LIVE REPORT

Малко хора, много групи и едни SepticFlesh

Честно да си кажа, доста се стреснах, като разбрах, че за да видя SepticFlesh, ще се наложи да изчакам още шест банди. Не че нещо, но така или иначе групи на читалищно ниво ми омръзнаха още преди десетина години. Нека свирят, така се започва, но не да тормозят толкова много една след друга, докато хората са дошли да видят конкретна банда. Може би такива ъндърграунд събития трябва да си останат в провинцията. А за съжаление, яки банди като SepticFlesh трябва или да се примирят, че като основна банда ще свирят пред малко публика, или да идват като съпорт на големи имена, които принципно си пълнят залите у нас.

И съвсем закономерно – докато родните банди Demenzia и Serpentine Creation жулеха блек метъла си, 50-ината души, които бяха отишли навреме жулеха друго (предимно спиртно) в градинката пред вехтото читалище, а други още пътуваха следработно към концерта (да, по средата на седмицата е така).
Съответно – двайсетина души, барабар с музикантите, в залата, няколко десетки отвън, пиещи и пикаещи и началото беше поставено.

Часовете се нижеха спокойно, бирата и водката също попиваха по местата, предназначени за това (метълски гърла и по-късно пръхливи храсти), групите се редяха да свирят за неземното удоволствие на охраната, озвучителите и няколко случайни зяпачи, а на Dakrya и Naer Mataron им се размина да споделят мизерийката, тъй като в последния момент отпаднаха от списъка с групите. Честито! И на тях, и на нас.

Dimlight бяха първата от общо четирите гръцки банди, която трябваше да принесе душите на пияните столични метъли в кървава геена. Е, да ама не. Безлична музика, рифове, които сме слушали стотици пъти, сценично отсъствие, дебела певачка и гологлав ревльо. Първи гръцки опит за вкарване на публиката в читалището – неуспешен.

Втори път. W.E.B. Помним ги от чудесния концерт на Orphaned Land. Малко повече хора проявиха любопитство, пък и искаха да си припомнят и нададоха ухо/глава/коса в заличката. Добре, този път има прогрес.

Последни подгряващи. Inactive Messiah имат повече почитатели у нас. Отвън са само половината биропитаещи. Двама-трима пикат. Един спи. Останалите вече са вътре. Мелодично-мрачни композиции, застъпен акцент на Sinful Nation – последният засега албум на атиняните. Няколко куфеещи и май сме готови.

Докато чакаме малко по-дълго за саундчека на хедлайнърите, имаме време да си напазаруваме от наистина чудесно заредения щанд на групата. Поне пет вида тениски, последният им албум в страхотно диджипак издание, дамски блузки. Така се прави, доволно. Похарчили пари (някои се преебаха и за спонсорство на спонсора от Леденика – това не става за пиене!), прибрали атрибути, в десет бяхме на предни линии (поради отсъствието на хора за задни такива) и посрещнахме симфо-блек колосите.
Бомбастично интро и влетяхме в дебрите на Communion – убийственият диск на завръщането на SepticFlesh. Unbeliever, Lovecraft’s Death, заглавната, но и бегли спомени назад, към албумите Sumerian Daemons и Revolution DNA. Як и мрачен блек-дет метъл, мощен саунд (да, учудващо, в "Христо Ботев" звука е хубав) и заредените на компютър оркестрации, без които музиката на гърците би изгубила много. Адски силно присъствие на сцената, безумно мощни вокали от Seth, здраво куфеене от Christos, момчетата буквално ни погребаха под тежкия саунд на песните им и един час по-късно всичко свърши... почти. Не и преди да чуем за изгубената корона на Persepolis. Четиримата метъляги на сцената избухнаха, тълпата едва не се обезглави от куфеене и това вече беше всичко. Край.
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Прави каквото трябва, да става каквото ще. Това е повеля, достойна за рицар!
Сър Найджъл Лоринг ("Белият Отряд" - Артър Конан-Дойл)