Vrani Volosa

През 2005 година, на концерта на Orphaned Land, една от подгряващите групи излизаше за пръв път пред публика и така ме впечатлиха, че си купих демодиска им. Въртях Vedi цяла зима, а няколко месеца по-късно в Бургас се запознах с Ицо. И вече 6 години имаме силно и истинско приятелство. А когато през 2010 излезе Heresy/Ерес, вече ми беше ясно, че имам още една любима група в световен план. Vrani Volosa са явление в метъл ъндърграунда. Освен това току що се прибраха от първата си кратка обиколка в Европа и даваме думата на Христо да сподели впечатленията си:

RR: Дай подробно! Как мина турнето?
Христо: Турнето мина чудесно! За пръв път бяхме на турне извън България и не знаехме какво да очакваме. Предполагахме, че няма да има кой знае какъв интерес към бандата, но решихме да запълним седмицата преди Fimbul Festival. Този фестивал беше поводът да организираме и други дати, за да сме във форма и да се представим добре там. Имахме бюджет за път, така че не се притеснявахме. А изненадите започнаха още в Румъния – първата дата извън България. Там дойдоха към 70 човека, като доста от тях знаеха за нас, купиха си дискове и тениски. Не беше добре, че се падна през работен ден, затова и част от хората не успяха да останат до края. Топлото отношение обаче ни изненада много. Имахме известни проблеми със спането там, но веднага се намериха хора, които се отзоваха да намерят хостел, извикаха ни такси, беше страхотно.

В Сърбия също беше много добре. Хората там нямат много пари, затова пуснахме евтин вход, но съпорта беше много як, а публиката беше жестока.

RR: Имаше ли хора?
Христо: В Нови Сад беше по-добре откъм хора. Но пак казвам – в работен ден е много трудно. Самите промоутъри също споделиха, че там е по-удачно концерт да се прави в почивните дни. Имаше към 40-50 човека, което беше добре. Сумата, която изкарахме от вход, успя да покрие част от пътните разходи или да си купим храна.

Апатин ни беше голямата изненада. То е малко градче и нямахме никаква представа какво ще се случва. Там произвеждат немалко известната и любима бира Jelen и масово народът там работи в пивоварната или нищо не работи, защото наистина няма никаква работа. Отидохме в местната кръчма, която е тип „каубойска среща”, казва се „Бермудски триъгълник” и гледахме като объл камък цялата ситуация. Собственикът ни сподели, че има баскетболен мач със сръбския национален отбор и хората го гледат, затова започнахме малко по-късно. Изведнъж взеха да прииждат много хора, издокарани с тениски на групи, атмосферата беше много приятна. Имахме подгряваща група – едни младежи, които правеха кавъри – слушахме ги и за да разберем дали нашият звук ще се получи добре. А самата публика беше адски разнородна – хората изглеждаха повече като рок фенове, а не като метъли. Но като започнахме, стана мазало. Имаше девойки, които знаеха всички текстове и беше супер яко.

RR: А нагоре по Европа?
Христо: В Европа Виена беше следващата дата. Не очаквахме много там, защото същия ден имаше много събития, не си спомням точно кои банди, но бяха големи имена. Освен това Vrani Volosa не е познато име и разчитахме повече на наши познати там да извикат техни приятели. Там концерта се правеше от един агент, който е приятел на Емо Сапаревски от GorgonЛарс. Той преди години е бил много активент в ъндърграунд сцената във Виена и е правил концерти на най-известните банди там, включително на Pungent Stench в този клуб, който е известен с това, че е дал старт на групи, които в момента са доста известни.

RR: Как се казва клубът?
Христо: Escape се казва. Escape Metal Corner. Той представлява бар, като под бара е самият клуб. Тоест, можеш изобщо да не гледаш групата, може да си пиеш горе, както се случи и с нас. Горе имаше сигурно 50 човека, които изобщо не влязоха. Но беше странно, че като свърши концерта, всички се наредиха и си купиха дискове. Имаше 20 човека публика, сред които и българи. Ние се раздадохме, свирихме час и 15 минути. Това ни беше последната дата преди Fimbul Festival, трябваше да си отработим нещата и да си починем.

RR: А други банди освен вас имаше ли?
Христо: Във Виена имахме две подгряващи групи. Едната беше метълкор и свириха за без пари и то пред двама души. Ние излязохме да ги гледаме и общо станахме седем. Втората банда беше интересна – Ларс я беше събрал – състоеше се от лица от виенския ъндърграунд, басистът им е басист на Der Blutharsch. А в бекстейджа беше лудница. Влизаха всякакви хора, носеха се всевъзможни опиати, черпиха ни с някакъв тютюн с нещо си в едни пакетчета – аз лично отказах, а и забравих как се казва. Абе, беше пълна вакханалия.

После Ларс ни поведе към тях и бяхме впечатлени от квартирата му. Човекът има сигурно над хиляда плочи. Той е интересен агент. Преди години е бил скинар, много са се млатили, големи побоища са ставали. После се е поуспокоил, взел е да продава наркотици, в затвора е полежал. Но каза: „Сега съм добре”... и запали два джойнта.

