Wo Fat

Wo Fat са от Тексас и са кръстени на злодей от тв-сериала Hawaii Five-O. Зареден с южняшки груув, лепкав блус и мощни трипове, Wo Fat крачи с подмолни фъз рифове из блатистите предания за вуду магьосници и луизиански негърски легенди. А след като пуснаха пресния The Black Code през Small Stone Records и догодина идват в Европа за Roadburn и Desertfest, нямаше как да не поговорми с тях. Думата взима китаристът и вокалист Kent Stump и определено няма намерение да я остави.

RR: Здрасти, Kent! Поздравления за новия албум – The Black Code звучи адски масивно. Променихте ли нещо при записите или просто така се получи?
Kent: Благодаря ти! Да, много сме доволно с това как стана The Black Code. Мисля, че донякъде наистина сам така излезе – и музикално, и като подход при записите. Но ние самите се стремим постоянно да се развиваме и да стигаме все по-далеч с всеки наш запис – от звука, през изпълнението, та до самото писане на песните. А и въведохме много подобрения в техниката ни преди да влезем в студио, което допринесе за по-добрия звук. Ние също се развиваме като група. Свирим заедно вече 10 години и сме се напаснали, свирим на една вълна, ставаме все по-добри с времето. За три албума постигнахме някакъв конкретен груув в парчетата – напипали сме настроение и вибрации в музиката ни, които харесваме и въздействат на нас самите, но и гледаме да изпробваме нови неща, за да не тъпчем на едно място.
Интересното е, че никога не можеш да си сигурен как точно ще звучи албумът, преди да го завършиш. Когато правиш тежка и масивна музика, минаваш през толкова много пластове и голяма част от процеса е невъзможно да се опише, то просто се случва.

Текстовете и обложките ви преди винаги са били обърнати към класически южняшки мистерии (El Brujo, Runnin\' the Voodoo Down, Noche del Chupacabra), усеща се и влиянието от хорър филмите. Сега обаче е фантастиката е взела превес. Как тръгнахте в тази посока?
Исках да променя образността и атмосферата при този албум. Искам текстовете и обложките ни да създават специфична атмосфера за слушателя – да стимулират въображението му и да го отведат на различно място. Класическите мочурливи ужаси, мистиката на блуса и вудуто, пренесени в Южните щати от африканските роби до сега винаги са били тежко застъпени при нас и исках този път да се насочим другаде. Говорейки за обложки, дебютът ни The Gathering Dark и третият ни албум Noche del Chupacabra също бяха в блатата и магията, а вторият ни запис Psychedelonaut беше с по-явна фантастична визия, макар и текстовете да не бяха с такава насоченост. Този път исках да задълбаем в тази посока – и като визия, и като лирики.
Текстовете в този албум, макар и да не проследяват една и съща история, в по-голямата си част са базирани на моя концепция, в която съм събрал образи и идеи от Лъвкрафт и Робърт Хауърд с модерна научнофантастична визия и атмосферата на дигиталната епоха. Черният Код е криптиран код, открит върху древна реликва и когато е вкаран в компютър в опит да бъде дешифриран, се отприщва дигитален ад, който може да се разпростре върху всичко с помощта съвременните технологии, комуникации, интернет, безжичните връзки, смартфоните и всички уреди и услуги на съвремието. Идеята се роди, когато разсъждавах как живеем все по-виртуално и как дигиталните устройства навлизат все повече в живота ни, разсейват ни от човечността и накрая ни контролират напълно, а мислите ни се управляват от корпоративни интереси. Разглезили сме се с тези изключителни устройства, за да се информираме и да търсим новини за събитията по света, но всъщност играем идиотски игри, гледаме безсмислени вайръли и се занимаваме с всякакви излишни глупости.
Друго вдъхновение за концепцията беше кратък фантастичен роман от Робин Слоун, наречен Схемата Анабел, който един приятел ми подари. Там е разгледана идеята за квантови компютри, които отварят проходи към други измерения. В една част от книгата се говори за уебсайт, в който хората могат да продават части от себе си, неща като детските си спомени или чувството си за хумор, а в замяна да получат богатство и успехи. Нещо като електронна сделка с дявола. Тогава виртуален демон от дигиталния свят пристига в истинския, за да вземе дължимото.
Тези идеи са основата на текстовете в песните от The Black Code, които, както вече казах, не са толкова една история, колкото поеми или разкази, базирани на тази концепция.
Как самият ти би описал The Black Code – как се роди албумът, какво носи в себе си, накъде отива?
Човече, труден въпрос е това. В музикално отношение краткият отговор е, че за мен това е логичното продължение на Noche del Chupacabra. Дългият отговор обаче става заплетен. Обичам тежките монолитни рифове, обичам и спонтанността и взаимодействията при импровизации и джем сесии, а музиката ни се гради и в двете измерения. Wo Fat е пътешествие в търсене на баланса между тези похвати, докато черпи и от двата извора. Не всички банди съчетават тези компоненти. Доста често получаваш или една торба здрави рифове, които обаче са супер предвидимо структурирани, без никакъв въздух, друг път е обратното – безкрайни импровизации, без никаква посока и нито един риф. Ние и тримата вярваме в джазовия подход към музиката, за нас тя обект на непрестанно изследване (и в дълготраен план, и краткосрочно: музиката е доживотно търсене и отдаване, а всеки път, когато се съберем за джем сесии, това е кратко пътешествие). Като група винаги се отправяме на тези пътешествия заедно, заедно търсим и постигаме пиковите моменти на груув и комуникация с инструментите. И определено нямам предвид само импровизациите. Говоря за груува и чувството, които ни изпълват постоянно. Винаги сме били така, но това се засилва все повече откакто написахме Noche del Chupacabra, а с The Black Code продължаваме и разширяваме това пътешествие. За The Black Code исках тежестта да е още по-засилена, а джемовете да са по-необуздани и опасни. Исках да придадем усещане все едно всеки момент музиката ще излезе извън контрол, но все пак слушателят да я чувства контролирана. На самия ръб. The Black Code е най-живият албум, който сме правили до момента, що се отнася до вибрации и груув.
А накъде сме тръгнали – вероятно ще продължим в тази посока, но ще се стремим да се усъвършенстваме по пътя. Ще правим нещата по-твърди, по-пулсиращи, с повече рифове и джемове.

