LIVE REPORT

Fates Warning (Pantommind)

След гостуванията на Dream Theater и Queensryche в България, остана да видим тук и третата от големите групи на американския прогресив метъл... Да, групата получила най-малко признания пристигна също в милата ни родина в подкрепа на новия типично-перфектен албум FWX.

За жалост новината, че най-после ще ги видим на няколко метра от нас беше помрачен от решението на Mark Zonder да напусне групата след записите на албума и да се посвети на свирене в Hammerfall и плетене на чорапи, като мястото му зае Nick от Spock' Beard. Към двамата отговорни за последните два албума се присъединиха басистът им от последните албуми и турнета Joey Vera, опъвал дебелите струни преди това и в Anthrax, и във Armored Saint плюс завърналия се още през 2003 за няколко концерта напуснал китарист Frank Aresti.

Непосредствено преди концерта 5 щастливи късметлии се срещнаха и поздравиха с петимата от групата, размениха си усмивки, Fates Warning получиха символични подаръци за спомен от България, 4-те момчета и едното момиче пък получиха автографи и спомен за цял живот... В това време в залата Pantommind привършваха своя саундчек и всичко беше готово, за да започне самият концерт.

На влизане нямаше обичайните опашки от чакащи и изнервени фенове, а в антрето на самата зала ни очакваше скромен мърчандайз и от двете групи, Fates Warning предложиха два вида фланелка, а Pantommind също се бяха погрижили за своите фенове с тениска с картинка на обложката на предстоящият им албум - Shade Of Fate.

Малко след 19:30 на сцената излязоха габровците Pantommind, най-голямата надежда на българския прогресив метъл по настоящем. Момчета забиха само песни от новия си албум, заглавната Shade Of Fate, Follow Me, Closer To You, Knocking On My Door и завършиха с Why... Недоволни нямаше, нещо повече - Pantommind показаха, че наживо звучат много добре, вокалистът Тони извади глас, а единият от китаристите събра погледите с обратната постановка на китарата си. Малко неориенитарано от страна на групата беше говоренето между песните на английски, но това се оказа за кратко и след 2-та си песен Тони се усети, че все пак пее пред българска публика... Чест направи на групата самочувствието, с което свиреше цялата група. Дано този съпорт на група от такава величина и излизащият им скоро дългозаписван албум дадат добър старт в кариерата им, а Pantommind определено го заслужават.

След кратка пауза на сцената се качиха Те, великаните на прогресив метъла, самите Fates Warning. Излизането им бе предизвестено от свирещото от колоните интро Disconnected и секудни след изречението ... you're disconnected без гръм и трясък пред нас излязоха Jim, Ray, Joey, Frank и Nick - без мания за величие и излишна позьорщина зазвуча енергичната One. Тогава светът ми се съсредоточи в 5 точки на сцената, 5 човека, от които знаех какво искам. Нямаше значение дори звука, липсата на жив клавирист, имаше значение единствено това, което ставаше там, на няколко ръце разстояние от мен. Енергията от откриващото парче намери продължение и в трета част на A Pleasant Shade Of Gray, където вече сивото и тъжното влязоха в душите на хората. По необсними за мен причини началото на Life In Still Water остана непознаваемо. Групата вървеше смело назад-напред из творчеството си, като следващите две песни бяха от новия им албум - Simple Human, където стана леко разминаване в групата. Минорната Heal Me ни представи и другата светлина на албума и на концерта... Последваха Pieces Of Me, Face The Fear и една от частите на Ivory Gate Of Dreams, като впечатление правеше, че доста от солата се свириха от втората китара Frank Aresti и непрестанното скачане на Ray и дивеенето на Vera. Редовният сет завърши с едни от най-обичаните и познати химни на групата от средния й период The Eleventh Hour, на която и публиката се показа подобаващо, въпреки малката си численост, Point Of View и Through Different Eyes, а за финал беше оставена Monument. Истинска радост беше да я чуя и видя... изсвирена с двамата китариста... И преди сълзите да се превърнат в порой, групата каза довиждане, а за бис избра 16-минутната Still Remains... За жалост и с нейния край дойде и края на тези 90 минути, 90 минути, които изпълниха една моя 10-годишна мечта....

коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Those who sow in tears shall reap in joy!
Цитат от обложката на MACHINE HEAD - Through The Ashes Of Empires