LIVE REPORT

Tattoo Fest 2010 - Ърбън езичество в "Христо Ботев"

Този път, както никога, няма да си говорим за музика. Или по-скоро ще я оставим на заден план и ще се фокусираме върху разнообразието от други неща, с които Емо Сапаревски се занимава и върху които ни предложи поглед днес следобед в зала „Христо Ботев”. За продуцирането и издаването на прекрасни български банди вече знаем. Густо за ушите. Днес обаче имаше кеф на бучки за очите и (за някои) приятна болка, свързана с него. С други думи, хайде да си приказваме за изкуството на татуирането.

Красиви или страшни, провокативни или дискретни, мастилените белези по тялото са щамповани в (суб)културата откакто ни е окапала козината и сме започнали да ходим на два крака и да воюваме помежду си. Дали с цел разкрасяване, социален статус, наказание или войнственост, татуировките винаги имат послание, ясно за човека, който ги носи или прави (и съвсем неясно за мол-маниаци, перхидролни тетчици с „нещо нежно на кръста” или здрави батки с „некъв тигър или плетеница, яко там”). Преди епохи татуирането е било начин да се отличиш като част от някое племе и едновременно да изпъкнеш спрямо тънкостта на линиите боя върху теб. Днес също бележиш принадлежност към група хора, които са познали и прегълнали културата на незаличима рисунка по кожата. Когато решиш да оставиш тази следа върху себе си, ти си наясно, че тя ще провожда жизненият ти път, както е съпътствала хората още от неолита. Затова би искал да повериш този важен жест в ръцете на артисти, които знаят какво как и защо. И които срещу парите ти, ще ти оставят белег, който гордо ще носиш на себе си. А такива специалисти на Tattoo Fest, организиран от Inky Dragon и Gorgon и подкрепен от „Булвария” и чудесният ром Sailor Jerry има много. Затова и щандовете на студията са обградени от хора – зяпачи, фенове и отдадени и през целия съботен ден из зала „Христо Ботев” бръмчат машинките на татуистите.

Можеш да ги наречеш като визуални артисти, художници, техници, малко чаткащи медицина... няма значение как. Представителите на 34-те студия във феста си разбират от работата и си я вършат перфектно. Поне съдейки по щастливите физиономии и красотите, които разцъфват наоколо. Цветя, храсти, цели гори, трайбъли, напушени слънца, гаргойли, абстракции, тигри мигри лъвове и разкашкващ се Юрий Гагарин – свят да ти се завие от многообразие. Както на татуировки, така и на хора. До черните тениски щъкат две-три-четиригодишни ангелчета, облечени в розово. Щампите пък на самите тениски варират в диапазонa Whitesnake – SLAYER! (с щипка Einstuerzende Neubauten за гъзария), косите са от първи номер подстригани до яркозелени, лицата – от такива на крехки девойки без капка грим до пичове с петдесетина пиърсинга само по виждащите се части от тялото. И всички те се забавляват и са тяхното си място, ърбън мисфитс (извинете, господин Семов!) сред своите.

Защото Емо, освен с всичките си проекти, очевидно се справя чудесно и като (съ)организатор. Неопитните ни журналистически очи успяват да уловят само части от случващото се – конкурса за най-добра рисунка, каката, която рисува татуировки с къна на мъниите, червеният Chevrolet Spark, чийто капак Мирчо Мирчев от Аерогресия изрисува с чаровен гаргойл, симпатягата-експериментатор, чийто гръб промени цвета си от телесен на небесносин под ръцете на татуиста му, готик девойките, които се мотаят наоколо с грим колкото да зареди малък козметичен магазин. Постепенно студията се пълнят, тук рисуват някого, там пробиват друг, зяпачите се хилят широко, срещат се познати, разменят се идеи за нови татуировки, хахо-хихи, атмосферата е точно каквато трябва да бъде на един фест – събрани заедно хора с еднакви интереси, дошли с единствената идея да се забавляват. Хич не им е зле.

След пет и половина им става още по-добре. Повечето, които са дошли, за да се сдобият с нова рисунка, са си я получили, кибиците са се накибичили, започва шоуто. Бяла девойка, с врани волоси, на червен шал рисува из въздуха с тялото си, рееща се над звуците на Nightwish (черна точка за диджея, освен ако изборът не е бил неин).

След нея на сцената изскачат двама юнаци – поотделно и заедно, играещи си с огъня така, че отдолу ги наблюдаваме хипнотизирани. Въобще комбинацията огън, татуировки и боди съспеншън събужда дълбоки езически повици. Back to the primitive, зоват някои видни личности. Публиката се събира по-близо, въпреки опасността някой да го близне огъня. Младите юнаци обаче не позволяват нищо подобно да се случи, играят си с пламъците все едно последните са съседското кутре, а аз си мисля, огънят, стихията, укротена от човека и използвана за негово удоволствие. Двойно по-красиво е така.

Двамата симпатяги с огненото шоу слизат от сцената и един куп девойки ги налазват за снимки. За сметка на това горе се качва Драга, съпругата на Емо, и с широка усмивка обявява началото на ревюто на дрехите и аксесоарите от магазин Gorgon. Девойки и младежи, които познаваме от години работа с магазина, се разминават на подиума с ентусиасти, подали предварителни виртуални молби да разходят колекцията пред публика.

Ревюто е последвано от томболата с входящите билети. Станислав Яневски се хили широко и раздава на когото все пак дойде да си вземе наградата бутилки ром Sailor Jerry (на името на легендарния татуист, да, филм за когото се прожектира постоянно във фоайето... точно до бара с питието), подаръци от Булвария и Inky Dragon и голямата награда – отстъпване на единия Chevrolet Spark за цял един уикенд. Всички обаче вече са нетърпеливи за главната атракция на феста – испанците от A Sangre Fria и стряскащото им шоу, в което крехки невинни младежи висят на куки, закачени за голата им кожа. Така и не можах да разбера какъв смисъл има да те увисят за собствения ти епидермис от тавана; но вероятно много хора извън залата не могат да разберат какъв смисъл да драскаш и да пробиваш същия. Няма добро и зло (а кое е добро, Федър, и кое не е добро – трябва ли питаме някой да ни каже тези неща?), има само по-широка обществена подкрепа или абсолютното й отсъствие. В известен смисъл хладнокръвните имат тази подкрепа – за по-крехките духом изявата им е отвратителна; но хората се трупат, хората гледат, на хората им е интересно, а не може да се омаловажи и завладяващата гледка как мъжага, облечен в черно и с противогаз прехвърча през огнена струя, издишана от брадат тантурест сатир. Половин час куки, вериги и метал, прокаран през кожата, носеща тежестта на тялото, облечено в нея и идва закриващата част от фестивала – конкурсът за татуировка в различни категории. На сцената се разхождат полуголи хора, развяващи доволно обрисуваните си тела пред критичните погледи на себеподобните и май не им е толкова до наградата. Важното е купон да става и да се видят едни други. Купон става и след финала, когато фестивалът прелива в афтърпарти срещу Лудницата. До ранни зори. А после е неделя. Шарените телом и духом почиват щастливи.

За снимки - към галерията.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Основното нещо, което трябва да знаеш, е кога си преебан. Тогава трябва да се измъкнеш от лайната, да избършеш задника си и да започнеш отновo
Lemmy Kilmister (Motorhead)