LIVE REPORT

Hypocrisy day 2

Отдавна свикнахме музикални гости от чужбина да ни хвалят колко яка публика сме, какви пичове сме и как откачаме по концерти, така, че им става топло на бандите. И явно е така. Спомняте ли си концерта на Pain през пролетта миналата година? Тогава, когато Blue Box беше претъпкан от хора, дошли да видят Peter Tägtgren за първи път у нас, по покана на Most of Evil, а шведа изумено възкликна “Sofia, are you fucking crazy?”, докато над 700 души крещяха първия куплет на Shut Your Mouth. И беше ясно, че е въпрос на време Peter да доведе тук, за българските фенове и основната си банда, която направи него великан, а музиката й стана еталон за европейския дет метъл. И ето, че Most of Evil обявиха събитието, което чакахме почти 20 години. Hypocrisy в София! И то как! Peter, Mikael и Horgh, с втората китарна подкрепа от Tomas Eloffson настъпиха София с цял екип техници с цел заснемането на официален DVD на Hypocrisy. Ето ти ответен удар! И за да има достатъчно материал, направиха една „репетиция”, заснета пред стотина подивели от радост фена на терасата на клуба, но за тези срещи от третия вид вече ви разказахме.

Вечерта на 27 февруари е вечерта на истината, същиниският концерт. Blue Box ще се спраска по шевовете от хора, а организаторите съобразително пускат окъснелите хипо-маниаци на терасата, запазена принципно за журналисти и гости – долу просто няма място. Събрани по групички говорим, пийваме и чакаме началото на клането. Виждаме приготвените камери, обсъждаме пресните спомени от снощи и усещаме как от напрежение (или издишан кислород) въздуха в Blue Box трепери. Още малко... И ето, малко след 8 става тъмно, разнася се интродукция и... Hypocrisy вкарват двоен смъртоносен откос с първите две песни от топлия още A Taste Of Extreme Divinity. Буквално за секунда тълпата в краката ни (културно в началото наблюдаваме от терасата... всъщност, чакаме да свърши бирата, за да не отиде фира) започва да кипи – различни по овехтялост нюанси на черното под формата на метълски тениски се преливат в гъста човешка каса, а пред самата сцена започва да се обособява болезнен водовъртеж, въпреки липсата на място. Подивяваме. На балкона вече се виждат предимно клатещи се глави и развяни юмруци, бирите са изхвърлени пренебрежително, специално приготвените като дрескод къси гащи са нахлузени, ето и жестоката Fractured Millenium от едноименния албум от 1999, друг знак и не чакаме – бегом по стълбите и скачаме в мелето, оставяйки откъси от дрехи, косми и ДНК-проби по тълпата. Пробиваме най-отпред и сме там, където ври и кипи. Където е мястото ни, когато Hypocrisy свирят. Звукът е болезнено ясен, китарите пилят с типичната за бандата бленда и сякаш смъкват кожата, за да оставят кървящи скелети, а Peter врещи така любимите парчета.

Залп от миналото с росна китка от първите два албума. Здрав, класически, груб и плътен дет метъл. Pleasure of Molestation / Osculum Obscenum / Penetralia. Какво каза? Не, няма смисъл да викаш, така или иначе нито мога, нито искам да те чуя. Въртим се в кръга, във вечния ритуал на задружно пого, зъбим се щастливо един на друг и пренасяме телата на ближните, решили да полетят над главите ни, изпратили рогат поздрав на камери и група. Hypocrisy обръщат по-мрачната, бавна и тежка страна от музиката си с Apocalypse и The Fourth Dimension и долу става вакханалия. Толкова е топло, че не може да се диша, толкова е тясно, че не може да се куфее. Но енергията на тази група, мощта на музиката на легендарните шведи, знанието, че Той ни гледа там отгоре и попива с извънземния си интелект движението на масите, а оптиката на камерите ни запечатва в дигитален формат, ни дават мощен тласък и продължаваме да люлеем морето от плът, прегърнати по необходимост, оплели коси и тела и ревящи текстовете на Hypocrisy.

Предварителният край е Fire in the Sky, а все едно го палят в задниците ни. Толкова любимо парче – посрещаме го достойно, със здраво куфеене и широко отворени гърла. После групата се скрива за режисиран бис и нахлуват обратно, съпроводени под ритъма на огромния барабанист на Immortal. Започва последната глава от шоуто. Пак летим върху себеподобните, пак куфеем и крещим, а когато вечерта завършва с тоталния истеричен апокалипсис на Roswell 47, емоциите вече са на такова ниво, че телата ще се пръснат от концентрираната енергия и сила в песента. Hypocrisy бяха в София, опустошиха ни и заснеха доказателство за стореното. Рогата горе!
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Който много пояснява, обижда.
Паскал