LIVE REPORT

Морска буря в софийски клуб

„Врани! Врани! Врани! Врани!”, скандираха петдесетината верни фенове (и най-вече приятели) на бургазлиите във вторник вечерта във Fans. Бандата изнесе първият си концерт като основна група в София и въпреки сравнително ниската посещаемост, се получи едно адски лично и силно преживяване. Защото, Ицо и останалите го могат, защото им се получава, защото влагат много сърце и душа в това, което правят и имат собствено лице. Защото Врани Волоса е страхотна група и музиката им е послание и чувство. И ако си на тяхна вълна, изтръпваш и съпреживяваш.

Очаквах повече хора да се струпат на поканата за концерта на двете бургаски банди, но причини всеки има за себе си, а купонът така или иначе се получи. Причини и аз имах за себе си да не смогна навреме за сета на Dark Inversion, затова тук колегиално се включва Тошо от MetalBs.

Dark Inversion активизираха дейността си в последно време и особено в сряда се видя, че не са загубили капчица енергичност и хъс и знаят как да вдигнат публиката с изпълнението си. Зарадваха ни с кратък, 30-минутен сет, в който изсвириха песни от албума The Land Of The Dead Warriors както и една (не съм сигурен) нова песен. Справиха се наистина перфектно, но за това спомогна и добрата работа на озвучителя в клуба.


Да, съгласен съм. Звукът беше силен, балансиран и, доколкото е възможно в бар, изчистен от грешки. А аз се напъхах зад тежката завеса точно в момента, в който Врани Волоса дадоха старт на изпълнението си. Всичко точно. И оттук насетне дойде над час плуване в дълбоките води на приближаващия се втори албум на групата. Пресните парчета са толкова епични, мелодични и пленяващи, че доста от хората, незапознати с тях, стояха зяпнали, преди да размятат неистово гриви. Мелодиите са изчистени, преходите плавни, скоростни блек моменти почти не присъстват, а Ицо се е концентрирал над чистото пеене. Резултатът? Стихиен! Огън и буря, черни вълни и мощни скали.
Безметежни песни, посветени на морето, на земята, на силата на човека, Ицо пее с дълбок и силен глас, Кольо и Петър си разделят китарите, Десо и Ангебу побъркват с откачения ритъм и на човек не му остава друго, освен да остане в плен на езическите молитви на бандата. Heresy се запомня лесно и скоро всички крещим на припева. „От заник слънце озарени, алеят морски ширини...” припомня Яворовите „Заточеници” Христо и избухваме с една от познатите и от предишни концерти нови песни – Слънце. Пеем, пеем, куфеем, пляскаме с ръце, защото сме там, заедно, не сме сами. We Are Not Alone In Our Universe и песента се излива бавно, тъжно напевно... преди да избухне във втората си част с чудесни фолклорни мотиви, а хората да се хвърлят в малък, приятелски мошпит. Разкошни песни ни чакат идните месеци, когато албумът на Врани Волоса най-сетне види бял свят. А следва и Rivalry, една от най-силните песни на групата изобщо. Средно темпо, силни рифове, убийствена мелодия и някак куфеенето и крещенето са недостатъчни да излееш емоциите, които песента събужда у теб. Защото тя по-скоро извира отвътре и те кара да се пръснеш на частици, да се разтвориш във въздуха с писък. Защото грабва, защото е силна. Който беше там, знае.


Идва втората част от изпълнението на Врани. Песните от дебюта. Добре познати, отдавна обичани. Прави впечатление, че Ицо и при тях прилага повече чисто пеене, което придава интересни и приятни нови нюанси на парчетата. Хората не се сдържат на едно място, погото всъщност въвлича всички, а когато концерта завършва с Крушение, потта е навсякъде, усмивките греят на всички лица, а публиката възторжено скандира и понася Христо на ръцете си. Следват викове „Кольо! Кольо!” и китаристът с усмивка се оставя ръцете на приятелите му да го разходят в клуба. „Десо! Десо!” Барабанистът също се отправя на летящо пътешествие. „Пешо! Пешо!”. Той е лекичък и разходката го поема и него. А когато идва момента да вдигнем Ангебу, той се колебае дълго, преди Десо да скочи на сцената и да му прибере очилата. Готов е. Плонж и той е над нас. Следват прегръдки, разговори, автографи и после край. А в ушите ми отеква още „Врани! Врани! Врани! Врани!”
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Опитът е само названието, което хората дават на своите грешки. Издигнали са го до ролята на учител, обаче той не притежава подбудителна сила
Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд