LIVE REPORT

1000mods & Center

Случи се и събитие, което доста резонира присъствието на този сайт 8 години в нета. Не се стърпяхме да му обърнем повече внимание, просто защото се насрахме от кеф. Не че 1000mods са най-уникалната банда в пълния с еднакво звучащи, макар и все така искрени групи в стоунъра. Но пък са толкова истински, толкова енергични и с толкова правилен и мачкащ звук, че печелят пълни адмирации и стават персонални любимци. А и концертът наистина беше исторически. Така че и историята включва три глави от трима от нас, скочили в дълбокото в различно време и ги пускаме обратно-хронологично - малката Алекс, която е сред най-активните и сравнително нови роукъри (3 години), Иво, който пише и трещи тук от 2005 и Мартин - човекът, чиято рошава глава роди нашето си място през 2003. Удоволствието е общо:

Алекс

Преди три години Хамиша ми показа някаква много шарена обложка на албум с един бая зачервен бик отпред. И вика – потентен рокенрол. Аз пък си викам – я па тоя, дай да видя. И така много време, много банди, много албуми. Червеното теле на Monster Magnet си остана любима физиономия, после имаше още любими банди, после дойдоха Center и заковаха Jack Daniel’s Battle of The Bands, щото са епични. После...

Първият стоунър рок концерт в България.

Още ми звучи нереално. И все пак беше реално хубаво. Дето Марто вика: „мисията вече е изпълнена, можем да затваряме сайта, хаха”.

Един от онези концерти, на които с половината присъстващи сте приятели, а с другата половина се познавате по физиономия. Един от онези концерти, на които няма случайни хора. Време и място, където има обща мисъл и идея, обща любов, живителна енергия, просмукваща се от сцената през всеки от нас, обединяваща, ощастливяваща, get high-ваща.

Прекалено важно и голямо, за да бъде разказано с думи. Който трябва, знае. Знаехме всичките 70-80 човека пред сцената снощи, ухилените до уши подскачащи девойки, рошавите металяги, айляк-амняците. Знаеха го и Center, и 1000Mods. Не само го знаеха, ами и го създаваха. Нашите момчета (макар че тука всички сме наши) излизат първи, клубът все още е полупразен и за миг ме хваща яд. Трябва, трябва да идват повече хора на такива концерти. Center ни подхващат здраво, рязко и щастливо, в първите десет секунди чашите и кенчетата са оставени настрани и се мятат коси, поклащат се тела, усмивките греят, греят. Защото това е нашата музика. И така един час. Безвремие, правилност и обич. После пак така, ама с 1000Mods. Някакви проблеми със звука, някакви барабани все мърдат насам-натам, но май на никой не му пречи особено. Пичовете звучат много по-натегнато и рокенрол, отколкото студийно. Много танцувално, много зареждащо. А аз през цялото време не мога да повярвам, че съм на тоя лайв. Откъс история. Алтернативна, скрита, важна само за хората, които я правят. И все пак... история. Бъдеще, настоящо и минало, слети в миг на спокойно осъзнаване – това е моята музика, това съм аз, това са моите приятели. Толкова всеобхватно усещане за правилност, че губи всякаква възможност да бъде измерено. Блаженство в чисто, леко запотено състояние.

Еуфорията след края се стели наоколо като мъгла, кротка, вече утаяваща се, посторгазмична. И след още няколко бири, няколко приказки и купени албуми, всеки по пътя си. Не, грешка – всички по пътя ни. Come with us and walk the longest mile.

[...]

Иво

Обичам бира. Обичам да усещам вкусът на хубава бира в устата. Обичам ароматът на бира. Обичам потта ми да мирише на бира, обичам брадата ми да мирише на бира, обичам урината ми да мирише на бира. Обичам рокенрол. Обичам и рокенрол банди, които ме карат да си отворя бира. С всяка песен по една. Ей заради тия връзки и флуиди, обичам стоунър рок (аре да не изпадаме в стилови полемики!). Заради тях се сблъсках челно и с този сайт. И с хората, които пишем, всъщност не сме автори. Ние сме приятели и фенове. И обичаме бира. И роук. И сме тук от 8 години. А снощи в Кутията избухна първият стоунър рок концерт в България. Ако не броим татковците от Black Sabbath с Black Label Society преди 6 години, разбира се. И The Sword и Down, които подгряха на Metallica през 2008. Но снощи, в The Box имаше истински концерт, на истинска рокенрол банда, която рита в ушите с рошави рифове, мачка мозъците с пращящ груув, хората са с избелели дънки, тениски и бради, ползват Orange ампове и ... ти се иска да пушиш и пиеш с тях... като свършиш с щастливото ритуално самоунищожение.

В Гърция отдавна има такъв тип банди, културата е навлязла сериозно още преди десет и повече години при съседите. Я само вижте какви групи свирят през месец-два в Солун – Karma To Burn, Kyuss Lives, Dozer… И една от най-яките банди от гръцката сцена реши да се отзове на поканата на Post Rock Bulgaria и да се отбие през София при турнето по случай дебюта им. А дебюта какъв е... 1000mods бичат толкова разтапящ ушната кал фъз, съвсем в духа на банди като Dozer и Kyuss, че още с първите тонове скачаш и изхъврляш 200 милилитра пот от челото и гърба и се пресягаш за още бира. И не е странно, когато погледнеш и разбереш, че записът е продуциран от Billy Anderson (правил звука на Sleep, Melvins, Neurosis, Om, Los Natas, Orange Goblin), а обложката е рисувана от зверовете Malleus.

