LIVE REPORT

Machine Head

Още към 16.30 бях пред зала Фестивална на 11 декември 2004. Въпреки ранния час и щипещия студ, се беше посъбрала малка тълпа. За тези почти 3 часа, които прекарах отпред не можеше да не ми направи впечатление колоритността на публиката. Всичко си имаше: хора, които търсят евтини билети (дори с окачени табелки Търся Евтин Билет ), хора, които търсят изобщо билети, хора които пийват ракийка, хора, които изобщо пийват и т.н. и т.н...

Към 6 часа вратите се отвориха и тълпата бавно започна да се придвижва навътре. Първи излязоха немците Caliban. Набързо се заформи очакванато пого. За съжаление звукът беше ужасен и за човек, който не познава песните, ми беше много трудно да разбера какво точно става... Имаше типичните за хардкор концерт (въпреки, че този не беше точно такъв) circle pit, както и онова разделяне на тълпата на две, като армии, които малко по-късно се сблъскват. Adam Duce - басисът на Machine Head - излезе за едно парче с момците. Малко след тях излязоха God Forbid, чието интро пък беше от филма Requiem For A Dream. За пръв път хващам нещо, хвърлено от сцената... шише с две
глътки вода... Естествено погото пак се завихри, а звукът си беше все така гаден... пък музикантите си ги биваше... Жалко...

God Forbid слязоха и след известно време и приготовления, всички зачакаха излизането на хедлайнърите Machine Head. Гъст дим полази сцената и по някое време угаснаха светлините... Чуваха се викове "Machine Head!", както и "Dimebag!"... Най-накрая! Прозвуча интрото (то пък от филм на име The Prophecy) и публиката побесня... Секунди по-късно вече всички виждаха ясно четиримата музиканти на сцената, а вече звучеше Imperium! Публиката избухна! Погото се разстели от край до край по дължина и по ширина пред сцената. Предвиждах подобно нещо, но това надмина всичките ми очаквания! А само, ако знаех, колко по-зверско ще стане...

Последваха Seasons Wither и Days Turn Blue To Grey, парчета от последните издания на бандата. Rob не пропусна да изрази удивлението си от феномелната и според мен българска публика. Хвърчаха обувки, тениски и какво ли още не... хора се носеха напред-назад. Тогава започаха да се редят и по-старите парчета на бандата... Old, Bulldozer, The Blood, The Sweat, The Tears, Ten Ton Hammer... Звукът беше по-добър от този на подгряващите банди, но като цяло и сега не беше на ниво... Предполагам, че е било от значение и къде точно се намираш в залата. Един озвучител трябва бързо да преценява как да настрои звука според залата и публиката. Не твърдя, че некадърен човек се е занимавал с това... но мисля, че почвам да свиквам с този проблем по концертите в България...

Последва затишие. Сцената, а и цялата публика бе обляна в червена светлина - последва уникалната, баладична The Burning Red. Тълпата застина... Най-верните фенове пееха наравно с Rob Flynn. Секунди след края на тази малка "почивка" отново се завърна познатото темпо с In The Presence Of My Enemy, а след нея дойде ред и на Take My Scars. След нея бандата отдаде почит на Dimebag Darrell, който беше убит дни по-рано и засвири Descend The Shades Of Night. Последва мощен крясък "Let Freedom Ring With A Shotgun Blast!" и прозвуча и феноменалната Davidian! Погото не спираше. Половината зала се мяташе и блъскаше. Несъмнено това направи впечатление на музикантите... Скоро сигурно ще започнат да се носят легенди за българската публика назапад, ако това вече не се и случва... И има защо! Ако трябва да опиша думата "брутално" с картини, то това ще е едно хубаво, мощно, диво българско пого на фона на музиката на някоя легендарна група, чакана дълги години на родна земя...

След кратка пауза стана ясно, че ще засвирят няколко кавъра и първият бе обявен като "From an album called Ride The Lightning - Creeping Death!" Несъмнено всички фенове на Metallica в залата останаха доволни! Никога не съм криел, че страшно харесвам кавъри, особено по концерти. За броени секунди пробих през цялото пого чак до оградата. Наоколо цареше пълна еуфория - всеки пееше класиката. Радостта се четеше по лицата на всички... Загърмя Territory на Sepultura и мазалото беше пълно... И когато вече се чудех "А сега накъде!?" гръмна хеви метъл химна The Trooper на великите Iron Maiden! Не беше изсвирена докрай - имаше и заигравка с Run To The Hills дори. Жалко, че не мушнаха поне един Пантерски риф... но пак не беше малко!

Концертът завърши с поредната дива тресня - Block. Изцедената публика, обаче искаше още! Rob изпя едно криво-ляво "...and she's buying a stairway to heaven..." на фона на жужащите китари, които секунди по-късно отшумяха и всичко свърши. Бандата за пореден път изказа задоволстото си след, което слезе от сцената...

Трудно ми е да обобщя толкова много запомнящи се неща с няколко думи... Смешното беше, че се плащаше 30 ст. за кенеф. Който платил - платил... Ама картинката си беше смешна. Подивели фенове се редят на опашка и броят стотинки пред бабките на вратата... Някакъв фен влезе в ролята на гардеробиер и започна да раздава якетата, и по-добре, че тия лелки до светло щяха да търсят кое къде е...

Поредният уникален лайв в България! Може би концерт, който слагам наравно до тези на легенди като Judas Priest и Sodom, състояли се по-рано тази година. Контактът банда-публика трудно може да се пресъздаде с думи... Не вярвам да има разочаровани. Какво още може да се иска? Малко по-добър саунд... Това ще проверим на предстоящия коцерт на Destruction точно след месец! Сигурен съм, че агенция "Прима" си извлича поуки след всяко подобно събитие. Както и да е. Аз съм доволен! А вие?

коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: As far as the laws of mathematics refer to reality, they are not certain; and as far as they are certain, they do not refer to reality.
Albert Einstein