LIVE REPORT

Дружба в ритъм

С партизаните май малко неловко се получи, а?! Софиянци ‘фанаха по родните места, та скипнаха второто подпишване от симпатичното кученце с плочата. И оставиха голямата зала на 4-ти километър полупразна, или поне така изглеждаше в началото. „Айм сори, съжалявам много, почти ми липсвате!” – мислех си няколко часа (и три айриша) по-късно, когато подрусвах XL-дирник по зверския лууп.

Но – поред, товарищ: все още доволни от първия терен, нямаше как да не се усмихнем на матрьошките, канещи ни на повторна танцова забава, този път посветена на Националния празник, пряко свързан с Българо-съветската дружба. Още по-се нахъсахме, когато в лайн-ъпа се включиха и нашите любимци от Kayno Yesno Slоnce, които поведоха все още срамежливото хоро на мегдана – леко, нежно, тихо, напевно. Бийт, вокали, кавал, гайда, китара, бас и синт изкарваха атмосферичните си пиеси една след друга, чу се груува, а аз искрено се надявах по някое време някой просто да усили общото ниво на звука им. Добрата новина: това, което се вижда и с невъоръжено ухо е, че бавно и сигурно проектът узрява и новите им неща обещават още по-хубости.

Когато зад пулта застана варненският гост от Кьолн, обаче – ти да видиш! – все едно някой пусна копчето pause/still, натиснато в края на първото парти под вдигнатата задна кучешка лапичка.
balkanXpress-ът на Коста Костов е машина весела, да знаеш – друса, но нямаш нищо против. Зурни, маанета – т’ва е положението, братчеде, шейк ит! След около половин час бяха представени и неофициалните хедлайнери на вечерта – Бистришките баби, които вещо поеха вокалите върху бийта и заслужено обраха бурни овации. После веселото хоп-троп-стъп май побара пиковия си момент, по едно време чак сам си завидях. Чак криво ми стана, когато нашият предаде щафетата на братушката...

...който, хахааа, сцепи мрака с брутална разходка из може би цялата руска музика, събуждайки спорадични мили спомени за детски илюстровани списания, тежко кино и летни международни лагери.
Закичен с огромна мартеница, DJ Max Bitter от Питер ни показа на какво танцуват Маша и Алексей, а ние държахме до пълен дроп. Накрая – съвместно подпечатване на договора за Българо-съветска ритмична дружба от двамата диджеи. И преди да се качим в таксито на връщане: смятах да не казвам за визиите, но не мога да не иззлорадствам пред изтървалите ламбадата за окото: едно от най-добрите vj-ствания наскоро през цялото време почесваше тънката ни естетика. Виновни били Phormatic Lab, не ги е срам!
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: ЦСКА - Левски 0:1
Дучето