Това е първият ви албум за Small Stone Records. Как се случиха нещата – те ли ви потърсиха или сте размятали дискове до лейбълите, преди да подпишете със Small Stone?
Предишният ни албум, Noche del Chupacabra, беше издаден от Nasoni Records, на които сме много благодарни за всичко, което направиха за нас. Те бяха нашят трамплин, изведоха ни до ниво, където лейбъл като Small Stone би проявил интерес към нас. Получихме чуесни отзиви за Noche del Chupacabra и усетихме, че сме в позиция да минем на следващия етап. Докато работехме по музиката за The Black Code и се чудехме за записите, решихме да се пробваме и да видим дали Small Stone искат да го издадат. Свързахме се със Small Stone и Scott (Хамилтън, директорът), след като чу предишните ни записи, прояви интерес. За мен Small Stone е сред легендарните лейбъли, които изиграха голяма роля в историята на стоунър рока и ъндърграунда на рокмузиката, така че за нас това беше логичният ни дом. Имат сайкъделик банди като Tia Carrera, работят и с тежки, повлияни от 70-тарския рок групи, като Dixie Witch, както и откровени валяци като Acid King. В нашата музика ще откриеш по малко и от трите.

Смяташ ли, че под тяхно крило Wo Fat ще излезе на следващ етап от развитието си? И как се чувствате между банди като Five Horse Johnson, Acid King и Greenleaf?
Определено се надяваме на това, а и явно ще се случи, като гледам как се шуми около The Black Code без дори албумът още да има физически носител (дискове и тениски с обложката се появиха на сайта на групата и на Small Stone на 13 ноември, интервюто е правено 2 седмици по-рано). Каталогът на Small Stone е колекция от убийствени банди и за нас е чест да сме до тях. Наистина, аз съм голям фен на тази музика – метъл, стоунър рок, хеви сайк, дуум и каквито там етикети се сещаш за това звучене и като стигнеш назад чак до корените й в блуса и тежкия рок на 60-те и 70-те. Small Stone изиграха важна роля в издигането на стоунър/фъз/рифовия рок до нивото, на което се намира в световната сцена в момента. Има толкова много важни албуми, които излязоха от Small Stone, а голяма част от тях са повлияли пряко и на мен. Голяма тръпка ми е, че вписваме гласът, музиката и идеите ни не само към историята на Small Stone, а също и към развитието на музиката, която обичам. Страхотно усещане е и е някак успокояващо, като се замислиш.

