LIVE REPORT

65daysofstatic, Bad Trip

Ако един концерт може да се нарече помитащ, като това нарицание се възприеме в напълно буквален смисъл, то събитието, което събра около 200 човека в зала Милос в Солун може да отнесе наградата. Защото 65daysofstatic са жестоки и безмислостни на сцената (а както се разбра и по-късно доста добри в пиенето и танците).

Концерта започна с подгряващите Bad Trip от Гърция, които забиха без излишни лигавения своя ала-Neurosis слъдж метъл. Запомняща част от групата е барабанистът, който ти хваща погледа заради невероятните тупалки, които раздава. Изобщо – никаква игра на дребно. Кал тече от колоните малко преди да бъдеш зашлевен от мощната екскалация на звуците. Особено за почитатели на стила - Bad Trip ще ви допаднат, макар и издали до сега само едно EP, което се продаваше на щанда пред залата срещу 6 евро – винил при това. Някои си взеха плочи, други понеже харесват външният си вид, си взеха тениска. Позьори.

И така, след мъничка пауза дойде и събитието, за което всички бяхме се събрали тук. Но първо искам да вметна няколко неща, ако позволите. Ако не, направо на следващият абзац. Идеята зад 65daysofstatic е било, според мен, сглобяване на мощна вълна от звук, която те понася и те кара да се чувстваш по много различни начини за кратки периоди. Докато се носиш на върха, разперил ръце, взривен от радост, в следващият момент може да си в подножието, мачкан от тоновете вода или каквото си помислите. Интересното е, че човек почти може да опише как това ще звучи на живо, но винаги думите сякаш звучат глупаво пред самото вътрешно изживяване.

Излязоха на сцената и почти без забавяне забиха ново парче, което според сетлиста се казва RBTS. Звучеше мощно и минималистично, много дръменбейс влияния, насечени моменти и почти неусетно преминахме към P-Fights, отново ново парче, което се отличаваше с повече фееричност, която прерастваше отново в звуково торнадо. И неусетно се "завърнахме" към The Fall Of Math с Retreat! Retreat!, когато цялата зала избухна още на интрото в неудържащо скачане и танцуване насам натам. А момчетата на сцената наистина изживяваха всяка една минута и контакта с тълпата се усещаше страхотно. Await Rescue, Fix The Sky A Little не можaха да спрат танците, като дори ги засилиха, особено на краткият джем между песните. AOD, I Swallowed hard Like I Understood и Primer разкъсаха тежкият въздух в залата и подложиха на истинско предизвикателство нормалните психически дейности. Помитащо изпълнение, много енергия и размахващият се бас на Si на няколко пъти щеше да удари някоя от олекналите вече глави пред сцената. Отново нова песен, озаглавена просто NEW, с която Joe поздрави България. Без майтап, баш в Солун! Целият първи ред полудя, крещя и скача докато 65 забиваха едно зрънце от новият Escape From New York... Много off-stage семпли, насечен бийт, атомни бомби, ескалация... абе лудница с две думи. И много танци, както винаги. Останали без дъх, This Cat Is A Landmine беше посветена на любовта. Radio Protector извади капчици сълзи от доста хора и направи този концерт незабравим заради емоционалната експанзия, която предизвика. И след унищожаващо интро стигнахме до A Failsafe, която сложи край на концерта или по-скоро стържещият своя бас Si върху една от мониторните колони не издаде своят последен стон. И дори след 10-минутното викане и пляскане 65daysofstatic си бяха отишли, а екзалтиралата тълпа не можеше да повярва и продължи да вика, до момента в който не излязоха от организаторите да изгасят и изнасят апаратурата. Както разбрахме по-късно, много съжалявали, че не направили още една песен, но изкуствеността на процеса да излизаш на бис ги е спряла. Аз лично подкрепям това мнение, въпреки че фена в мен искаше да чуе още и още. Не, че щеше да му е достатъчно, но...

Почти така завърши една страхотна нощ, която прерасна в прекрасна, след като промоутъра ни покани на афтърпартито в един Солунски клуб, където успяхме да си поговорим с момчетата, да попием и да потанцуваме. Това, което оставиха 65 в нас, няма да бъде забравено може би никога, защото гениалността и невероятната креативност, която сякаш извира от тези момчета, карат хората около тях да бъдат по-добри и по-съсредоточени в постигането и изживяването на своите мечти и цели. Да, 65 бяха сбъдната мечта за мен, а си мисля че и за доста други хора в тази малка зала. Благодаря им за което! Надявам се да ги видим и на наша територия...
коментари [8] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Tell me and I'll forget. Show me and I may not remember. Involve me and I'll understand.
Native American saying