LIVE REPORT

Labyrinth of a Smallman

Smallman са явление, което е толкова странно прораснало в рок и метъл ъндърграунда ни, а така силно блести и грее, че трябва е твърде слаба дума, но да, трябва да го пазим и обичаме. За да дава още плодове, да продължава да свети и да озарява в редките си подавания на повърхността сърцата и умовете на тези, които искат да го попият.

Smallman са готини, усърдни, отдадени и истински. И успяха да запишат и издадат втори албум въпреки всичко, изцяло със собствени сили. А резултатът, освен със смазващ звук, пленява и с прекрасна визия. Визия ли казах? При момчетата от Асеновград тя е също (почти) толкова важна, колкото и музиката.

Визията. Сам Цецо – певец и гайдар на групата се занимава с облика на изданията им, а от известно време прожекции, проекции, картини и образи присъстват на концертите на Smallman. Те са предимно дело на Еми Беловарска, която освен личен приятел на музикантите, е и страхотен творец в полето на визуалното изкуство. За промоцията на втория албум на асеновградчани тя отново беше подготвила свои работи, които да дадат и зрителни одежди на песните на квартета, да помогнат на публиката да потъне във видения, носена от дълбоките мелодии, леещи се от колоните.

14 март. Представянето на Labyrinth of Present е тази вечер в The Box. Хората пред клуба са адски много, което ме радва. С леко закъснение, достатъчно за вбиряване, слизаме по стълбите в мазето на „кутията” и малко след като се струпваме толкова на гъсто, че вътре става топло, Кълн, които винаги са оказвали подкрепа на Smallman, в частност Боян, който работи в клуба, атакуват сцената с мрачните си метални резачки. Много хъс, много гняв има в музиката на софиянци. Role, Cocoon, Боян реве като змей, хвърляйки цялата си енергия в изпълнението и сме повече от подгряти.

Smallman. Вече е по-късно. Вече сме пили, дивяли и заредили. Вече чакаме и тръпнем. И малко след десет е тотален звуков взрив. Цветове в очите, цветове в ушите, изригват заедно с една от двете отнасящи импресии от втория диск The Life Of The Yellow Leaf. Зад спуснато платно, на което се върти логото на бандата се разнасят звуци на гайда и напеви със силен спомен. После сцената се открива и оттук натам четиримата забиват чистия и силен като планински водопад метален звук, озвучаването е кристално, а музиката и мистиката на Smallman ни удавят в огромна вълна от канализирана емоция. Песните от новия албум, част от които вече познаваме от предишни концерти на групата, си пасват толкова силно с настроението им и досега, влизат така мощно, че не се учудвам на факта, че почти всички от тези над 300 пръсъстващи се отбиха на щанда с мърчъндайз.

Обратно във филма, отпред сме застанали тълпа ентусиасти, пръснати сред цяла глутница себеподобни и вием и махаме с ръце към четиримата, докато един след друг понасяме сонарните тупаници като Ouroboros и химна от дебюта Evolution, на който гайдата извива глас заедно с Цецо и двете гърла се надпяват за абсолютно доволство и хиляди изправени косми. Бавни и тежки, песните се забиват, извисяват, стоварват в ниското и пречистват духа, съзнанието, карат да летиш, докато тууладжийския бас на Чефо играе с пулса ти, а китарните тупаници те озъбват с доволна злост.

Време е за кратка пауза. Завесата пада, на нея виждаме лика на Катя а като фон една по-ниско звучаща гайда от гласовитата спътница на Цецо и се сещаме за анонса, че Весо от Кайно Йесно Слонце и Исихия, братовчед на фронтмена на Smallman, участва с глас и гайда в две композиции в новия диск. Да, отново съм настръхнал болезнено и тениската е запратена някъде в раницата, гол попивам звуците и се оставям на красивата и силна музика да ме измие в реката на чистата емоция. Обожавам това чувство на пречистване по време на концерт на така истински групи.
Особено когато всичко е както трябва – звук, песни, нагласа, приятели, публика. А последен бис за този спектакъл е Directions. Не издържам и тялото ми се хвърля във водовъртежа на песента, размахвам ръце, свил юмруци и клатя обезкосмена глава, удавен в неудържимата сила на мелодията. Крещя през сълзи на доволство текста и не искам да свършва, макар че става точно това, а дълги часове по-късно, докато с Весела и Божо попиваме последните минути на нощта, използвайки силния енергиен заряд, пея и на ум, и на глас \"I don’t want to leave just like blind man, I don’t want to leave deaf.\"

снимки: Manna, Hendy
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Значи това била войната: тази касапница и необуздана жестокост, превърнала човешкото същество в най-долен звяр.
"Рамзес - Синът на светлината" - Кристиян Жак