Виждаш ли връзка между факта, че Small Stone издадоха The Black Code и поканите, които получихте да свирите на Roadburn и Desertfest през 2013?
Категорично. От самото начало работим в тази посока, крачка по крача – първо сами, после с Brainticket Records, след това Nasoni ни придвижиха още напред, а сега, когато сме част от Small Stone, не само, че ще разширим публиката си, а и самото ни име ще е познато на повече хора. Това повишава доверито към групата в хора, които не са ни слушали преди. На това се и надяваме.

Това ще е първото ви идване до Европа и предполагам, че се вълнувате. Какви са очакванията ви за малкото турне между двата фестивала и поставили ли сте си някакви цели за него?
Не сме съвсем сигурни какво да очакваме. Чували сме, че европейските турнета за групи като нас са супер и реакцията на хората е жестока, така че на това се надяваме и ние. Турне в Щатите е трудно, защото има доста територия за покриване, а и нивото, на което се намираме като популярност е такова, че самите клубове не оказват някаква особена подкрепа в смисъл на твърд хонорар, пътни разходи, рекламиране на концертите и т.н. Явно подкрепата на ъндръграунд музиката е коренно различна в Европа, съдейки по реакцията на феновете при вас. Дори само спрямо кореспонденцията ми с различни хора от Европа за това турне, мисля, че ще е жестоко. Ще пътуваме с още една банда на Small StoneAbrahma от Франция и вече нямаме търпение. За съжаление, заради домашните ни задължения, това турне ще бъде кратко, но ако всичко мине добре, със сигурност ще направим и по-дълго турне, което да обхване повече държави съвсем скоро. Но дори и за тази обиколка сега ще се опитаме до покрием колкото се може повече страни.

А какво следва за Wo Fat, когато се приберете в Тексас? Ще планирате следващите концерти или започвате да пишете нови парчета?
Да, по това време ще сме започнали работа по нови песни. Дори в момента правим едно ново парче, което заедно с едно друго, което вече записахме, ще влезе в сплит с Earthride, който френският лейбъл Totem Cat Records ще издаде на малка плоча в началото на 2013. А ще трябва да подготвим и американски дати. Ще гледаме добре да планираме нещата за САЩ, тъй като няма да можем да хукнем на голямо турне.

Знаем, че работиш като звукозаписен продуцент. Предполагам, че участието в ъндърграунд рок група не е достатъчно, за да живееш добре. Но ако получите предложение за мащабни турнета в САЩ и Европа с гарантиран приход, тогава бихте ли направили Wo Fat основната си работа или ти ще се върнеш в студиото, за да работиш и с други музиканти заради удоволствието от тази професия?
Да, за съжаление с Wo Fat не можем да си плащаме сметките. Всички си имаме и нормални професии, както и семейства и отговорности, с които балансираме – затова и турнетата ни са донякъде ограничени. Но, да, ако знаех, че ще мога да се издържам от групата, с удоволствие щях да се занимавам само с това. Но и наистина ми е голям кеф да записвам с други групи и в една идеална ситуация бих искал да се занимавам и с двете неща. Искам да записвам с повече групи. Има толкова яки банди, които, уви, често вадят записи, които не звучат достатъчно добре, което отнема от енергията на музиката им. Искам да помогна на повече групи да постигнат техния звук в студиото.

Като стана въпрос за записи, вече сме близо до края на 2012. Кои албуми тази година те впечатлиха най-силно (като изключим The Black Code) и кои банди слуша най-често през 2012?
Чакай да помисля... От новите албуми веднага се сещам за новия High on Fire, чудовищен е! TombstonesYear of the Burial, WightThrough the Woods… Също така, като някои от тези може и да са от 2011: Premonition 13, Diesel KingThe Ancient and the Nameless, Tank 86Rise, EP-то на The Disease Concept (ако не знаеш за тях, вътре са пичове от Blood Farmers, Solace и Fistula), Sons of OtisSeismic, Abrahma, The Grand Astoria, Stonehelm, Larman Clamor, Roadsaw (жесток EP изкараха тази година), The Re-StonedAnalog и Vermeel, Smoking SporeConversations in D Minor, The Machine, Tia Carrera, преизданието на първия ЕР на Earthride, Las CrucesDusk (преди доста време излезе, но не съм спирал да го въртя, както и Ringmaster – и двата албума са страхотни), Endless BoogieFocus Level (това също е леко старичко). Доста послушах и Elmore James. Жесток певец е и се опитах да придам от неговото настроение в албума ни. Харесвам много и две банди от Далас, по чиито албуми имах привилегията да работя и горещо препоръчвам да потърсите: Mothership и Stone Machine Electric. Mothership ще преиздадат албума си с Ripple Records през февруари, а Stone Machine Electric, ако не се лъжа, ще изкарат техния през януари. Страхотни албуми на банди, с които сме приятели и беше голяма веселба да работим заедно.

