perfect pair: Finale!

Приятно е, много е приятно усещането да присъстваш на убийствен рок концерт и да знаеш, че имаш тлъст пръст в цялата случка. Готино е да се съберат групи, които харесваш много и да знаеш, че може феновете и приятелите на едната банда да не познават музиката на другата, но някак ще си допаднат. И много се радвам, че Booze Brothers се обърнаха към Rawk’n’Roll за рамо при планирането на първото си клубно турне у нас.

След свирня в Пловдив, Севлиево, Варна и Велико Търново, София беше последната спирка от кратката обиколка на групата и като такава, трябваше да затвори цикъла шумно и с купон. И се получи! Насъбрали енергия от предните концерти, Booze Brothers излязоха и забиха адски силно купонджийски рокенрол – от оня, който те праща на път, мирише на асфалт, изпива литри бира и уиски и те праща да нощуваш потен, в компанията на мацка и алкохолно опиянение. Можете го, банда и личи, че тепърва ще ни черпите много.

Малката зала на Mixtape 5 за втори път в рамките на 3 дни поглъща десетки фенове, приятели, готови да се изпотят, докато избухват в чудни рок експлозии. Първи са WOPS – с първото си излизане в клуб. А щом това е първият им концерт – леле! Представям си как ще се ошлайфат тепърва. Кросоувър метъл, много мощен повей откъм Rage Against The Machine, силно присъствие на сцената, кавър по Cypress Hill – пичове, отмятам си едно на ум да ви хвърлям по ухо и око занапред.

Soundprophet. Както и да го извъртя, ще ми е трудно да синтезирам колко точно яки са тези момчета. Само преди година и малко ги гледахме на концерт, изпъстрен с кавъри на сиатълски светила. Тази вечер кавърът е само един – Mad Season и Lifeless Dead. Останалото е чист, собствен, могъщ, ритащ и абсолютно завладяващ рок. Има гръндж, има. Има и нещо друго, нещо тяхно. Нещо, което ги издига на ниво, много по-високо от „още една яка банда”. Нещо, което спокойно може да направи Soundprophet една от любимите ти групи. Защото парчета като Dead Nature, Wall Made Of Stone и Without Words така хващат, че след няколко слушания вече нямаш голям избор а пееш текстовете заедно с Пенко Скумов. А той... Ето това е фронтмен – глас, осанка, поведение. Ако трябва да го оприлича на нещо, нека е „гласовит рокенрол метеорит на сцената, със сърце и душа изцяло в музиката”. Обещаха и нова песен. Blue Soil искам да я имам и да я въртя на плейъра вкъщи. Силно! Големи, адски големи са. Подчертайте си името и ги дебнете по клубовете!

Booze Brothers са четирима юнаци, които свирят рокенрол. Не, не си представяй изплували от махмурлука рокаджии, с бради и коси до раменете. А четири момчета, които толкова обичат шумния рок, че явно нямат алтернатива освен да го свирят. Тази музика е толкова в кръвта им, че опасно заразява докато са на сцената и щеш, не щеш, скачаш, пляскаш, куфееш, викаш, свиркаш, абе rock-ваш your ass out. Честно, заразно е да слушаш на живо Wings Of Dust и Disappear – прокрадва се усещането, че не си в малък клуб, в края на работен ден, а че живееш рокенрол, че купонът е във вените ти и никога няма да си тръгне оттам, докато бандата забива настървено и – както и трябва да бъде – концентрира вниманието върху себе си.

„Сега ще направим първата песен, която изобщо написахме заедно” и окичената вече с клип Song About A Man гръмва пред нас, докато на екрана се прожектират кадри от видеото. Чуваме и доста песни, които ги няма в ЕР-то отпреди 2 години. Време е за албум, нали? И след като няма начин да пуснем вечерта да свърши толкова бързо, викаме Booze Brothers обратно на сцената. Единственият техен кавър е „нещо гръцко” и удрят Macho Libre на стоунърите Planet Of Zeus, „щото ни кефи много”. А когато слизат от сцената, как да не останем за още няколко големи, докато слушаме Black Sabbath и Clutch?

Като финал: Не, това не е финал. Не е и начало, началото е дадено, това е набиращо инерция мощно рокенрол продължение. И за групите, и за нас. И за вас!

Останалите снимки на Фреди са тук.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Чудя се дали болката... болката, с която трябва да живееш - може да ти бъде приятел. Да бъде твоя сянка и другар... Чудя се дали това е възможно...
Лора Палмър ("Тайният дневник на Лора Палмър" - Дж. Линч)