LIVE REPORT

Кожа

Една човешка кожа. Или десетки. Както в разказа на Роалд Дал, всяка една е произведение на изкуството. Всяка носи история, болка и обещания. И миризма но това вече е друга тема.

intro

„Ееее, а така, усмихнати хора да влизат” – посреща ни скрито под шапка лице в дъжда. Как да не влиза човек усмихнат в 4ти километър. Колко мили спомени държи тази разпадаща се кутия за фокуси, с безумните си фототапети и светещи картонени съсиреци… Така де, полилеи. Колко (на)шарена тълпа е събрала и днес. За радост татуирането е твърде древна традиция, за да се обвърже само с една или две субкултури. Благодарение на това, спасилият се от дъжда попада във водовъртеж от цветове, възрасти и нрави, от който няма как да излезеш, без да се подмокриш малко. Да, имам предвид, че е вълнуващо. Оргазмизточник. Естетически, а ако щеш и антиестетически, зависи от вкуса, брат, а тук вкусове всякакви. Макар че сякаш готик стайлингът доминира сред дамите (все пак, в цялата работа има намесени едни Gorgon, а може би е просто кух копнеж по фигурата на доминатрикс). Звучи хип-хоп, в човекопотока потропват носители на тениски Wacken, Noctiferia, Miss Piggy… Само едното е група, знаеш. Засега. Надвисва bg хардкор. Точа си зъбите за nihilist suicide pop, апокалиптичен фолк или както там се нарича понастоящем творчеството на Spiritual Front и баш фронта, известен oще като Hellvis – Simone Salvatori. Мокро е.

inter

Споменава се горчиво, че събитието е по-малко и разединено от предишни случаи. Чудя се доколко това е лошо. Като за носител на кажи-речи едноцветна кожа със стандартен брой отверстия и малкото се оказва достатъчно, за да се претоварят сетивата. И това е приятно, о да. Колкото до разпределението, идеята да се разпределят дейностите в отделни зали е чудесна, мисля. Би трябвало за всеки от разнородната тълпа да има място. При сцената/бара шоуто се случва на интервали, в съседната зала неуморно жужат машинките на 30-тина студия от редица български градове, както и от Македония, Испания и… ако съдя по разговорите на невнятен за мен език, още някъде. За по-лежерно прекарване на времето има още две зали: в едната човек да се просвети за това кой е Sailor Jerry, докато блажено отпива от рома с неговото име, в другата – да си почине на тихо, да се наслади на мини фотоизложба или на съвместната работа на група татуисти, сред които Емо Сапаревски от организаторите Inky Dragon. Платното, изпъстрено от тях с китайски дракон и митични маски, не беше много голямо, но пък беше хубаво.

Интересно е, че екзотичните елементи (сиреч малките дечица – включително едно към двугодишно хлапе) изглеждат по-целенасочени от по-високите си и натежали от спомени събратя и роднини. Случването на събитие или конкурс временно внася ред в брауновото движение между залите, особено ако обещава по-солидно женско присъствие на сцената (готическо ревю, готически кючек (!), Мис Тату– програмата е предвидила да запълни тези нужди, на мен първото ми беше достатъчно, все пак само то включваше момченца1.) Факт: човеците сме воайори, а наличието на красиви хора и работи не помага много в борбата с изкушението. Така че, както съветва батко ви Оскар Уайлд, оставяш му се и нещата ще се наредят самички… С риск да ти изтекат очите, но дори това не би било фатално, защото в това пространство нищо не е абсолютно или необратимо. Дори татуировките (специално за всички нас, които не обичаме думата „завинаги”, се демонстрира унищожителната мощ на лазера). Пък и психиделичният Исус бди, както и островитянката на Sailor Jerry. От щандовете дебнат безброй шарени и красиви неща. Има рай. И вътре не вали.