Когато слушам последния ви албум, лесно после мога да си пусна стар садърн рок и грууви блус като ранните ZZ Top например. Кои от старите банди са те вдъхновявали през годините и кои от тях още слушаш с удоволствие вкъщи, или когато си на път?
С ранния ZZ Top определено закова в десетката. Явно е доста очевидно, че са една от любимите ми групи, както и другите съвсем ясни влияния – Hendrix и Black Sabbath. Tommy Bolin е от любимите ми китаристи и нещата с неговата група Energy, които са предимно концертни записи и такива от радиопредавания между 1971 и 1973, са истински бисери. Много харесвам и реинкарнацията на Deep Purple с Tommy. Е, естествено, че харесвам и версияите на Deep Purple с Blackmore, но много хора отписват Come Taste the Band с Bolin, а е убийствен албум.
Друга любима банда ми е Cactus. Много ми харесва неконтролируемото им звучене. Те са луди, пич! Свирят като подивели. Така са ми и нещата на Beck, Bogert & Appice.
Докато пишехме The Black Code, доста се зарибих по Blackfoot, със сигурност си личи в някои от рифовете. Харесвам много албума Flyin’ High, той е от 1976, ако не се лъжа. А колкото до южняшкия рок, първите два албума на Point Blank са убийствени. Като компилация между ZZ Top и по-тежките неща на Lynyrd Skynyrd.
Мога да продължавам цяла нощ със седемдесетарските банди, но някои от тях, които си пускам по-често и са ми оказали голямо влияние са Mahogany Rush, Funkadelic (особено първият албум – гениален е), Humble Pie, Leaf Hound, Robin Trower, Budgie, Cargo, Skid Row, Poobah. Човек, наскоро си купих Live at Leeds на Groundhogs брутален е! Има толкова яки групи от 70-те.

Ако 21 декември наистина ще промени живота ни, какво би направил в последните седмици преди него?
Хаха! Изобщо не съм си мислил за това. Вероятно бих прекарал повече време с жена ми и по-малко в опити да свърша сто хиляди неща. Бих посвирил на китара, бих направил няколко готини репетиции с Wo Fat, бих си купил няколко хубави скъпи бири заедно с вкусна храна.

А какво би си пожелал в личен и професионален план за Новата Година?
Надявам се и догодина нещата да се развиват добре за Wo Fat. Бих се радвал музиката ни да достигне до повече хора, да продадем повече записи, за да можем да платим за неща като по-мащабни турнета. Надявам се, че европейското ни турне ще бъде успешно, за да можем да се върнем за повече време след това. Иска ми се и да работя с още готини банди.
Аз, Майкъл и Тим подготвяме нашe си бизнес начинание и наистина се надявам да ни потръгне и там.

Също така, ако нямаш против, искам нахално да бутна и кампанията ни в Kickstarter. Опитваме се да съберем пари, които ще ни помогнат да покрием разходите по самолетните билети и пътуването из Европа през април, като сме приготвили страхотни неща като възмездие за всички дарения, които получим. Има скейтборд на Wo Fat, тениска, която може да се намери само чрез тази кампания, чифт кецове Vans на Wo Fat, нарисувани от Alexander von Wieding, който направи и обложката ни, има и още куп други изненади. Искрено благодарим за всяка помощ, защото това турне го финансираме изцяло сами. Подкрепете ни на:
http://www.kickstarter.com/projects/wofat/wo-fat-is-going-to-europe
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Ако нямаме сведения за миналото си, някой много лесно може да ни отнеме бъдещето.
Паисий Хилендарски