LIVE REPORT

It gives me the butterflies

Аааа! Най-накрая! В България има вече мощна рифова стоунър-метъл машина! Няма група с такъв звук, подход и стил у нас и Center могат съвсем заслужено да се гордеят с факта, че са явление за страната. А това, че ги бива адски много, се чува и на концертите им, и в майспейса на бандата, и си личи от факта, че Center се класираха сред финалистите на конкурса Jack Daniel’s Battle Of The Bands.

Вкарал съм две чаши вино, черпейки колегите по случай рожден ден и напускане на БНТ, а от няколко седмици само мисълта за предстоящия лайв ме кара да изтръпвам от удоволствие. Двете парчета на Center ги въртя до скъсване, а Soundprophet са хора от Без Думи и трибют бандата Unchained, което е категорична гаранция за страхотна алтернативна музика на живо. Знам, че ще избухнем, знам, че ще е пълно с приятели, знам, че ще е чудесна вечер. И почти подтичвам през „Докторската градина” към Fans, докато Johnny Cash е съпричастен към затворниците в San Quentin в ушите ми. И четиримата от Center са пред клуба и разпускат. Влизаме заедно, дърпам тежката мека завеса и... каквото и да съм очаквал, претъпканият Fans ме оставя Без Думи. Толкова много хора за реално съвсем нови банди, е страхотен жест към момчетата. Шмугвам се в тълпата, директно ми тикат бира в ръката, лица, лица, лица на приятели греят навсякъде около мен и яхвам вълната на настроението. Толкова е еуфорично в клуба, на и пред сцената, че ме заразява безвъзвратно и в гърдите ми се гонят мощни южни циклони.

Center са първи. Без приказки, без пози, четиримата хукват в четиресетминутната си рифово-инструментална вихрушка. Бандата свири заедно от по-малко от година, горе-долу от толкова време и Симо върти палките. И са безкрайно надъхани и надъхващи. Двата Гибсъна на Тони и Дидо се надпреварват да ръмжат един срещу друг, тежките крошета се разпръскват от грабващи мелодии, солата са не просто адекватни, а влизащи директно в кръвоносната система, докато пулсът на баса на Николай не ти позволява да си държиш мирно краката пред сцената. След няколко минути се осъзнавам, че въртя неистово врат, мятам свити юмруци и чат-пат надавам крясък. Инструменталите са разнообразни – стоунър и алтърнатив метъл са основните течения, които преливат от колоните, докато Center са на сцената, но разкършват и една праволинейна метълкор резачка, „която наричаме за кратко `килсуича`” и е специален поздрав към барабаниста, който „даже се е изтупал с тениска на Killswitch Engage”. Симо, естествено, откача отново. Толкова куфеене от барабанист и видимо удоволствие от свирнята са радост за окото и неминуемо те карат да се стиснеш и да се размяташ сам сред себеподобни. Има веселяшки моменти в музиката на бандата (Sun Delivery), има и тежки рифови трипове (Parallel Defence), но основната съставка е жесток, стабилен и грабващ рок. Sun Delivery за втори път и сцената е опразнена за Soundprophet.

Е, колкото и да сме вилняли на Center, в момента в който Пепо и компания излизат пред нас и ни потапят в музиката на любимите им Alice In Chains, Pearl Jam и Soundgarden, директно се влива нов жизнен поток в телата и се люшваме един върху друг между стените на тесния клуб. Страхотни, обръгнати музиканти, от години на сцената, Soundprophet свирят безумно добре кавърите на любимците си, а вмъкнатите собствени парчета са толкова яки, че далеч не стоят като кръпки между парчета като Outshined, Man In The Box, Evenflow или приятната топла изненада Shine на Collective Soul. Песните, писани от бандата са в същия дух, понесли силата и енергията на американската сцена от 90-те години, когато музиката беше с няколко градуса по-топла, няколко промила по-дива, а звукът беше ръждиво-кафяв. А най-силният коз на Soundprophet е, че Пепо е вокален престъпник. Гласът му черпи от същиите извори, дали непогрешимите бленди на Chris Cornell и Layne Staley.

„С тази песен искаме да поздравим нашият приятел Стоян Демирев. Той беше и китарист на група Без Думи още през деветдесетте. Това парче показва до къде искахме да отведем музиката ни” и четиримата ни взривяват с жестоката Wall Made Of Stones, като в края й вече никой не различава нищо освен себе си и човекът, в когото се блъска щастливо. Толкова радост, приятелство, настроение и жега витаят във Fans, че една спонтанно породена целувка преминава като вълна, от устни на буза, от човек на човек и обикаля цялото помещение, преди Soundprophet да почерпят с безумието Immigrant Song, преляло във финала на Would? и нощта да се претопи в амалгамата на любов, веселие и бири.
коментари [13] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Закони ли? Кой признава закони? Че знаете ли вие какво нещо е законът? Паяжина, в която се оплитат мухите и която се разкъсва от осите!
Вентудей ("Спартак" - Рафаело Джованьоли)