LIVE REPORT

Да дойдат танковете!

Далеч не само Helloween и Soulfly могат да разчитат на мощна българска подкрепа при всяко свое идване у нас. Или както се казва, веднъж – случайност, втори път – тенденция, трети път – закономерност. Sabaton удариха за трети път по същия изцеждащ тялото начин и превърнаха присъствието си в България в закономерност.

Шведската мЕса беше открита от Steelwing, които са дебютанти и носят всички пороци на дебютантите, начело с пълната липса на собствен стил. Иначе като типични пресметливи шведи (справка In Flames или самите Sabaton) са напипали нишата си и един ден ще я разработят много добре. Става дума за нафталинест 80-тарски метъл по британски с две китари и вокалист, който оооо-ка. Брутални кражби на Maiden в семпъл вариант, но за най-закоравелите метъли това беше достатъчна загрявка.

Няма как Alestorm да не триумфират в страна, в която Running Wild бяха единствената „нова” група, слушана от старите метъли, за които стилът се изчерпваше до 4-5 имена. Пиратският „дискурс” беше забавен от начало до край – още с подмятанията как са дошли да ни „изпият бирата, изчукат жените и забият 45 минути мощен пиратски метъл” (всякакви аналогии с лица, имащи подобни мераци, но за повече от 45 минути свирня, са случайни). Освен това видяхме най-фосфоресциращия китар на света, ако изобщо можехме да го видим от неговите розово-жълти нюанси, а накрая на шоуто няколко торти се забиха в лицето на басиста на шотландците. Музикално, впечатление правеха не само фолк мотивите, към които имаме специално отношение, но и крещящите вокали на Christopher Bowes, доближаващи се на моменти дори до траша. Безспорно раздвижили публиката, изпилите няколко ейла Шуменско определено биха събрали няколкостотин фенове на хедлайнерски концерт у нас, така че изявата им беше напълно полезна и за двете страни.

Тъкмо по подобие на Alestorm, и Sabaton пробиха у нас с едни 45 минути като съпорт на концерта на Hammerfall преди година и половина. Сега те вече бяха звезди с договор за нещо-като-мейджър в лицето на Nuclear Blast. Въпреки това обаче не бяха забравили откъде са тръгнали и напомниха, че реакцията, която са получили при дебюта си у нас, е била нещо неповторимо и не всяка вечер им се случва да споделят такива неща на феновете си.
Надали и навсякъде са срещали фенове като нашите, които им подариха танк с дистанционно, без дори още да са чули великата ни история възпята в албум на шведите. Именно шведската жилка се намеси отново, за да въведе хедлайнерите. Доста дълъг пасаж от The Final Countdown на шведите Europe и химните започнаха още от самото начало с Ghost Division. Учудващо, дори отчайващо е колко добре се справят Sabaton в това да допускат максимален кръг хора до песните си и не бяха изключение онези, които почваха да припяват в течение на парчетата. Сетлистът беше напълно професионален – поравно от актуалния и големия пробив, най-важните хитове от преди това. Накрая още по-професионално Joakim се направи, че е дошло време за финалния бис, когато публиката изврещя и се „наложи” да свирят и Panzer Batallion. Все пак си пролича, че албумът, запалил метълите по Sabaton, е The Art of War, а не пресния Coat of Arms. Макар песните от него да не се различават драстично, изгорените калории в залата категорично отсъждат, че The Art of War е победител. Във всеки случай особена червена точка за The Final Solution, с която шведите доказаха, че могат да флиртуват с публиката и на по-баладичен език, но за сметка на това доста слабо ново парче в лицето на Swedish Pagans. Разбира се, за финал беше оставена одата на мъжеството на Joakim BrodenMetal Machine, за което трябваше да чуем откровенията на фронтмена, че “вие не го виждате, защото е малък, но за сметка на това е… тънък!” – типичен шведски хумор, на който би се засмял единствен Mikael Åkerfeldt.

Организаторите от ABV Pro се справиха отлично със събитието, доколкото неприветливата „Христо Ботев” можеше да предложи нещо повече с внезапното преместване от далеч по-хубавия в повече отношения Blue Box. Единственият голям организационен минус беше свързан с инфарктната липса на течности от един момент нататък, без да броим леещата се пот, разбира се. Колкото до Sabaton, поредното отлично, напълно премерено и подскачащо тяхно представяне, което им гарантира поредни 1000 човека и след следващия им албум, стига да не се изложат фатално с него. Ако третият път е бил закономерност, четвъртият ще е вече диктатура.

Галерия и снимки в текста благодарение на Никола Петрас от Rocklivebg.
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Nil Satis Nisi Optimum.
[Nothing but the best is good enough.]