LIVE REPORT

Paul Gilbert in the Club

През 2008г. изпуснах Paul Gilbert в Пловдив, а през 2009-та не гледах Mr. Big, за което после дълго се псувах. Така че третото пришествие на китарния маг нямаше как да не бъде навестено.

Малко след 21:30 Paul излиза на сцената с желанието да купонясва като приканя всички от публиката да дойдат отпред. Държа да отбележа, че концертът не преминава под формата на китарни мастурбации („вижте колко бързо мога да свиря, а другите зад мен са вместо синбек”). Всъщност през цялото време от сцената лъха усещането за група; за хора, в които бие едно сърце; за слънце, от което извира музикален разкош. Има блус, има класически рок, има и сайкъделия, имплантирана в кавъра на Light My Fire, който не e единствен за вечерта. Обаче най-силно ме удря прочита по Little Wing на Jimi Hendrix, и се замислям, че гледам артист, който подобно на Jimi, да свири заради самата наслада от музиката, без значение дали пред него са 400 или 40 000 души.

В неделя на сцената има не четирима музиканти, а пет. Китара в ръцете на Paul оживява и стене при всяко докосване, крещи силно и препуска в бесен ритъм, когато й се даде достатъчно напън.

Paul се оказва доста сърцат не само в отношението си към публиката, но и към останалите в бандата си на настоящето турне. Отстъпва едно от солата на Tony Spinner и двамата кръстосват грифове в китарен дуел, допрели се гръб о гръб. Също така не пропуска възможност да покаже чувството си за хумор във всеки един удобен момент: шегува се с маниера на Роб Халфорд за представянето на песни, прибира перцата от стойката на микрофона си (които после раздава), защото хората от предните редици „биха могли да му ги вземат, преди още да си е свършил работата с тях.”

Песен време след сърфистката Batter Up, както и преди две години в Панаирна палата 2, Paul заявява, че няма да ни пробутва шоубизнес номера, преструвайки се, че това е краят, а ще остане да свири, защото това иска. След последното парче от биса в предварителния сетлист, публиката остава по местата си повита в приглушената светлина още няколко минути, но така и не излизат на втори бис. Видяното оставя солидна основа за размисъл и репетиции за дошлите „да крадат занаят” в Sofia Live Club музиканти, а във въздуха може да се подуши усещането, че Paul е повече от добре дошъл в България всеки път, когато е на турне.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Nothing in life is to be feared. It is only to be understood.
Marie Curie