LIVE REPORT

Славянски ритуали

Тридневната концертна лудост свърши. Първата нощ ни изпратиха американците. Втората крещяхме на немски. А последни, както учи и историята, дойдоха да попеем братята руси. И без обявеното гръцко участие, за пълен разкош във веселбата, организирана от Gorgon, се включиха и две така обичани български групи.

Кайно Йесно Слонце обявиха, че след концерта с Ataraxia ще поемат по различни пътища. Те обаче се пресичат отново във вечерта на 24 юни и трима души, свързали се с етно-проекта на Веско Митев, излизат на сцената на R.B.F. под червена светлина, за да прегърнат топло и по балкански сърцата на около двеста души, които вече сигурно се знаем и по име. Обичайните заподозрени лица се усмихват, сплотени от любовта и уважението към групите, които гледаме тази вечер и заедно се отнасяме във фолклорната магия, извираща от сърцето и инструментите на Кайно Йесно Слонце. Гайда, перкусии и хърди-гърди, сменяно от тамбура. И гласът на Веселин, леещ напеви, намерени дълбоко в душата му, не думи, а емоции, облечени във вокални одежди. 20-минутен полет, импровизация с ритъм, с пулсът на земята, мистика с аромат на пръст, музика, протегнала здрави корени в пръстта на вековете, докато на екран зад групата се разхождаме из сякаш недокоснатите от времето улички и къщи на село Долен.

Почти неусетно, тримата стават, благодарят и си отиват, без да сме сигурни дали и кога пак ще ги видим заедно. А на щанда в дъното се продава най-сетне и новият албум на Исихия.

Vrani Volosa са отново пред софийска публика. Големи усмивки греят на лицата на бургазлии. Вече свириха толкова пъти на сцена, че са повече от уверени в себе си и им личи. Тази вечер петимата са решили да ни изненадат. Въведението не е отварящият Ерес инструментал. Vrani Volosa започват с различно интро и Fires Don't Leave Me, след които директно ни огрява Слънце и отвръщаме със задружен хор. После не следва нова песен. Ряз и трясъкът на Sorrow. Отпред се сгъстяваме и завъртаме задружен мошинг, докато ревем: „It is my sorrow that lasts so strongly”, макар че тъга няма, а чиста радост от поредната среща с любима група. На Rivalry вече скачаме и веем коси, бради, уши, преди да отидем там, където сърцето гори. И пак кавъра на Rotting Christ („Ей, баси якото, като се прибера в Поморие, ще извадя старата касетка!”), след който пеем, че не сме сами в тази Вселена, а аз припявам, чакайки на опашка, с притиснат от бири мехур. Но идва игривата част, правя се на глух за роптаенето на тялото и скачам директно във веселите танци, сядайки в бирата на Николай, която сърдито ми се излива право в задника. Vrani Volosa са подготвили поредната изненада – песента свършва с тема от съвсем прясно парче, което звучи толкова хубаво, че не знам как ще дочакам появата на нов запис. Краят настъпва с морската буря на Крушение, отново политаме един към друг и се оттегляме за кратка и заслужена почивка преди Arkona.

А тези хора... Сякаш не са свирили тук миналата година. Изхвърчат на сцената като отвързани и директно ни подкарват из тъмните векове на необятната руска шир. Маша вилнее така, както тесничката сцена на бара преди година не й позволяваше. Мята волоси, наметната пак с кожи, дере се като ранен звяр и напява като горска фея, а Сергей и Руслан куфеят от двете й страни. Доста песни от Гой, Роде, Гой!, но и чудесен букет от отдавна познати парчета, а на живо Arkona звучат така по-въздействащи от студийния запис, засилени от неподправената енергия на групата. Толкова е хубаво, че ги гледаме на широка сцена, добре озвучени, с място за повече хора – и тях, и родните групи. Сквозь Туман Веков нахлува От Сердца к Небу, езичниците на сцената постоянно приветстват щастливите българи пред себе си със „Слава, братя!” и удрят над час и половина мощни фолк-метъл крошета, запращайки ни в танци и желание за пиво и песни. Славься, Русь, припяваме и ние, изпънали юмруци и крещящи през песен „Ой-ой! Ой-ой!”. Жесток глас има това момиче! Трудно женски ревове в метъла ме грабват, но нейният е плътен, силен и стиска директно дъха ти в шепа, леейки след това чудесни чисти вокали.

Настроението и веселбата са високи, доизвисени в музиката и споделената радост от поредния малък концерт за сродни сърца, биещи в общ ритъм. Мелодии, прегърнали древността на дедите, мъдростта на земята, прекрачили през епохите, там пред нас, сред нас, с нас. Концертът свършва, пулсът му остава, усмивките, потта и синините говорят за всичко останало. Слава, братя!
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Опитът е само названието, което хората дават на своите грешки. Издигнали са го до ролята на учител, обаче той не притежава подбудителна сила
Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд