LIVE REPORT

... и бутилка (с) приятели

12 години тези момчета са заедно като група. А от две години се казват Odd Crew и са не просто група, а семейство. Колкото и преувеличено да ти се струва отстрани, отиди на концерт на бандата и виж хората, които чакат пичовете и скандират името им, каква сплотеност и химия има между тях. Те не са техните герои, а приятели и повод за гордост. И няма нищо лошо в това. Мен поне ме кара да вярвам и да се радвам. Вярвам, че има смисъл, вярвам на хората и музиката. Две години, два албума, собствено студио, клубно турне из Европа и толкова много концерти тук, че им губиш бройката. С две думи – яко бачкане. Това е опората, на която са стъпили двамата Васковци, Марто и Бонзи. Това и спечели уважението ми. А ударната сила на музиката и енергията, която те хвърля презглава, когато са на сцена, ме направиха фен на бандата. Така се печелят корави фенове. Толкова корави, че млада метъл група, далеч от дебели чичовци-овцевъди разпродаде сама (!) най-читавия клуб за по-малки събития в София R.B.F. седмица преди концерта. Добре, завиждайте и плюйте, ако така ви стават патките...

Бившото кино наистина е пълно, слушаме тематична музика – Lamb of God и Devlidriver раздават шамари, докато се срещаме с приятели, с които май все така се засичаме. Яко е, семейство, нали така беше? Към 20.30 става тъмно, отпред отдадените крюта напрягат атмосферата като преди концерт на голяма чужда банда. Чакай, всъщност, тази банда наистина е голяма. Само да погледнеш лицето на някой от феновете, скупчили се пред сцената и ти става ясно колко е важна за тях. Не чакаме дълго, Odd Crew буквално избухват пред нас със заглавната A Bottle Full Of Friends. Естествено, че долу кипва. Първият час на концерта е (почти) целият нов албум, а мелето е навсякъде на първото ниво в клуба. Васко и Марто се сцепват да куфеят и реват, докато другият Васил къса глави с рифове и тук-там жестоко влизащи сола. Новите парчета са много по-метъл от южняшкото дауново звучене на дебюта. Директни силови крошета в челюстта и пукащи кости. Мислете в посока Lamb Of God например, но с подложен онзи техен груув, който е по-скоро пулс, отколкото ритъм. We Won’t Betray Ourselves. Звучи като лозунг, само дето им вярвам.

Саундът е безупречен и парчетата са засилени безкомпромисно от четиримата през колоните към нас. А сцената им е тясна. Толкова дивеене, скачане и тичане изливат пред барабаните на Боян, все едно гледаш голяма сцена на открито (преки спомени с онова видео на Pantera в Русия). Удрят и двеминутния бърз, тресящ се влак дето е почти на ташак, а Тошко от Unreal пак вкарва безумните ревове, които се чудиш как излизат от това кльощаво тяло. Иначе голяма част от новите песни ги знаем от предишни концерти на Odd Crew, само дето сега всичко е концентрирано. А и юнаците, явно след дългото седене в студио, са гладни за изява. Ебати, колко е важно да си адекватен пред хора! Какво адекватен, групата е абсолютна хала под прожекторите. Познай дали им е кеф!

Кратка пауза бележи прехода към дебюта We Are What We Are. „Нали помните, че имахме и пръв албум?” Помня, я, нали няколко часа преди концерта комшиите от долу и отстрани се запознаха из основи с парчетата от него. I Ain’t Losing Myself и отлитаме към по-топлата атмосфера на дебюта – агресията отстъпва място на луизианския поклон на четирима софиянци. Няколко биса, лека заигравка с Black Sabbath, няма Monkey Pride, но има достатъчно яка музика. Повече от два часа Odd Crew куфеят и дивеят поне колкото тези 350 човека, които сме се събрали в тяхна чест. И ако не си отишъл по някаква причина, а харесваш бандата, довечера имаш втори шанс. Или разгледай датите за турнето из страната в майспейса им. Вземи си диска. Отвори си бира. И си налей A Bottle Of Friends, те черпят.

За повече снимки, заповядайте в галерията.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Creativity is allowing yourself to make mistakes. Art is knowing which ones to keep.
Scott Adams