LIVE REPORT

Out of ourselves

Riverside в България за втори път, точно година след първия. Отново за рождения ден на Тангра Мега Рок. Само че този път не в Blue Box, а в зала „България”. Атмосферата й ни е позната от миналогодишното гостуване на Anathema и единодушно е призната за важен фактор по време на концерти. Интелигентни банди като ливърпулци и Riverside заслужават доза изтънченост в обстановката, перфектен звук и липса на цигарен дим и бира по пода. Както, впрочем, ги заслужават и феновете им, които знаят защо са там и спазват поставените условия така, че удоволствието да е всеобщо.

На сцената се качват сравнително непознатите за ривърсайдските фенове Tides From Nebula. Макар леко стреснати, симпатягите ни подхвърлят пръски музикални импресии, докато последните шепоти се стрелкат из залата и после – бам! избухват в синия си транс, лилав транс, червен транс и зелени отблясъци. След топлия прием момчетата благодарят – простичко и искрено, споменават, че днес е излязъл вторият им албум – Earthshine и продължават. Осветлението декорира перфектно смазващите пост-рок инструментали, докато четиримата се полюшват и разцъфват във великолепни мелодии, а сенките от стените се прокрадват към душите ни, за да открият там кроткия абсолют – обичам това, което се случва.

След Tides From Nebula, разбира се, цялата зала е на крака в очакване. С Иво се промъкваме до предните редици и завършваме събирането на концертната дружинка, която се изхилва с глас на „Ама дръпнете се, да не пречите на групата!”. Да, сигурно. Riverside излизат и, за разлика от подгряващите си, почти не им личи, че са на концерт. Спокойни са, съсредоточени в свиренето на дългите си композиции. Започват да проявяват емоции едва когато им припомняме що за публика е българската. „Прекрасно е да сме отново тук и наистина оценяваме това, че сте прави”, казва Mariusz. Естествено, че ще сме прави. Може да сме в супер изящната зала, но сме на рок концерт .На всичко отгоре бандата се разхожда доволно през четирите си албума и прекрасния кавър на Rush. В продължение на два часа сме доволни хедонисти, отскачаме до 02 Panic Room, защото, let me get this straight, let me get this right – I need a place to be alooone, спираме за нежната Conceiving You, чуваме Left Out, Beyond The Eyelids, Loose Heart… За „еквивалента на допълнителна порция бита сметана върху сладкиша” получаваме и две песни от EP-то Memories In My HeadForgotten Land и Living In The Past. Резултатът? Дружно щастие и катарзис всеки път, когато отнемем думата на Mariusz. После индивидуално щастие, докато се пръскаме по групи насам-натам и думи няма, след такива концерти никога няма думи. Честит рожден ден, Тангра! Празнувайте все така.

Още от чудесните снимки на Елена Ненкова има в галерията на Тангра Мега Рок.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Не позволявай на онова, което не умееш да пречи на това, което умееш.
Джон Удън