LIVE REPORT

За танците по Разпети петък

Рам-тара-дааам! Докато софиянци бързат да задръстят, изнасяйки се по родните места, за да отъпчат багажниците за пътя обратно с ракия, шарени яйца и козунак, един лайв на една група с една гостуваща брас-пасмина, предлагащи една Музика, се оказват къде по-добра оферта по мое скромно (но пък съвсем меродавно, нали) мнение. Пак казвам: носете си новите дрехи, момчета! Ъ-ъ-ъ, не, бе: ходете по джаз-концерти, момчета... и момичета! Защо? Защото така. Ей ме на, хукнал пак – тичам за здраве!
Аз тичам, да, но сякаш пак позакъснял, здрасти, викам на Борин (биг ъп за Варна и нейното boogaloo!), той бърза („Здрасти, адмирале, хайде, че свирят нашите!”), ха – концертът май е започнал преди малко, къде блея аз! Влизам...

...а там вече е магията, осветена от син блясък и забъркана с мнооого брас. На сцената на свидната, пленумна, препатила, изкъртена от аплаузи, задръстена от наслоени тонове вайб, удобна, неудобна, единствена Зала 1 на НДК, De-Phazz, милата агентура, която знае кое и как на сцена, вече ни повтаря, след като преди две години реши да ни светне в пряко предаване що е то retro-yet-modern-down-to-tha-tempo-groovadelia. Поводът – ясен – Sofia Jazz Peak (второ попадение в десятката, сваляме шапка). Причината – презаписаните с различна, доста по-мащабна оркестрация класики на проекта, които тази година излизат под наименованието Big. Да, по-голям звук, по-грандоманско звучене, по-начесана публика, която в началото е скована, но още след първата покана от суперсвежите и нежно-гласовити Pat Appleton и Karl Frierson запълва пространството пред (или в?) концертината и по християнски отказва да се откаже от правата вяра и вайбова до самия край. Къде съм аз ли? - „На когото не му се танцува, да маха с ръце от място, ей така...” – освен че обра точките с гласовия си диапазон, Карл от Керълайна (Южна) за всеобща радост не спира да припалва шоуто с купища майтапи и свежи стъпки. Мен ме печели с безумния си scat-MC-rapping и особено с настръхналата и крайно мила на сърце ми Time Slips. Пременящият се ту в бяло, ту в черно вокалист май-май засенчва другата ни любимка – Pat, която съвсем по великденски се е барнала в елегантна алена рокля.

За тънкия момент – отказвам да узная, че за сефте чуваш за музиката, излизаща от тромбона (и не само) на хер Pit Baumgartner, тъй че по същество – всите класики на De-PhazzThe mambo craze, Belle de jour и т.н., са оцветени в нов-новеничък меден цвят от родната Brass Association на маестрото Ангел Заберски (игра на думи, а?). И макар и да не участва в оригиналните записи, българската банда (състояща се от до едно познати ни лица) е постоянно хвалена от самия Pit, който казва, че именно тази вечер разбира защо, аджеба, го е бутал целият този проект. Както казваме ние тук, дай Боже всекиму – да разбере какво прави, в какво вярва, какво слуша. И какво чува. Аз чувам собствените си аплодисменти към гостите ни. Браво! И пак да дойдете, нали...

снимки: Яна Пункина/MySound.bg
коментари [4] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: If a man hasn't discovered something that he will die for, he isn't fit to live.
Martin Luther King Junior (Speech in Detroit - June 23 '63)