Eyot

Тази група не е като другите. Идва от тукашните географски ширини (Ниш, Сърбия), но носи енергията на скандинавския джаз, и то по-скоро на независимия скандинавски джаз, а не на класическия ЕСМ-ски такъв. На концерт Eyot могат да ви отведат на мистично ембиънт-приключение, както и да ви заредят с пост-пънк и пост-рок енергия, защото музиката им носи и такъв заряд.

Неслучайно ги забелязва самият Джим Бар, басистът на Portishead и Get The Blessing, при когото момчетата от Ниш записват третия си албум Similarity. Неслучайно Джейк МакМърчи, саксофонистът на Get The Blessing, който свири в албума, казва за музиката им, че е „тъмна, атмосферична, страстна и омагьосваща, такава, която кара космите по врата ви да настръхнат”. А пък Пийт Джъдж, тромпетистът ма бристълската ню-джаз четворка, който също свири в албума на Eyot, определя Similarity като „хипнотичен, епичен, мелодичен и брилянтно изсвирен” албум. А ако се върнем по-назад във времето, цели пасажи от първия албум на Eyot напомнят страничен инструментален проект на Anathema. Сравненията са десетки, но и спецификата. Защото и балканският фундамент е тук, и то именно фундаментът, древното, мистичното, дълбокото, а не лесните етно-джаз трикове, с които много тукашни групи зарибяват западната публика. Предлагаме ви кратко интервю с пианиста и основател на Eyot Деян Илиич, няколко часа преди този интересен лайв.


Наричат ви Nirvana на европейския джаз. Това е добър етикет, но медиите малко прекаляват с него. Ти какво смяташ?
А, в новия албум дори имаме парче, което се казва Nirvana, така че, хаха, може би сега най-много приличаме на Nirvana на европейския джаз. Но самата приказка тръгна не заради звученето ни, а поради това, че и Nirvana в началото са просто аутсайдерска група в Сиатъл, която за има-няма две години покорява света. Та, така и ние от една малка Сърбия бързо се възкачихме на европейската сцена и ето... хм, усвояваме, покоряваме.

Веднъж прочетох едно определение на музиката ви, което гласеше „готик джаз”.
Наистина има всичко и отвсякъде. И джаз, и ембиънт, и хеви-метъл, и брит-поп... Като свирим на концерт пиесите от даден албум плюс някои нови неща, новите внасят още повече стилистична еклектика. Така че преди концерт никога не знаем как ще се нарича после всичко това.


Къде предпочитате да свирите, защото сте били на доста места и по какво си приличат китайската, руската, английската и, да речем, балканската сцена? Има ли Similarity?
Свирихме в на 4-5 фестивала в Китай, Хонг Конг и Южна Корея през 2012. Това азиатско турне е най-голямото ни преживяване досега. И имаме план отново да стигнем до там. В момета всичко става едновременно – намираме се между няколко турнета: американско, английско, руско и китайско, значи – във всички посоки и на Изток, и на Запад. За 2015-2016 идват добри времена за нас. Хората от света на изкуството, установихме, пътувайки – навсякъде си приличат. Затова и албумът ни се казва Similarity. А публиката... в момента мога да кажа за руската публика, че е най-емоционална. Но и в Германия и Англия, където си мислим обикновено, че хората са по-студени, публиката, която харесва нашата музика, реагира по същия начин като руската.

Често сравняват музиката на Eyot със скандинавската. Имаш ли и такива влияния, или се опитваш да ги заобикаляш?
Следя скандинавската сцена, да, слушам скандинавска музика, но у мен тя се пресича и с другите неща, които обичам – Стравински, Барток, Nirvana, Coldplay, Radiohead – всичко, с което съм израснал, но и балканската музика има голямо влияние. Може би връзката между нашата музика и скандинавската, е че и те черпят вдъхновение от цялото това природно обкръжение, от цялостния пейзаж и старите традиции. Това го има и при нас.


Вашата музика се различава от стереотипа за балканска музика, макар да имате и неравноделни тактове – а като цяло са малко артистите и композиторите, които бягат от стереотипа (доста добре продаваем) и търсят корените на, да го наречем, балканския ембиънт, по-мистичната страна на нещата.
Драго ми е, че и хората така го възприемат. Когато свирим някой балкански риф или ритъм, ние се опитваме да го правим така, че той също да е функция на дадената пиеса. Всичко е подчинено на музиката, може би това е рецептата.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Когато свободният човек умре, той губи удоволствието от живота. Робът губи болката си. Смъртта е единствената свобода, която робът познава.
Спартак (от филма "Спартак")