Програмата като такава, обаче, не съществува. Докато се чудя кого да нахраня, осъзнавам, че всъщност участниците са от: България… Италия… Испания… Времето на съответните полуострови не тече както на други места. Така че с малко търпение и благодарение на любезното съдействие на фактор Бета и фактор бира, уплътняваме времето, докато програмата навакса.

intra I

Зад объркващото име „рецитал” стоеше музикален такъв. Една китара, един човек, съпроводът е на запис (този път). Човекът е луд, но по хубавия начин. Дори не даде признаци да се отврати от жалката сцена на фенгърлещата ми персона, а имаше всяко основание. В смисъл, представете си как някой подхожда към, да речем Кафка, все едно е Бон Джоуви. Е, лицето с псевдоним Hellvis може да съчетае ролите. За нихилист Simone Salvatori изглежда доста слънчев, за добро или лошо е зарязал и дрезгавите речитативи в духа на Soul Gambler:
In this space without warmth, through this stiff light that passes beyond malice, beyond logic, which unites the history of compassion to that of envy…

Горното обаче идеално описва визуалната част. Синьо-зелен полумрак и черно-бели кадри създават уникална атмосфера и човек се чуди на кое сетиво да разчита. Закачливи кабаретни мотиви от Rotten Roma Casino се редуват с безнадеждността и безсилието на парчета като Autopsy of a Love. Satyriasis е почетен с едно от най-силните парчета: Song for the Old Man. Jesus Died in Las Vegas, а моят разсъдък някъде в София. Когато на сцената изскача маскиран дебел мъж по прашки, всяка надежда за един логически последователен и еднозначен свят се изпарява безследно. Хората се радват и снимат на поразия тази алюзия за някогашните фрийк шоута, в наши дни заменени с разни риалитита. Грозно е. Красиво е. Светът е странно и прекрасно място, понякога по отвратителен начин. The Pleasure of Pain… но за това ще говорим хладнокръвно (вж. долу)

Singing Sodomy/ Bulgar Display of Power

Първото е заглавие на Spiritual Front и доста добре описва чувствата ми към музиката на двете банди (пънк-рок и хардкор) Здраво, кораво содомизиране на ушните канали. Откровено предпочитам други музикални лубриканти, но всъщност започвам да разбирам онези, които избират Last Hope и Piranha. Момчетата звучат искрено. И твърдо. Смъртта на техен познат помрачава събитията, но звукът живее. Встрани върлува Гени от Inky Bros и енергията му е заразителна.

intra II

A Sangre Fria (хладнокръвно) присъстват за втори път у нас. Голяма група хора ги чакат упорито повече от 40 минути,макар и на фона на доста добре подбран сет (класики от типа на надъхващите Du Hast, Dragula, както и по-проникновени парчета от типа на The Burning Red.)

После избухва убийствена версия на Adi Shakti мантрата, съчетана с първичния, красив танц на един женски силует, който в последствие се оказва обгърнат в кожа и грим. Зазвучава 10 000 Days (Pt.2 Wings) на Tool. Този съпровод удря право в сърцето. Увисва първият, лицето му е като от камък, но в следващата сцена ще крещи като добър актьор. Разбираме как болката може да извиси човек над лудостта и смъртта (примерно тълкувание). Кръвта пречиства, както и огънят. Втората половина на шоуто е посветена на него – познатите от миналата година лица, начело с дребния сатир, бълват пламъци танцуват с тях, командват ги и ги предизвикват. Температурата се покачва до точка на кипене. Представлението не е дълго,но е неописуемо интензивно, демонстрира на какво е способно човешкото тяло и пробужда забравени и древни инстинкти. Ако звуча неясно, провери в гугъл за какво става дума. Търси трискелион от куки.

Обявявам това за печат на вечерта и излизам на дъжда, за да си върна сетивата.

1. Одобрително наименование за млади индивиди от мъжки пол. Дори когато са облечени в не толкова одобрими мрежести ризи. С цялото ми уважение към дизайнерите, от Брус насам, мъжките мрежи са бели или рибарски. Точка.

Пълните галерии на Фреди са тук, тук, тук и тук.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Tell me and I'll forget. Show me and I may not remember. Involve me and I'll understand.
Native American saying