LIVE REPORT

Are you a psycho?

Сряда е. След цял ден работа, единственото нещо, което ме държеше функциониращ, бе мисълта, че същата вечер ще гледам и слушам едни от бащиците на хардкор хип-хопа - The Psycho Realm. Спомням си мисълта “Е, бахти кефа, най-после ще видя”, докато си слагах широките дънки и пълних патроните за партито, а от колоните Duke и Sick ми говориха за нещата от улицата “raised by gunshots, low life in hip hop” kind of stuff.

Патроните готови, главата пълна с дим и с бодра крачка през дъжда, тръгнах към мястото на срещата, а именно Mixtape 5, без почти никакви очаквания за мястото. Дори не знаех кои ще подгряват, знаех че ще ги има, няколко на брой.

Нека малко да се отдалечим. Да пътуваш в тролей 5, за да идеш на хип-хоп парти, само по себе си има доста голям чар. Особено нощна София e доста ghetto място, предполагам с всеки голям град е така. Само липсват цветнокожи (абе, има ги, ама не точно негри). Иначе погледите, хората … всичко си е на място. Е малко повече вампири, ама нищо. И така гледаш си през прозореца и чакаш да дойде спирката,където всички слизат.

И ето там сме. Ха, да видим сега!

Какво да видиш, Мирко. Със Сашко сме там и гледаме и се чудим що аджеба толко малки келешчета, на които им се иска да са негри (той дори разпознава девойче, което си го слага с такива), жулят евтина бира и се правят на тежки, са се събрали на едно място. И се сещаме – ми те малките бързат да излязат от тях, наш е проблема, че сме кацнали след работа директно. Нормалните фенове са заети към 8 вечерта. Да се съберат някъде, да пийнат, да дръпнат. Идваш ти, идват и доста пораснали и вече осъзнати хора.

И Съжалявам за всички under-age момченца и момиченца, които се опитаха да влязат, но не успяха. Радвам се за всички under-age, които успяха да влязат. Защото си заслужаваше до последната дръпка.

В клуба се рееше приятен синкав здрач и тежки хип хоп ритми, докато хората зад грамофоните въртяха адски точният подбор парчета за кик в началото. Времето се изплъзна неусетно в попиване на атмосферата и отмиване на умора и ежедневие с дим, бира и уиски. Микрофоните се включиха. Време е за живата част.

Първи започнаха Fars. С излизането им диркетно ми падна ченето. Дуото за нула време ме вдигна на крака, въпреки дъждовното време и настроение, вкараха агресия с поведение, хитри и хапливи рими и много експресивни вокали и подпалиха позагрелите след адекватния диджей сет преди тях. „Кур за комерса!” крещи Сашко в ухото ми през зеления дим от устата му. Fars успяха без много, много да се бавят, да вдигнат температурата в изключително приятното място, което е Mixtape 5 за такива събития. Всъщност, клубът е страхотен. Като изключим недомислието гардероба до изхода, при тесния проход от стълби и над едночасово чакане да излезеш от залата. Иначе през цялата вечер хората се усмихваха, скачаха и чакаха да излязат любимците им. Естествено всичко хубаво свърша и след Fars излязоха SLIMsize и компания, за които ще премълчим.

И така светлините долу, очакване! От всякъде се носи добре позната миризма, а ние решаваме да запалим вторият, един вид съпричастност да покажем. Там в средата на публиката, мисля че никой няма нищо против. Така или иначе всички пушат - и на сцената, и пред нея, вероятно и в бекстейджа. Така ухае отвсякъде, че имам чувството, че и да се огъзя, ще си тръгна с коз, забучен отзад. Завъртаме и вече сме стигнали до кика, когато на сцената се появи човека с маска - DJ FM и вече всичко беше ясно - Psycho Realm са тук и ще бъдем пометени. Реално погледнато само един човек от оригиналния състав, заради нещастния случай с Big Duke от края на миналият век, но пък дори и само присъствието на Sick Jacken е достатъчно условие за един мощен трип. E, щеше ми се и B-Real да е тук, но уви.

Стегнато, Psycho Realm ни вкараха в тяхната реалност, където оцеляването е основна цел и радостта от живота е истинска, когато я има, защото разбират, че всичко е за кратко, докато не се обърнат лайната върху теб отново. Разходка през трите основни албума на групата, като започнахме с по-късните и направихме обратен завой към първия и най-култов едноимен албум. Welcome to the sick side! „Няма да продължа следващата песен, преди да чуем малкия ми брат, който не е тук с нас”. И от колоните се разнася онова толкова познато и пресипнало “Para toda la gente.”

Showdown, Dead Lines... Политаш, момчетата от сцената си знаят работата, знаят как да те докоснат. Скачахме, пяхме (дори се блъскахме в истински масивен мошпит, копеле!) клатихме се в транс, докато ни разказваха истории от живота, от някъде се мярна задължителна газова маска и ето, без да разберем, вече е минал един час и Psycho City Blocks, сложи край на сета. А от колоните зазвуча The Doors, нали и те са от LA, хах. Да, около един час, но пък за сметка на това толкова истинско. Един час, за който минахме няколко левъла на San Andreas. Няма чийтове. Има сайко.

Искам пак!
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: But the greatest thing by far is to be a master of metaphor. It is the one thing that cannot be learnt from others.
Аристотел