LIVE REPORT

Gorgon Fest IV

За вас не знам, но на мен ми е тъжно, когато любима група решава да се раздели, пък причините не са чак толкова важни. Остава успокоението, че основните лица в групите най-често продължават да творят в някаква насока и пренасят таланта си, но чувството на празнота остава. Затова бях и решен да запълня това чувство с последното участие на Кайно Йесно Слонце на живо на четвъртия Gorgon Fest, организиран от Емо от едноименния магазин. А присъствието на Voyvoda и гостите от Ataraxia беше просто приятен бонус към изпроводяка на Веско и последното въплъщение на етно-джем-ембиънт-каквото-си-искате проекта му.

Леко неприятно беше падането на Военния клуб като място за концерта заради недомислени ремонти и строежи, но приехме читалище Славянска Беседа като адекватна алтернатива и в петък вечерта се събрахме стотина души, за да изпратим, да посрещнем, да се потопим и да попием Музика. Към осем вечерта вече всички бяхме в притъмнената зала и измежду редовете, сведени излязоха петима музиканти, които заеха окъпаната в син сумрак сцена. Веско, с бяло кепе поведе оркестъра си към последно пътешествие в дебрите на импровизациите с вкус на село, фолклор, пръст, вятър и гора. Тихичко, съвсем тихичко започнаха петимата, лек дъх в кавала, мек нюанс от клавирите и троен ритъм на бас, тарамбука и тъпан. Публиката притихнала очакваше откровението на музикантите и те я поведоха в почти час и половина из собствените си лутания, пресягайки се ту на изток, ту на запад, ту дълбоко в себе си.

Първата мелодия от квинтета (в момента) отшумя като повей в есенна гора и Веско взе гайдата, за да рукне потока на дълбоката балканска музика. Тъпан, гайда, перкусии, една минорна картина от синтезатора и почти двайсет минути слушахме и гледахме едно постоянно музикално търсене, смени на ритъма, смени на духовите инструменти, нацелване и отлив от мелодията. След които последва нова импровизация, търсенето стана основата на концерта, често пъти Весо надуваше странна и много дълга тръба, която пускаше по един пронизителен писък, а след това шептеше през нея към микрофона, докато Петър и Тони поддържаха ритъма (от тъмнината така и не видях лицата на другите двама спътници от проекта). Напеви на несъществуващ език, повече емоция, отколкото мелодия, в последния си полет Кайно Йесно Слонце сякаш се докоснаха на няколко пъти до чистата свобода на джаза, без мелодична линия, без конкретна насока, само бушуващи в гърдите страсти, изляти през първия попаднал пред взора инструмент. Не на едно лице видях изписан свещен ужас пред привидния хаос в звуците, които започнаха да долитат от сцената, пред почти неслушаемата музика, която извираше от инструменталистите. А всъщност беше толкова красиво, толкова ритуално. Като древна магия с вкус на чернозем от Родопите.

В един момент Веско, останал сам извика на седящите встрани от него музиканти „Хайде бе, момчета, защо се криете, имам нужда от вас” и петимата сляха идеите си в последен половин час, преди да напуснат сцената... завинаги.

Това, че на изхода чух коментари за продължителността на сета, недоволство, негативизъм дори, някак не ме изненада. Аз бях там за този полет и попих всеки един момент, независимо апатичен, истеричен, муден или фрапиращо ясен беше той. А сега чакаме новият албум на Исихия, които за съжаление също няма да продължат да творят заедно.

Минути по-късно, бързайки в надпревара с вечерта пред нас излязоха и Voyvoda, за да гилотинират с индустриален удар минорния покой след Кайно Йесно Слонце. Не ми хареса негативното поведение на Филип, който, раздразнен от скъсаните струни, ругаеше от сцената, хвърли демонстративно шише с минерална вода и сякаш насила стоеше пред нас. Но за тях повече от Симеон, който има какво да сподели не само за Voyvoda, а и за самото мероприятие:

А иначе ежегодният Gorgon Fest вече четири години поред, е едно от малкото алтернативни събития, които раздвижват културата в родината. По традиция и тази година групите свириха пред културна публика в зала със седящи места. Неподозиран доскоро от мен, театралният салон Славянска Беседа същестува в сърцето на София - спокойно кътче, насред лудницата, изпълнена с адски негативизъм (нека не се заблуждаваме ). Семплите декори бяха барнати умело с детайли като есенни листа. Есен е. И по време на Gorgon Fest беше меко и приятно, три групи - Кайно Йесно Слонце, които е жалко, че спират дотук, Voyvoda, за които ще кажа след малко и Ataraxia, които ми направиха впечатление на готини италианци. С готин китарист и страшна фронтдама, групата пресъздава ренесансова атмосфера, използвайки изцяло акустични средства. И го правят една идея по-добре от Blackmore's Night. Искам да кажа добри думи за организационния екип от Gorgon, начело с бате Емо, който внимателно следеше да има ред и нещата да протичат гладко. Така, както го правят на Запад.

Voyvoda ги харесвам - родна група с френско участие, която се отличава с нещо. И борави с национални термини. Имат един албум (издание на Gorgon), издържан в много стилна концепция, с клавири, семпли от стари български ленти и резултатът е доволно атмосферичен. На живо, обаче, звучат много различно. Много повече пост пънк и ретро уейв, в което по принцип лошо няма, ама коцепцията на Voyvoda ми се губи. Дебютният диск си има своите хитове като Balkan Whispers и едноименната The Confederacy, ние сме фенове, нормално е да очакваме да ги чуем на живо. Не виждам проблем една група или изпълнител студийно да е по-вглъбен, а на концерт разюздан, див и рок ен рол. Даже на мен ми се струва добра комбинация, още повече, че на петимата това им се удава и сякаш нямат търпение да излязат на сцена и да излеят енергия. Не мисля, обаче, че публиката е виновна за скъсаните струни на фронтмена F.S. Filipov или поне няма нужда да сме свидетели на такова ядно завършване на сета и ни следа от "благодаря". Хей, ние сме от добрите, отделили сме от времето си, за да си прекараме приятно гледайки и слушайки музика. Та дори N.O.H.A. лятото на плажа в Лозенец, за да запълнят паузата, породена от технически гаф, подхванаха бийтбокс и се погрижиха партито да не спирааааа. Отклоних се. Но и общо взето казах, каквото имах да казвам. Успех на Voyvoda, поздрави на Gorgon, хубаво е да има такива като вас. Rawk will keep watchin'.

След безмълвоното изсулване на българите от сцената, Ataraxia доплуваха и почти моментално ни потопиха в нежната Migratio Animae. Последвалата ефирна приказка на италианците беше в тотален контраст с нервното присъствие на Voyvoda. Средиземноморска музикална медиевистика и изключително харизматично присъствие и безумно дълбок глас от Francesca Nicoli бяха главните съставки на изпълнението на гостите. Бавни, нежни, почти приспивно-плачевни композиции изпълниха помещението и поведоха съзнанието някъде далече и отдавна. Приказка, разказана от няколко барда и една горска нимфа, дошли от друга страна, за да оставят парченце от своята магия в (д)ушите. Без много разговор, без излишни движения, само музика и глас. И чистото удоволствие от поредното изтънчено издание на (ах, колко ненавиждам това определение, но в случая е съвсем адекватно) бутиковия Gorgon Fest. Догодина отново.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Think big, start small!
Батето