LIVE REPORT

КОРав троен метъл тупаник

Как беше концертът?”, попита един приятел преди малко. Позамислих се как да му отговоря най-кратко и разбрано. „Безкомпромисен”. Да, връзва се. Нямаше компромиси в никакво отношение снощи. Толкова интензивен и пулсиращ лайв, че сега пиша, седнал на чорчик, а ушите ми дават сигнал на изключена телефонна линия.

Хората, които дойдоха да си разбият каските за втори път на Pro-Pain, поканени от нашите приятели Most of Evil, бяха видимо по-малко от гостуването на нюйоркчаните миналата година. Но пък за сметка на това бяха адски адекватна агентура. Доволен мошинг, як хедбенг, викове, шум като стадо бизони, летящи бири, хора и кецове (благодаря за отпушването на ухото с пета) и три зверски яки банди. Без преувеличение, и трите групи, които изпотиха Blue Box снощи имат пълното право да бъдат хедлайнери на собствено шоу. Адска енергия и хъс за свирня. Три групи обаче, защото немците от Drone бяха възпрепятствани по сръбско да прекосят границата и отпаднаха от списъка. Кофти, вярвам, че и те щяха да са на ниво. Но ударът, който получихме си струваше всяка шибана капка пот, всеки замах на вратните мускули, всеки вдигнат високо юмрук.

Odd Crew. Какво да говорим повече за тази група? Всичките суперлативи, които валят върху младите пичове (млади, но заедно повече от 10 години) са с абсолютно бетонно покритие от корави рифове, спойка като от дортмундски оксиженист и толкова много сърце и топлина, че им вярваш безрезервно и куфееш и пееш, докато свирят. Не, без ташак, Odd Crew могат да застанат на сцената на многохиляден фестивал и да накарат не един хедлайнер да си гризне чорапенцата.

„Силааааа!” и отварящата фрактури тресня Monkey Pride гръмна сред стабилната Odd-агитка пред сцената. Вярна армия от фенове, стабилен мърчъндайз, бандата определено върви яко напред и нагоре. Свирнята по клубове (не само) в България с интензтета на заря по случай 3 март е запознала публиката с музиката на бандата, а пък четиримата са толкова добри, че пишещият тези редове се принуди да пъхне фотоапарата в ръцете на позната девойка, защото беше зает да се върти гол до кръста, с коси хвърчащи околовръст сред себеподобните.
Як груув метъл в духа на Crowbar, Pantera, знаете. Много мощ и енергия и ритъма на четири биещи в унисон сърца. Ебати кефа. И песните от дебюта, и метъл трошачките от задаващия се наследник бяха приети възторжено от събралите се към 150 души в залата. Заслужени овации и изпратихме Odd Crew, чакайки първите гости за вечерта.

Vengince всъщност не излязоха на сцената. Те излетяха с шут и я превзеха толкова бързо и енергично, че талибанска засада срещу американски патрул би изглеждала като състезание на куци хлебарки в лепкава посуда пред тях. Канонада от тупаници, здрав хард-кор/метъл и такова дивеене по сцената, че на човек не му остава нищо друго освен да се разкрещи като македонски пълководец, да си го извади и да се удари в челото. Синтезиран звуков апъркът и американците си тръгнаха, като изпратиха не един потен фен да си купи диска им, ако са му останали пари след бирите, които се лееха щедро зад бара.

В последвалата пауза Gary Meskil седеше на щанда с мърчъндайз, снимаше се и говороше с абсолютно всеки, който го заговорои. Адски топло отношение. Хардкор, копеле! И когато след малко по-малко от час квартета излезе на сцената, речника си взе почивка, надипли си кориците и отиде да пие на бара, оставяйки ме с твърде малко думи, за да разказвам. Енергия, динамика, мощ, стабилност, сила, кор. Ебати концерта! Залповете на Pro-Pain трещяха сляти един с друг, без глупости, без перчене, без излишни реплики, само груб метъл in your face. Пого, голи летящи хора, бира, здрав саунд и към 350 подивели фена. Атмосфера на пълна отдаденост и дружба, така типични за сцената. И четирима типа, които бяха там In For The Kill. Няма какво да се добави. Отиваш на концерт на Pro-Pain, изживяваш го както ти дойде, тръгваш си размазан, потен и пречистен и знаеш, че си бил сред своите. А който не е присъствал, трудно може да разбере чувството да бъдеш доволно пребит с рифове, докато си крещиш дробовете и риташ в пода като подивял пръч, пулсиращ с музиката на Pro-Pain. I remain!
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: За мъдрия поглед увяхването е също толкова прекрасно, както и разцъфтяването, а смъртта - както и жовотът.
"Белият Отряд" - Артър Конан-Дойл