LIVE REPORT

Екстремен лайв, екстремен дет

Фреди (е май и Енци) е малко далеч от фронтовите линии на почитателите на тежкия олдскул метъл, но двамата разнообразиха тиловашката позиция с рязък плонж пред няколко от най-силните родни банди в жанра. Изненади имаше и всичките – приятни.

Фреди: 28 януари, лед, студ и една черна магическа кутия. Отвътре розова, всъщност, но ще се престорим, че не сме видели. Накратко: The Box. Отвън: куп хора, които утъпкват снега, чакайки да влязат на Extreme Death Fest. Покрай тях циркулират и два съмнителни субекта – ние. Чакането е кратко, като за метъл концерт – колкото бира, две, три. За съжаление: достатъчно, за да съкрати всички сетове с по едно-две парчета. Поне неволята е споделена - пред жиците всички са равни. И все пак различни.

Енци: В рекордните студове напоследък само едно нещо съумя да ме стопли – поканата за Extreme Death Fest 2012. Подобни събития са относителна рядкост под родния музикален небосклон и не бива да ни учудва, че нетърпението е достигнало връхната си точка, когато чак половин час след предварително обявеното начало, започват да пускат в столичния клуб The Box. Още с първата група, обаче, става ясно, че чакането не е било напразно и в мазето бульонът кипва.

Метъл не се прави просто „като хората”. Трябва му нещо повече.

Ф:Гостите с предимство: феста отприщват Unhumanity от Пловдив. Доколкото разбирам, пели са на български. Е, в лириките не се вслушвам, по обясними причини (вж. заглавието). Докато рифовете и къдрите на Петър хипнотизират по такъв начин, че се изкушавам да използвам неуместни епитети за звука, като „мек”. Хич не е мек, разбира се, просто влиза леко. Погото не е плътно колкото китарите, та хората по-скоро прелитат в широки дъги и сегиз-тогиз някой се хлъзва на локва бивш сняг или похабена бира. Случи ли се, поне трима души се мятат да помогнат – докато Unhumanity изпълняват Unhumanity. О, сладка ирония! Вярата в метъла е възстановена!

Разкаянието, както и ръждата, само вреди на здравия метъл.

Impenitence продължават да покачват градуса, макар че прекъсват потока неуместни епитети в главата ми -звучат по-грубо, по-сурово. На мен от това основно ми се допива бира, но хвърчащите хора сякаш се нахъсват още повече да плонжират пред сцената. Тази банда е базирана в София, което хич не им пречи да са адските маняци. Благодарение на Митака, имаме и сетлист (вж. най-долу). Стари парчета, нови парчета, кавър на Suffocation и изобщо - здрав бой по тъпанчетата.

Не съжалявам и за миг, че дойдох. Яд ме е, че клубът затваря в десет. Но и това ще се промени скоро.

Старо зло избухва на сцената.

Hatebomb разбиват от 2003. Зверски, животински. То какво да очакваш, когато до Константин и Иван се раздават Хиената и Птицата. (Колкото до кръщелното на последния – Славейко, ще се повторя, но: „О, сладка ирония!”). Най-агресивната банда за вечерта и съответно: много нахъсваща. Като настроение сигурно личните ми фаворити за вечерта. Бялата стая – това трябва да се запомни! Не че другите парчета, с английските имена, отстъпват.

Разни младежи се освобождават от дрехите си. Девойките, за съжаление, се въздържат. Но температурата се качва и без това – дотолкова, че излизаме на лед и въздух за няколко минути – колкото да открием живописния бар, формирал се в краката на златистата дама на съседната витрина. Обаче още не мога да видя металяга с шапка, без да си помисля за Cypress Hill.

Отвъд Борея има само щастие.

Hyperborea в представите ми са нещо като ъндърграунд легенда – една от по-старите екстремни наши банди. След толкова години и смени в състава, продължават невъзмутимо да къртят гостите на концертите си. Кирил е машина. И e недосегаем за обектива ми, при все щедрата помощ от публиката, която получих (мерси, добри ми, високи човече!). Разхождат се из малкото си записи. Въздават мрак и, въпреки Cryogenic Somnia, температурата продължава да се качва и на никого не хрумва да се умори.

Е: Те пък са моят фаворит - неслучайно това е група, която е подгрявала групи като Obituary и Vader. Бързи и яростни рифове се редуват с по-бавни, но не по-малко енергични изпълнения, вокалите са дълбоки и мрачни, а барабаните разцепват малкото клубче с поне стотина конски сили.

Отпущение. Отприщване. Олдскуул.

Последни на сцената са гигантите на родния дет метъл Scapegoat. Те едва ли имат нужда от представяне, макар че по-младите фенове може и да не са съвсем запознати с тяхното творчество, имайки предвид, че групата се разпадна още през 1995 година, а и тогава беше в доста по-различен състав. Също така е и много трудно да се намерят двата им издадени албума, тъй-като те не са преиздавани и все още са във вид на стари касетки.

Ф: Тук трябва да благодаря на метълите в Дамаск, че ми отвориха ушите за старата школа. И още повече - на Scapegoat, възродените доайени на нашенската дет сцена, които довършиха започнатото от колегите си по възможно най-подобаващия начин. С брутална музикална касапница. Вярно, хвърчи пот и бира, вместо кръв, всички лица са щастливи и сърцата летят, придружени от останалата част от тялото. И все пак по-ясно описание на случващото се липсва. Интрото е меко казано зловещо. Нататък става... меко казано достойно, за тази славна зла вечер. А след Shadow over Innsmouth, познайте какво е на нощен ред за четене. Точно така. Ктулу зове мен, а аз призовавам към повече жив дет. Нищо не бори студа като здраво опънати жици и пого.

Пълната галерия на Фреди е тук.

Сетлистове:
Impenitence: 1. Lunacy, 2. Awakening, 3. Undestructable Will, 4. Red Grounds, 5. Suffocation - Surgery of Impalement, 6. Mass Reprisal, 7. Unslaved, 8. Never Again
Unhumanity: 1. Следи от Болка, 2. Смъртна Присъда, 3. Атентат, 4. Нехуманност, 5. Зомби Синдром, 6. През Ада, 7. Осакатен Морал
Hatebomb: 1. Age of Distress, 2. Society Rape, 3. Bright Future, 4. Newborn, 5. False Regret, 6. Eternal Life, 7. Divine Pain, 8. Mental Disorder, 9. Бялата Стая
Hyperborea: 1. Nosferatu, 2. Home of my misery, 3. Children of the crisis, 4. Beyond reclaim, 5. The advancing shadow, 6.Only a path to tread
Scapegoat: 1. Hellbound (Intro), 2. Beyond The Dream, 3. Shadow Over Innsmouth, 4. The Abyss Triumphant, 5. Boundless Land, 6. Fire Of Snow, 7. Decadence, 8. Remains Of Time II, 9. Distinct Fear, 10. Adrift (Outro)
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Хората си пожелават нещо за вечни времена, а то продължава само докато не им омръзне!
Лора Палмър ("Тайният дневник на Лора Палмър" - Дж. Линч)