LIVE REPORT

Йебаньееее! Траш метъл танцова забава

Първи май беше ден на трудовия метълист. Най-закоравелите жичкаджии, биропии, трашърии и бесни харпии нахлуха снощи в Blue Box за почти четиричасов траш-дет маратон. Нормално, Destruction са обичана от олдскуул метълягите банда и съответно дрескода снощи включваше задължителни атрибути като черни ластични дънки, бели, високи маратонки или прашни, изплезени кубинки, проскубани, калени в безчет хедбенг маратони гриви, гривни, избелели тениски, плюс нежния аромат на пот и бира. Хеви метъл, копеле!

Destruction три пъти вече наблюдаваха любовта на българската публика и този път се бяха заредили с камери, настроение и хъс. Ама ядец – серия почивни дни, интензивна концертна програма и липса на достатъчно кинти оставиха клуба само с около 400 души публика в най-синтезираната част от шоуто. Но на кого му пука? Когато Destruction избухнаха с Bestial Invasion тълпата получи своето и върна мощен енергиен заряд към триото. Мощен звук, мощен траш и мощен кеф за присъстващите. Кой изобщо търси друго?


Подгряващият пакет банди може и стилово да се вписва в шоуто, но по време на изпълнението на хърватите Rising Dream ми беше по-интересно да гледам неадекватните подскоци на крайно вдървения им фронтмен, отколкото да обръщам внимание на пауър-хеви-траш метъла им, гарниран с доволно количество отвратителен и бездарен синтезатор. Грубо. Като сблъсък между Mithotyn с някоя подобна на Jag Panzer група например, но далеч от автентичността на двете банди. Всъщност, единственото хубаво при Rising Dream беше кавъра, който големия Johnny Cash записа по морбидната Hurt на Nine Inch Nails, прозвучала като фон, докато бандата си събираше такелажа. И след такова пихтиесто начало се приготвих да понеса още тежки удари спрямо музикалния ми вкус, но щатското трио Imperious Rex разлюля събраните около 200 души с класически траш-спийд метъл, съвсем в духа на сцената от началото на 80-те.
Яки резачки от по 2-3 минути, здраво ръмжене в микрофона от вокалиста и басист Nick, куфеене и скорост от двамата му колеги и погото се заформи, а хората се разкуфяха възторжено. И два кавъра – Metal Gods на Judas Priest и The Four Horsemen, която обаче по-скоро беше в превъплъщението си The Mechanix. Олдскуул, нали ви казах? Явно пичовете се харесаха достатъчно, че една девойка да се натиска с русия им лидер пред сцената, за да завърши вечерта на калъп с него и още един неидентифициран субект на диванче на втория етаж. Траш, бира и ебане! Купон, бе! Само забележка към собствениците на "кутията" - пичове, като продавате на бара бира по 2,50 малката, хайде поне ни спестете 30-те стотинки за насрания кенеф!

Виж, обаче Methedras от Италия успяха да ме убият от скука. Не че свирят зле или са статични на сцената, напротив, сработени са, забиват с желание, но толкова клиширан траш-дет, че чак ми се доспа. Никаква идея, нищо изпъкващо, просто джангър. Айде, чао!

Но Destruction... въпреки отегчението и умората, когато немските траш ветерани излязоха към 22.30, всичко се промени. Абсолютни машини, Schmier, Mike и Marc разтресоха Blue Box до основи. Старата школа, човек! Траш, вой, стържене, ръмжене, постоянно подвикване от доволство към публиката. Да, тези тримата заслужено са една от култовите банди на европейската траш сцена. 25 години звуков тероризъм, яко отношение и настроение на концерт. И може и метъл дружинката в залата да изглеждаше рехава като остатъка орки след разгрома при Шлемово Усое, но пък тия оцелялите бяха от най-свирепите, кръвожадни и калени диваци. Всички куфяха, блъскаха се, мляха се, поливаха се с бира и задружно приветстваха всеки от класическите химни на Destruction.
Повече от час интензитет, преди групата да се скрие и да се върне за Curse the Gods, Nailed to the Cross и Mad Butcher, а първите няколко реда да се избият от удоволствие. Мила траш картинка. Наздраве!
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Aquila non captat muscas!
[Орелът не хваща мухи]