LIVE REPORT

Guano Apes артериално

Оказва се, че не е задължително, когато си от Германия, да се казваш Helloween, за да напълниш софийска зала повече от веднъж. Guano Apes за втори път започват турнето си от България и за втори път пълнят залата, в която свирят. Този път „Христо Ботев”. И за четиримата германци (плюс клавирният им помощник), за подгряващите Artery и за трите хиляди подивели фенове 9 април наистина беше Oh, What a Night.

Още е към 7, когато около спортната зала в Студентски град са събрани над хиляда души и въпреки упорития вятър, оценен в жълто от метеоролозите, смучат бири и цигарен дим в чакане вратите да ги пропуснат вътре. А вместо обичайните подмятания „Йебаньеее! Слейъррр! Кичка Бодурова!”, се чуват предимно писъци от девойчета, спонтанен смях и възторжени поздрави. Дали защото агитката е доминираща под 30, дали заради факта, че не сме на метъл, а на алтернативен рок концерт, или осреднено съчетание, но от факта ми става няколко идеи по-усмихнато.

Artery са тук, в един от кратките случаи, когато се събират напоследък. И се радвам много, защото Янчо е напълно естествен, така, както си го знаем от Текилата в Поморие, от купоните, от концертите. Ухилен, представя новият барабанист, вдига наздравици, променя текстовете както му щуква и изобщо поема пълен Control, докато ние сме “completely out of existence”. За няколко минути артериалното Electricity прави верига по феновете в залата и се заформя диво скачане, припяване и сериозно пого по средата. Радвам се, че не малко хора припяват припевите, а на летния хедонизъм на акустично-кръчмарското им алтер его The Pomorians Обичам съвсем спонтанно изплува едно „Август е, август е!” и е топло, и приятно и пълен кеф. Не, определено не сме сбъркали гарата. Влакът за Бургас ще го гоня и чакам цял живот, много пъти годишно.

А когато Guano Apes излизат малко след 21 часа, ахвам. Тези хора са в страхотна форма. Вероятно защото е първият концерт от турнето им. Вероятно, защото помнят първият си концерт тук. Вероятно защото публиката е невероятна и избухва като супернова от радост, когато Сандра и останалите застават под прожекторите. На каквото и да се дължи, обаче, Guano Apes разцепват още с първите секунди на сингъла Oh What A Night от иначе така неприятно скучния и мек като кренвирш Bel Air. Има мощна агитка от фенклуба на бандата от цяла Европа, хората са надъхани и крещят възторжено думите на всяка песен от сетлиста, поне там, най-отпред, където винаги е отредено мястото за най-запалените фенове. И със сигурност те, любимците им, ги чуват. И им подаряват над час и половина от песните си, черпят с шепа нова музика, вадят от чувала и любимите стари парчета, сред които страхотната Pretty In Scarlet, кавъра по Big In Japan, посветен на хората от далечния Изток като предизвикват лек трус и в „Христо Ботев”, удрят и великолепен корав инструментал, когато излизат на задължителния бис и припомнят от къде тръгна всичко в самия край с Lords of the Boards.

Когато си на концерт на любима банда, гориш, подпален от собствените ти чувства, трепетът, който точно тези хора и точно тази музика будят у теб. Това, както признава Алекс, се случва само ако си на банда, която обичаш от дете, случва се само на банда, чиито текстове знаеш наизуст и години по-късно; когато не е такава, не го разбираш, но го усещаш, кислородът аха-аха да пламне от любовта на другите и се напиваш, без да си докосвал алкохол. Сандра изскача пред нас и започва да говори нещо, а цялата тълпа й пада духом в краката, докато децибелите се издигат високо-високо, я, каква нощ се случва, дори новите парчета не звучат толкова кофти, колкото само допреди час. Но докато тези песни отшумяват в общата еуфория, започва You Can’t Stop Me и както на всеки голям-голям концерт истинската касапница настава на старите, любими парчета, не можеш да оцелееш пред сцената, ако не се слееш в един мигновено кратък вик с тълпата, а ако скоча още сантиметър по-високо, наистина ще целуна небето.

Да, Алекс и още стотици бивши хлапета, които са пораснали с музиката на Guano Apes, превръщат страхотния концерт в абсолютен празник. И докато гледам как три хиляди чифта ръце се развяват или пляскат, как лицата греят, отразявайки урагана в стомасите и гърдите, знам, че да, тези хора празнуват в момента. Празнуват и подаряват емоциите си, няколко момчета и тениските си, защото Сандра-е-мега-яка и си ги иска и защото те са фенове и искат да подарят себе си. През целия концерт не се случва нещо по-различно от това чувство на ту тих, ту шумен катарзис и възхищение към Онази Богиня Там Горе, ирационално (или напротив), субективно и отчаяно. Може да поиска да й хвърлим тениските си, може да поиска всеки да убие съседа си отдясно, добре. Ще летят дрехи към сцената, ще удуша мацката до себе си, ще си издера гърлото, ще ходя насинена, няма да ме е страх дали тълпата ще ме премаже, добре, Сандра, както кажеш. Демонично красива е, естествено самоуверена и цинично яка. Ето така го преживя Алекс. Така го преживяха истинските им фенове. А онези от нас, които само харесваме групата, ударихме джакпот с толкова силен концерт, в компанията на толкова ентусиазирана тълпа. А афтърпартито в Строежа, където дойдоха всички от двете банди и стояха, пиха, говориха, снимаха се и се смяха с феновете си, беше чудесният завършек на вечерта. Oh, what a night!

п.п. снимките са тук
коментари [4] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: The difference between genius and stupidity is that genius has its limits.
Батето