Всъщност, в България също се появи група, която гори в грубиянски рифове, разредени с психеделични мелодии и ритъм, който ти пали под петите. Center се родиха от любов към инструменталния рифов блъсък и са такова явление у нас, толкова са истински, че... абе, чуй ги и ше видиш, а какво са направили за година съществуване, вече сме обяснявали. И няма по-адекватен съпорт за 1000mods. Четиримата излизат и избухват. Ние също. Отпред сме се наредили толкова много, толкова близки хора, с половината, ако не и с повече, сме пили, пушили, пътували, спали, повръщали и живяли заедно. То не като концерт, а като купон, от ония, дето се случват веднъж на няколко години, ама ти държат влага за следващите още толкова.

40 минути тотална рифово-подмолна вакханалия от Center, разпиляна по пода бира, развяна във въздуха коса, полуголи мазни тела, хлъзгащи се едно в друго, мирис на сродни и споделени, плуваме в червено-сини светлини, клатим организми хаотично в ритъма на мелодиите на бандата и горим в пламъка й. Отдадени и истински, фенове на музика, която самата е толкова истинска, че ако не усетиш честността й, бръкни си в гащите и провери дали ташаците са ти на мястото. Честно. Парчетата ги знаем наизуст вече и си подхвърляме един на друг погледи, докато екстатично вилнеем в тържеството на концерта и когато Center оставят сцената на 1000mods, вече сме потни, надъхани и надрусани с музика. И бира.

Снова между хората, прегръщам приятели, приятели, приятели, пием заедно, 70-80 човека, хванали отдавна По Пътя на пустинния рок. Марто грее в брадата усмивка до ушите „От осем години чакаме такъв концерт тука!”, Мирко плува ухилен в мрака пред сцената, на Близнаците им светят усмивките и моряшките тениски в тъмното и си мисля какъв късметлия съм с моите приятели, с толкова прями и емоционално честни хора около мен. И този сайт, който е дом, трибуна и анатомичен разрез на душите ни. А докато поръчвам поредната бира, до мен цъфва младеж и ме пита дали случайно не пиша в Rawk’n’Roll, защото ме бил познал от снимката с интервюто с Kyuss Lives. „Ама ти случайно ли попадна на роука?” „Не бе, чета ви редовно от много време!”. Благодаря, Кристияне! Адски важно е това, че ни четат хора, които не познаваме и не пишем само за себе си. Това е идеята. Благодарим!

Пет минути по-късно няколко рошави глави кръжат под прожекторите, нисък китарен тон проверява здравината на колоните и податливостта на сърцата и 1000mods изригват в това, което обичаме, чакаме и горим. Гърците са безумно експресивни в музиката си – китарите и на тримата на предна линия се млатят в телата им, Dani пее с изпънати вратни жили, басът му се клати почти до коляното, музиката гърми, тътне под земята, където сме се напъхали тази вечер, чорлава, стържеща, потентна, а вокалите подсещат за John Garcia. И още на втората песен, единият китарист, подпален от еуфорията, която посреща групата му, скача сред нас, пили сола, реже тежки, ниски тонове и куфее с брада и къдрици. Пичовете изобщо не спират да беснеят, всеки от тях използва тялото си като още един елемент от емоционалния изказ – със скачане, клатене на глава, пулсиращи в ритъма. Долу сме като в бульон – врим, врещим, скачаме, куфеем и посрещаме всяка песен, всеки риф, все едно слушаме точно тия песни от години. Почти час и половина хората в клуба са изцяло в музиката, поемат вибрациите и ги предават около себе си с пот, тела и течност. И когато свършват с епичната тежест на едноименното Super Van Vacation, всички сме на една честота, и група, и публика и празнуваме заедно като на Нова година, като хора, честващи освобождение, само зарята липсва, макар че главите ни искрят от вътре и се прегръщаме, познати, непознати, ухилени, щастливи, споделени. Ей затова си струва, ей затова ни има. Rawk on!

[...]

Мартин

Барабанистът на групата ми сподели, че е отнело 10 години, за да се появи така наречената stoner сцена в Гърция. Някои от вас може би си спомнят, че съществуваше един гръцки сайт Monolith.gr. Вече го няма, както няма и StonerRock.com, но това бяха хората, които паралелно с нашия rawk’n’roll бутаха мебелите у съседите. За последните няколко години се появи поне по една банда, сайт, блог или минимум един зарибен в soulseek във всички балкански държави. За добро или лошо, 1000mods имат всички отличителни черти на сцената. Честно казано, са направо копие на някое от шведските отрочета на Fuzzorama.

Rawk’n’Roll е име на албум на американската банда Roadsaw. Но всички, на които ушите им пищяха на втори октомври, най-добре разбират откъде идва това rawk. Така изглежда, звучи и се усеща рокенролът към днешна дата - такъв, какъвто е започнал. Останалото е нещо друго, на което да се поклащате или там каквото правите. Евала на Post Rock Bulgaria, че ни направиха празника!

снимки
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Лекува се болестта, а не болката.
Батето