LIVE REPORT

ЧРД Тангра! Sepultura Birthday to you!

Sepultura са големи. Sepultura са метъл. Sepultura бяха в София и напълниха Blue Box до посиняване. Sepultura записаха як албум и тръгнаха на турне. Турне, което започна снощи с концерт в София по случай третия рожден ден на радио Тангра Мега Рок. И минаха като валяк през 730 души в казана и гостите на терасата. Не видях хора, които да не хвърляха юмруци и да клатят глави при шоуто на бразилците. Независимо дали бяха стари трашъри с очукани рокерии и нашивки, млади, зализани рошльовци или късокоси младежи от провинцията, с пухенки, дошли с ладата на тате, защото са чували името Sepultura. Но бяха там и куфяха. Защото на този звуков заряд, на харизмата и ударната сила на четиримата не може да се устои. Не може. Питайте всяка става и мускул от тялото ми и нещастният ми опит за сресана коса. А на вечната полемика може ли Derrick да замени Max отсега ще кажа – не може, много е различен във всяко едно отношение. И в нещата, които прави с и за тази група, е страхотен...

8 минава, залата се пълни и малко след това родните екстремисти Urban Grey дадоха старта на вечерта. Тук искам да се извиня предварително и на нашите момчета и на феновете, но нито техния сет, нито елементарният и безличен метълкор на The Sorrow не ми направиха никакво впечатление. Софийските метъли си ги знаем – чудесни са и този път бяха на ниво. Звукът на гостите от Австрия беше силен, но песните им са еднотипни, с типичните за стила рифови пасажи, мелодични излияния и здраво дране. Но, честно, писна ми от музика, в която тя самата липсва, а китарите и барабаните звучат еднакво – джъд-джъ-дррр-дррр. Докато момчетата все пак наистина се раздаваха и потяха над композициите си, се заформиха няколко мизерни опита за съркъл пит и пого и един-двама объркани каратиста се премятаха като мазен вестник по телена ограда, а след като The Sorrow пожелаха лека вечер и се скриха, моментално забравих каквото и да било от музиката им.

И малко след десет сцената притъмня, интрото от топлия още A-Lex изпълни помещението и, ето, четиримата изплуваха на сцената и ни застреляха с Moloko Mesto. И последва около половин час със Sepultura от последните десетина години. Каквото и да си говорим, песни като Filthy Rot, Convicted in Life и False звучат смазващо наживо. Andreas както винаги свири, пили и куфее, Paolo, неузнаваем с късата си бяла косица и десетина килограма по-слаб къса баса, та се къса и той, Jean Dolabella, напълно вместващ се в трайбъл-метъл ритмиката на музиката вилнее зад барабаните а огромният Derrick Green размята еднометровите си плитки и се дере с чувство, натъпкано в два метра черни мускули. Sepultura, копеле! Свириха, блъскаха, спечелиха всички и извикаха най-големия конденз на потни хора във вакуума на Blue Box. Великани! А когато започна втората част на концерта, с Troops of Doom, си еба майката.

Сепултурски класики от 80-те години, инжектирани адреналинно със свежата кръв на Derrick и изстреляни от свежите и готови за турне музиканти. А публиката... човече, публиката беше обезумяла маса от хора, която приемаше всеки риф, всяка песен, всеки мощен тупаник от колоните с юмруци, коси, крака, подхвърлени тениски и изгубени маратонки. Меле, щастие, пот, коси, синини, бира, всичко се сля в мазен, тъмен въргал, а в теснотията рамо се блъскаше в рамо, човек в човека, готови да изхвърлят в екстаз емоцията, с която те заразяват Sepultura.

Refuse/Resist, Territory, Arise. И умрях. И падах, и ставах, и куфях. И всички 700 души около мен също. Чао, до след две минути. Кратък инструментален джем, ново меле и тотален, умопомрачителен край с Roots Bloody Roots. Потни, изстискани, без капка сила, мазни, пребити и тотално пленени. Такива бяха феновете, които се заизмъкваха в приятната прохлада на нощта навън. Убийствен лайф на убийствена група.

Страхотна галерия от Виктор Александров
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: По-добре човек с грешно мнение, отколкото човек без мнение.
Румбата