Когато пристигнахме във Фюрт, за пръв път почувствахме фестивалната атмосфера...

RR: Като изключим Spirit Of Burgas, не сте свирили на друг фестивал, нали?
Христо: Да, но Спирита е в България. По-иначе са нещата. А Германия е фестивална държава, там тази култура е много развита и ми беше интересно да го видя. Германците са много точни – ние бяхме първата група, те ни посрещнаха и веднага ни обясниха какво и как ще се случва, къде ни е бекстейджа, от колко до колко трябва да сме там, в колко ни е signing session-a, кога ни е саундчека. За съжаление имаше забавяне и това се отрази на времетраенето на нашия сет. Намалихме десет минути, но майната му, имахме повече време за бири. Свирихме 30 минути и по време на сета разбрахме, че режем от времето. Махнахме Крушение, за пръв път свирим без нея. В началото нямаше много хора, те бяха отвън, разглеждаха мърчъндайз, пиеха... да ти кажа, много се напиват там, изобщо не е само тук. Линейки идваха, бяха организирали специален лазарет с легла за пиянките.

Ние като пристигнахме, нямаше никакви хора. Започнахме веднага след саундчека и открихме фестивала, което е голяма чест. Първите песни бяха пред 50-60 човека, но прииждаха постоянно и вече за края, We Are Not Alone In Our Universe, стана шоу, стана много яко. Веднага след финала отидохме на щанда на Einheit, идваха хора, купуваха си дискове, снимаха се, беше купон.

RR: Успяхте ли да продадете достатъчно артикули от мърчъндайза на турнето?
Христо: Специално на Fimbul Einheit държаха мърчъндайза и наши неща там не можеше да продаваме – там трябва да си платиш за твой щанд. Но по време на самото турне вървеше музиката, тениските по-слабо. Но и аз бих предпочел да си купя диск на непозната група. Като цяло беше много добре. Мислехме, че в крайна сметка, ще бъдем на лека загуба, а като теглихме чертата, се оказа, че не е така. Доволни сме, даже аз съм тук в София от вторник, да разговаряме с Емо за следващото турне, защото това ми хареса и трябва да използваме това, че някакви хора вече ни знаят.

RR: Преди няколко месеца във Fans направихте концерт, който започна с акустичен сет. Имаш ли някакви идеи да пуснете такова нещо на запис?
Христо: Този концерт беше записан, имаме го на видео. Искам да го видя първо, да преценя става ли, какво да се пипне. Имаме страшно много парчета, които са писани с идеята да бъдат акустични, без да са предвидени за албум. И изобщо не са малко – около 30 песни са, нещо трябва да направим с тях. Но всичко е свързано с пари. На този етап планът е да довършим това, което е заснето, с тези версии. Евентуално, ако има аудио част, можем да презапишем някои неща в студио и да добавим нещо ново.

RR: За албум ли е идеята или като ЕР?
Христо: Като ЕР и то ще върви заедно с видеото, няма да се продава отделно. Албумът ще е твърд. Работата по него е в доста напреднала фаза, трябва да направим предпродукция, а акустичното вероятно ще бъде след това.

RR: Казваш, че албумът ще бъде твърд. По-различен ли ще бъде от Heresy/Ерес?
Христо: Да, по-различно е. Естествено, ще има сходни неща с предните ни записи, веднага ще ги познаете, като ги чуете. Атмосферата обаче е различна, има неща, които изпробваме за първи път – например аз не бях правил никога парчета, които са в мажорната гама, но има една песен, която просто така ми дойде и много ми се вписва в картинката. Има и други експерименти, най-вероятно ще има и специални гости от известни банди, вече се говори с тях.

RR: Имена можеш ли да кажеш или е рано още?
Христо: Рано е, защото никой не е потвърдил категорично, а и ние не сме наясно в колко и кои парчета ще ги включим. Вероятно няма да са в повече от две, защото няма смисъл, хората ще го припознаят като някакъв безсмислен PR. Това си е твоята музика и по-добре основното да си е от теб.

RR: Имаш ли идея кога ще излезе диска?
Христо: 2013 сигурно. Догодина започваме записите. Би трябвало да започнем с барабаните сега, през декември. Имаме готови песни, които могат да бъдат направени. При последния ни разговор с Corvus Records (които може и да не издават физическия носител), както и с нашия мениджмънт от Gorgon, стана ясно, че те искат първо да чуят целия материал на демозапис и тогава да преценим кое какво и как. На мен това не ми харесва много, но понякога е добре да има страничен човек, който да чуе нещата по различен начин, защото ти може да напишеш 30 парчета, като всички ще ти харесват, как ще избереш само 10?

