LIVE REPORT

Post-Rock Bulgaria end of season

Винаги съм свързвал пост-рока с огромно количество вода или вакум. Не знам защо изобщо правя връзка между две толкова различни усещания за пространство, но така можете да си представите какво ми е докато слушам пост-рок. Предполагам, не съм сам в това. Не бях сам и онази вечер на 19-ти срещу 20-ти в The Box. В задушевната атмосфера на клуба тази вечер трябваше да излязат не една, ами цели три пост-рок банди, като едни от тях са познатите на всички Tides from Nebula – дали от великолепния концерт на Riverside (репортаж), или от Интернет и приятелчета. Абе, знаете как стават зарибявките. Но първо Mental Architects и Midas Fall.

Часът е 19:30 на сцената вече са нашите момчета от Mental Architects и разтърсиха клуба с подредения си като математична формула пост-метъл. Звука е изпипан и мощен, може би най-добрият звук, който съм чувал в The Box. А Mental са чудесни както винаги. Тълпата бързо загрява и започва да се поклаща по-отчетливо, докато тримата разбиват от сцената.

След около 40 минути танци, на сцената се качват Midas Fall, които не съм слушал до сега. Липсва бас, но пък за сметка на това има 3 китари – горе-долу честна размяна. И така двете момичета и двете момчета ни поднасят на тепсия меланхоличния си алтърнатив, който за жалост не е по вкуса на част от публиката. Аз затварям очи и се понасям, пък да става каквото ще. Така и така в клуба, кислорода е на привършване. Но все пак си мисля че и самите Midas Fall оставят собственоръчно без дъх доста хора. Изпълнение без нито една грешка, феерично и емоционално, определено има какво да се види още от тази група.

Часът е вече около девет и има смут на сцената. Въздух няма, а ние очакваме появяването на Tides from Nebula, един вид за да запълним годината, през която видяхме малко повече алтернативна музика, отколкото е нормално за нашите географски ширини. И така поляците пост-рокери застават пред нас и започнаха да раздават залпове. Предимно от актуалният им албум - Earthshine, но въпреки името, в клуба е повече като ад. Кислорода е изсмукан от шлюзовете в междупланетното пространство, за чието съществуване отваря възприятията музиката на Tides. И макар че Earthshine е онази проекция на Луната, която се вижда през деня, заради светлината която Земята отразява върху нея, то музиката на Tides from Nebula може да се оприличи с доста по-жестоки космически картини. Или може би не чак толкова космически, а чисто земни – например огромен плаж с бурно море, рано сутрин, когато слънцето е едва на нивото на очите и те заслепява.

И както слънцето се изкачава бързо след изгрев, така и Tides from Nebula сякаш усукват времето около себе си и голяма част от публиката не разбира как е минал отреденият им един час. Момчетата се връщат за още едно парче, разбира се, но това е всичко от тях. Надяваме се да ги видим отново, защото изживяването си струваше, дори и само заради прекрасния звук, който бяха докарали в клуба.

Снимки: Metal Hangar 18
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Чудя се дали болката... болката, с която трябва да живееш - може да ти бъде приятел. Да бъде твоя сянка и другар... Чудя се дали това е възможно...
Лора Палмър ("Тайният дневник на Лора Палмър" - Дж. Линч)