LIVE REPORT

25 Ta Life (Last Hope, Vendetta)

След посещението на легендите от New York Madball, феновете на хардкора във Варна и София имаха щастието да видят не по-малко легендарната група 25 Ta Life. Емблематичният фронтмен Rick Ta Life е известно лице в хардкор средите със своята всеотдайност към сцената.

След като бяха свирили във варненския клуб за авторска музика 'Зона 51' на 22 септември, на следващия ден 25 Ta Life забиха в популярния столичен клуб за авторска музика О'Шипка. Опасенията ми, че мястото ще се окаже малко, за да побере всички желаещи да присъстват се оказаха съвсем реални - мнозина не бяха допуснати в клуба, тъй като организаторите предвидливо бяха решили да ограничат бройката на публиката, за да може все пак да се диша вътре. Неприятно, наистина, за тези които останаха отвън, но предвид липсата на по-подходящо място, това беше единствената алтернатива да могат и софиянци да се радват на живо изпълнение на легендите от New York.

Веднага при влизането в клуба приятно впечатление ми направи зоната за мерчъндайзинг, където не кой да е, а самият Rick Ta Life седеше зад щанда и обслужваше феновете, които желаеха да си купят нещо или пък даваше автографи, демонстрирайки съвсем земно и приветливо поведение. Чувството да видят на живо легендарния фронтмен с тяло изцяло покрито от татуировки, коса дълга до кръста и сплетена на расти за мнозина беше вълнуващо преживяване. Както каза Делян Стефанов после от сцената: "Преди ние само сме си мечтали това да стане" .

Дойде време българите Last Hope да открият концерта. На предишните няколко концерта на 25 Ta Life в Европа именно те са подгрявали, така че не им беше за пръв път да свирят преди ветераните от Америка. Започнаха с първата песен от албума My Own Way - In Your Face. Моментално се заформи вихрено пого, което не спираше през целия концерт и на трите групи. Въпреки тясното пространство дивотията беше повече от прилична. Момчетата забиваха със самочувствие песен след песен, всяка от които беше бурно приемата от феновете: Wannabe, Together, Rise And Shine, Parasite, Fight Back. По едно време изпълнението им беше прекъснато от досаден технически проблем, но за щастие той беше отстранен и не се отрази на позитивната атмосфера на концерта. Преди дежурния бис дружно скандирахме дежурното 'Ушев - педераст', което предшестваше изпълнението на превърналата се в химн песен на Last Hope - Fuck Police.

След изпълнението на Last Hope на сцената настъпи трескава суетня докато течаха техническите приготовления за изпълнението на другата софийска шайка - Vendetta. Те щяха да излязат с трима вокали, тъй като временно от Америка се беше завърнал Делян - титулярният партньор на Шута във вокалните изпълнения. Изпълнението им беше отприщено с една нова песен от предстоящия дългосвирещ дебют. Музиката на песента звучеше по-тежко дори от това, което сме слушали до момента от Vendetta, на моменти си беше чист дет метъл с рязко насечени рифове. Шута, в типпичния си маниер, вършееше по сцената в изпълненията на добре познатите 'Докато Умра', 'На Моя Път', 'Като Един'. Имахме шанса да чуем и още една нова песен - 'Зад Завесите'. Публиката беше значително активна и по време на изпълнението на Vendetta като настояваше за още един бис, но Делян обяви, че вече е време да излязат хедлайнерите от 25 Ta Life.

Проправяйки си път през публиката на сцената се качи Rick Ta Life. Моментално избухнаха ръкопляскания. Изпълнението започна ударно с първата песен от последния албум на американците 'Fight Dirty'. Публиката се дереше дружно на припева, а погото се разяри отново. Стейдждайвингът беше почти непрестанен, атмосферата - невероятна. Фронтменът на 25 Ta Life притежаваше респектиращо и магнетично присъствие и заедно с останалите от групата се раздаваше докрай. Китаристът и басистът демострираха завиден хъс и енергия по време на изпълнението си. Сетът беше добре балансиран от нови и по-стари песни, а всяка песен беше представяна с няколко думи от Rick. Микрофонът в ръката му бе в постоянно движение, често насочван към публиката. За изпълнението на Loyal To The Grave, Rick временно се оттегли назад, за да предостави микрофона на Шута и останалите на сцената - жест, достатъчно красноречив, за да покаже колко важна е самата хардкор сцена и колко ценно е задружието, царящо в нея. След последната песен групата се сля с тълпата, която постепенно се оттегляше.

Не вярвам някой от присъстващите да е останал разочарован от концерта. Даже мисля, че очакванията на мнозина бяха надхвърлени и се надявам за в бъдеще да имаме възможност за повторна среща с тази култова група.

коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: За хубавата вест няма неподходящ момент.
Вик Трентън ("Куджо" - Стивън Кинг)