LIVE REPORT

Noctiferia, Keep Of Kalessin, Samael
Изключително събитие в живота на меломана е да гледа любима група наживо, след дълги години чакане. А възможността да се види с хората от тази група, да си поговори с тях, да им засвидетелства уважение и признателност, това е безценно. Преди да започнем с репортажа, нека благодаря на Гани и Анжела от Most of Evil за изключителната възможност. И на Vorph и останалите от Samael за безкрайното търпение, голямата сърдечност и приятния разговор. Благодаря и на Вера за плочите, които пристигнаха навреме за събитието. А другото беше вътрешнокосмически взрив от емоция.

Как да започна да разказвам за нещо, за което и в ума ми няма думи, а само картини и звук? Емоцията напъна директно в гърдите от момента, в който четиримата швейцарци се качиха на сцената.
И сега бях още по-сигурен, че това е концерт, който ще помня дълго. След срещата с Vorph, вече бях убеден, че такива артистични натури на сцената са в пълния си вихър и отдаденост. И не се излъгах. Още началото с убийствената Solar Soul ни помете и се хвърлихме напред с изпънати високо юмруци и рев на доволство. Наистина не много хора, но първите редове бяхме там, защото знаехме. Назад – повече свободно пространство и стоящи зрители, попиващи доволно аудиовизуалното пътешествие на Samael. А те дават и за гледане, и за слушане. Прожектирани графики от проектора зад Vorph, якия електронен фон от Xy и тежките метални удари от Makro и Mas. А Vorph реди космически лирики за единство и колективно съзнание, за пътешествие на душата или пренася в древните блек метъл младини на групата с Into The Pentagram и Black Trip. Може и да звучи странно, но прехода от блек метъл към електронна свобода на изразяване е съвсем плавен при Samael, когато са на сцена. Вихрени програмирани картини се преплитат с мощния звук на китарите, червени и сини светлини поглъщат сцената и те пращат във вихъра на любими песни, карайки те да споделиш момента с целия свят както можеш – с викове, куфеене, скачане, пляскане и опит да си запушиш кармичните пробойни, за да не ти изхвръкне душицата от кеф.

Турнето, което премина снощи и през нас е чудесно подбрана група от три състава, които на пръв поглед различни като стил, поднасят неповторима, взаимнодопълваща се атмосфера за метъл феновете, които посетят концертите им. Словенците Noctiferia излизат и директно раздават енергични тупалки с електронен метъл – здрави рифове, задъхан бийт и бясно дране от Gianni Poposki – буен пич, с гъсти дредове и безкомпромисно сценично поведение. За съжаление изпуснахме първите им десетина минути, но пък точно тогава Vorph разказваше за книгата, която чете в момента на третия етаж на Blue Box и изрази искреното си учудване от музиканти, които оправдават илитерацията си с липсата на време. „Че на турне си по десетина часа в автобуса. Музикантът има цялото време на света да чете книги.” Е, едни четат книги и разказват за единство, докато други колят дракони и ебат девици. Приоритетно някак...

Noctiferia се оттеглиха и десетина минути по-късно се появиха норвежците Keep of Kalessin – блек метъл шайка, която доведе солидна част от публиката в клуба. И има защо. Момчетата имат убийствен саунд и без да са олдскуул и омазани в корпс-пейнт, забиват такъв злостен метъл, че щеш, не щеш в един момент се озъбваш и куфееш. Мелодичен блек, но без ненужни клавири, а достатъчно отчетливи мелодични пасажи на китарите. И бездънното гърло на русолявия певец. Един час и много пот, пого и куфеене.

Ето пак за Samael. Наистина е много трудно да разказваш, когато си онемял. 13 години след Passage – албумът, който промени сериозно ъндърграунд метъл сцената, песните от него звучат все така вдъхновяващи наживо.
Любими, туптяли с години в гърдите, в един момент те изригват от колоните и музикантите пред теб, а ти крещиш, крещиш и куфееш, пееш и пак крещиш. Искам пак да чуя наживо Rain, The Shining Kingdom, Slavocracy и Valkyrie’s New Ride. Искам пак да видя Vorph да марширува с убийствения си костюм напред-назад и да призовава с жестове публиката. Искам пак да размятам глава в такт с безумното куфеене на Mas и Makro. Искам да видя как Xy надъхано ще скача от клавирите към барабаните, които налага с хъс и енергия. И ще направя всичко възможно, за да гледам Samael всеки път, когато минават наблизо. Само ще кажа „да” на емоцията. Защото „да” е думата за всичко. “Yes… is the word to everything. To liberty, to sweetness, to peace and construction.”. „Понякога е само едно изречение. Понякога само една дума. Обичам думите”. Така идват изключителните лирики на Vorph. И си личи. С една дума, с един жест, с едно име, те бяха тук и доведоха Reign of Light за всички онези 400 човека, които бяхме там.
S A M A E L !

Снимки - Cynic
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: В храма не проповядваха никаква абсолютна истина, никаква догма не оковаваше мисълта във фанатизъм.
"Рамзес - Синът на светлината" - Кристиян Жак