LIVE REPORT

Жира на Живо

„At times, things get so intense, it’s hard not to laugh.”
(Emerson Dameron от dusted magazine за последния албум на Swans - My Father Will Guide Me Up a Rope to the Sky)

Светли точки пулсират бавно по вътрешността на Mixtape 5 и събраните вътре няколко десетки души. Чакаме, а от въпросните концентрични точки ми се завива свят. Gira се появява за кратко, обсъжда набързо нещо с човека зад пулта, а лъч лилава светлина облива него и панамената му каубойска шапка. Изражението му е благо, но това не успокоява особено. Изглежда, че страхопочитанието не е засегнало само мен, защото когато най-сетне излиза на сцената,всички са се изтеглили назад към стените.

„Който е дошъл за концерта – да се приближи” – маха Gira. Подчиняваме се. И откровението започва с Jim.

Никога не съм се чувствала толкова неудобно от апарата в ръцете си и на Eden Prison подвивам опашка в мрака. Отдалеч е също толкова хубаво, пък и се вижда повече от публиката. Някои пият, пушат, седят си на пода, други просто се вълнуват леко в полу-транс. Има дами в черен тюл и такива в бял лен. Някои се опитват да снимат („Моля те, спри да го правиш” – казва Gira). Вляво до сцената, под едно от най-суровите лица, които съм виждала, се набива на очи логото на New Model Army. Това на Sopor Aeternus and the Ensemble of Shadows – не толкова,но не убягва на нас с Кем (a.k.a. Vaskes).

Oxygen. Amen! Атмосферата е интимна по странен начин. Продънващият акустичен звук и кратките забележки на Gira, в комбинация с ярката чаша на герои от Дисни, създават впечатление, че сме се събрали едва ли не по семейному.

Уютно е, но не като в кухнята на баба ти, а по-скоро като на сбирка с група за колективна психотерапия. Аз съм болен. Ти си болен. Ще се лекуваме взаимно.

Следващото парче е She loathes (чувам аз). Всъщност става дума за She lives! По дяволите, мисля си. Ето така би звучал Leonard Cohen ако в ранно детство го бяха драли жив, крайник по крайник.

Идва ред на Blind и се сещам защо въпреки всичко тази музика не е депресивна. Gira може да вие като алкохолик в абстиненция, докато корми китарата и дъни пода с крак, от лириките вените се режат и самички, но генералното усещане е „Да, но ние сме над тези неща.” „Изглеждате щастливи” – отбеляза той след песента. – „Съжалявам, това е първата усмивка за седмицата.”
„Young men never die” пък е моят тазседмичен надслов.

И после започва On the Mountain - пореден пирон в тъканта на здравия разум. Преминаваме към по-сантименталната част, уж. Сиреч нещата на Angels of Light. Two Women, Promise of Birth. Шегува ли се,забавлява ли се, какво ли всъщност му минава през главата. And I\'ll swallow your sorrow, And I\'ll inhale your fear. Приласкава и после ни псува. Обещание за вода. Динамиката от бясното тропане, редуващо се с моменти на почти пълна тишина изтощава, та не се учудвам когато към края Gira кротко обяснява точно какво и колко предстои. Преценил си е точно. И ние му вярваме.

„Така можем да приключим и да сте доволни. Една песен повече и ще искате да се приберете и да се издрайфате.”

Слабо вероятно, но все пак. Проклинаме слънцето и се прощаваме. Докато маха за довиждане, на лицето му грее усмивка. Усмивка! Честна дума. После пак се прибира в себе си и докато собственоръчно помага да се разчисти сцената, сякаш вече е друг човек.

Аз също.

Сетлист:
Jim
Eden Prison
Oxygen
She Lives!
Blind
On the Mountain
Two Women
My Birth
Promise of Water
God Damn The Sun

Останалите снимки са тук.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Слабият става силен, когато всичко му е отнето, защото едва тогава изпитва изгарящата, безумна горчивина на отчаянието!
"Белият Отряд" - Артър Конан-Дойл