LIVE REPORT

Рок, Каварна и хеви метъл... копеле!

Жега. Черни тениски, дълги коси, ухилени физиономии, миризма на кебапчета и много бира. Ако си мислите за Каварна, правилно. Сега прибавете в уравнението Edguy, Blind Guardian и Scorpions. Плюс любов към музиката и чудесно време и организация. Какво се получава ли? Много щастливи фенове.

Шоуто започва в 8, но се отправяме към стадиона още в 6. Оказва се, че най-коравите са налазили около час по-рано и ни посреща гледката на излегнати по тревата, изсмукани от жега, но щастливи хора, които си чакат любимите банди.

Успяваме да се позиционираме възможно най-близо и започваме да броим минути. Не ни се налага да стигаме до висша математика, Edguy излизат навреме и започват да раздават настроение. Най-вярната маса фенове избухва от кеф още в началото на Dead Or Rock. Перфектен старт на вечерта! Въпреки не особено големия ентусиазъм на публиката като цяло, момчетата се раздават, преминаваме през Speedhoven, Lavatory Love Machine, Tobias тича нагоре-надолу по сцената, а фешън шалчето му се развява зад него. Забавна, но и мила гледка – личи си, че човекът пее с хъс, надъхва хората и след всяка песен благодари и уверява you fuckin’ rule, Kavarna! Пространните обяснения в любов след един момент доскучават, но и изпълнението на Edguy отне по-малко от час. Последно „благодаря” за публиката и благодаря на групата – за веселяшката атмосфера и невзимането насериозно. (По-късно от най-запалените познати от първите редици получавам информацията, че точно пред сцената е имало специално отделено място за човек с инвалидна количка, на който Sammet е подарил едно от перцата – прекрасен жест, браво.) На сбогуване Tobias ни обяснява, че ще ни остави в ръцете на най-големите немски рокенрол банди, Edguy ни напускат с усмивки и започва да се стъмва.

Двайсетина минути по-късно вече е съвсем притъмняло. Поглеждам нагоре – кадифено синьо небе, тук-таме звезди, а публиката е притихнала и си чака приказката. Няколко тъмни силуета излизат на сцената под звуците на War Of Wrath и карат времето да спре. Буквално, защото тази песен е началото на изпълнението им. След това пада и Nightfall, а аз вече съм без глас и от крещене, и от изумление колко перфектно се справят Blind Guardian на живо – как успяват да хванат всеки от изпадналите в нирвана фенове наоколо за ръка и да тръгнем заедно във времена и страни, нямащи нищо общо с реалността? Дори хора, които не са се интересували особено от музиката им преди, са очаровани, а в очите на коравите фенове наоколо се чете споделено блаженство. Какво да правиш по-първо – да скачаш, да крещиш, да гледаш, да летиш? Всеки от групата се движи в свой филм на сцената и разказва собствена част от цялата приказка, Hansi обикаля нагоре-надолу непрекъснато, а новата прическа му придава изненадващо авторитетен вид, докато пее Valhalla. “Deliverance!” - отговаряме всички в един глас. Дали и те са толкова очаровани от нас, колкото ние от тях? Сигурно, след като получихме признанието “Valhalla must be somewhere in Bulgaria!”. Благодарим. И наистина беше снощи, но дали ще го наречеш Валхала, Рай или концерт на Blind Guardian, няма голяма разлика. Няма време за почивка, от тази голяма емоция се хвърляме право в Imaginations From The Other Side. Отново удря право в гърдите на цялата публика. Наоколо се мятат коси и тела, текстът се пее от всички, а музиката е все по-красива и тежка с всяка следваща секунда. Когато свършва и тази, молбата “Bright Eyes!” цепи въздуха за трети път. Не я изпълняват, но получаваме Mirror Mirror. Е, какво пък. Изпращаме се с аплодисменти и дрезгави викове „Гардиън!” Големи, много големи. Друга дума за тях просто няма.

Следва кратка почивка, която определено ни е нужна. Die-hard феновете на Scorpions, които досега зяпаха кротко отстрани, щурмуват предните редици и за секунди блъсканицата става още по-голяма. На видеостената отзад се изписва името на групата, а от тонколоните прозвучава началото на Hurricane 2000. Убийствено начало! Докато се опомним от прекрасното интро, Meine и компания изтичват на сцената и се започва – Coming Home, Loving You Sunday Morning, Is There Anybody There, The Zoo и вече едва ли има човек, който да не е в рок-екстаз... кой казва, че Scorpions са група, която прави само балади? Имаше поклон и към хората на това мнение – Send Me An Angel, а после дали ние или Klaus пяхме повече Holiday, е спорно. Това ни беше и почивката обаче, защото веднага след това, с една хитра усмивка и “Are you ready to rock?” започна нова разтърсваща поредица от песни. Готови сме! Няма нужда да броим 3, 2, 1, еуфория цари над стадиона, а на ветераните на хардрока годините им по нищо не личат. The rhythm of love keeps them dancing on the road, предполагам, но дори това не би обяснило нечовешкото соло на барабаниста James Kottak. Браво! След като едва не ни уби с умения, човекът се качва на барабаните и се обръща с гръб... какво, по... аха, имал да ни каже нещо, а посланието е щамповано на тениската му – Rock & Roll Forever. Точно така, Джими! Смъква тениската, оказва се, че същото е татуирано на гърба му и успяваме обстойно да го разгледаме, благодарение на видеостените. И докато се насмеем, другите са се върнали на сцената и сме в Blackout. Край на сетлиста ли? Нощта в не толкова големия град Каварна не утихва и скандиранията „Скор- пи- ънс!” извикват хедлайнърите отново на сцената. Бонус – още три песни. Still Loving You разплаква девойките и всички двойки наоколо са щастливи. Берлинската стена може да е паднала отдавна и доста голяма част от публиката да не помним това време, но никой не може да ни спре да изпеем Wind of Change, хванати за ръце. И ако има нещо, в което съм сигурна в този момент, то е, че поне рокът няма нужда от промяна. Скорпиънс пък ме успокояват – хъсът, с който са станали звезди от световна величина, избухва за последно с Rock You Like A Hurricane и докато изкрещявам последните 10 процента от белите си дробове, се сещам за онази реклама „Ако всички на възраст между 14 и 26 скочат едновременно, паметникът пред НДК ще падне.” Не успяваме да съборим стадиона, но самите ние изпопадаме по тревата след края на концерта. Няма сили, няма глас. Няма нищо, освен чисто щастие и ехо от немска рок вечер. Бирата е на една ръка разстояние. Наздраве!
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Повече от всеки друг път той разбираше, че щастието е вътрешно състояние, абсолютно духовно, независимо...
"Цитаделата" - Арчибълд Кронин