RR: Навремето защо се получи толкова голяма пауза между първия и втория албум?
Христо: Първо, заради промените в състава. Напусна Насо, аз не знаех какво да правим и мислех да бъда сам, без да правя концерти, но ми се стори тъпо. Пък и след Orphaned Land хората взеха да питат, на мен също ми се свиреше на живо и започнах да търся хора, а това не е лесно в Бургас. Аз исках тези хора задължително да не са в други групи.

RR: Но Сашо още беше в Act Of Grotesque тогава.
Христо: Така е, аз тогава го викнах временно, той дори напусна също с Насо, но след това говорихме и разсъди трезво, върна се, пък и беше решил, че няма да остава в Act Of Grotesque. Иначе за барабанист имахме много голям късмет с Десо – той не свиреше никъде и изскочи от нищото. Бяхме чули за някакъв човек от Силистра, който свири Dokken и не знаехме дали ще стане нещо. Казах му „Това е нашата музика, ето ти диска, чуй и кажи харесва ли ти и ще можеш ли да се справиш”, след няколко дни той каза „Да” и станаха нещата. После се появи идеята за Pungent Stench, решихме да свирим на живо и това ни забави. В студиото също имаше проблеми – гръмна харда, изгубихме писти.

RR: А ти защо остави китарата? Преди беше само китарист в групата, сега само пееш.
Христо: Защото, когато Насо се махна, разбрах, че заместник няма да мога да му намеря и реших, че ще опитам аз. Не съм способен да правя тези тежки вокали и си казах „Защо пък да не опитам с чисти вокали?” Тогава вече се бяха появили Horizon и Heresy и ми се стори, че много добре се получават, казах си, че това си е моята музика, пак ще е Vrani Volosa, ще си я изпея. Но пък е много трудно да свириш и да пееш някои неща, като времена са затрудняващи и реших да потърся истински китаристи, които са по-добри от мен, които да свирят, а аз да обърна повече внимание на пеенето. Иначе в албума във всички парчета свиря ритъм китара, едната ритъм китара е моя. Вероятно и в новия албум ще бъде така.

RR: Песните ти ли ги пишеш или и другите момчета имат участие?
Христо: Цялата музика е моя, основните аранжименти също са мои, но когато представям песните на момчетата, работим заедно, всеки дава идеи и финалният аранжимент е обща работа. Но за скелета на парчетата, за текстовете, се затварям вкъщи и отделям много време за това. Преди да го представя на групата, парчето е работено около един-два месеца.

RR: А текстовете как ги пишеш? Помня, че последния път като ти бях на гости, разказа, че текста на Крушение се е родил от някакъв сън.
Христо: Думите при нас се пишат накрая. Имаме музиката и обикновено на репетиции се пее „на-на-на”, без думи, като си измислям разни извивки, за да видя как ще бъдат разположени сричките на думите. Оттам нататък си водя записки в един бележник – нещо като ме впечатли, докато се разхождам някъде, или като ми се случи нещо – хубаво или лошо, си записвам емоциите и оттам започвам да градя някаква тема. И когато имаш това „на-на-на” като ритмика, думите започват да идват сами, така става текста. Самото писане на текст не е поезия, то е бачкане. Сега като погледна някои текстове, бих променил тук-там.

RR: Прави впечатление, че като тематика винаги са много мъжкарски лириките – история, героизъм, борба.
Христо: Идеите в повечето текстове са на няколко пласта. В едно парче може да намериш две, три теми, които вървят паралелно. Например в Слънце има реални събития, има и личен оттенък. Rising Red е по същия начин. The Words That Ruin Me първоначално дойде от една чисто лична драма, която вплетох в историческа тема. Не обичам да споменавам конкретно събитие – то ме вдъхновява, а аз му придавам сюжет. Става като филм – разказвам история, а музиката е саундтрака. Но не искам да обяснявам „Цар Симеон направил това” или „Априлското въстание еди какво си”. Да, Rising Red е вдъхновена от Априлското въстание, но в нея можеш да припознаеш много други драматични събития. В нея акцента е върху героизма и саможертвата.

RR: Това, че живеете на морето, помага ли да се родят текстове и музика, които носят усещане за простор и безвремие като We Are Not Alone In Our Universe?
Христо: Това, че живеем на морето, естествено е много голямо вдъхновение. Всичко тръгва от Крушение, това е първият завършен текст, който тръгна от сън, но тези неща съм ги виждал наистина. Хората, които идват в Бургас, обикновено идват на море, когато е топло и слънчево, идват на плаж, морето е спокойно и синьо. Но зимата изобщо не е така, то е хищно, то е бурно, тогава придобива този тъмен, сиво-зелен оттенък. Когато застанеш на моста през декември, когато е най-ветровитото време, тогава вълните са огромни и те задушава чувството, че ще те залеят. Историята на морето е по-скоро трагична, отколкото романтична, много смърт и беди са се случили през вековете във водите му. Морето си взима своето и това също се отразява в нашите песни. Дори Horizon, която е посветена на рибарите, хората, които си вадят хляба с риболов, е вдъхновена от една случка с мен в казармата. Служих в Созопол и една нощ имаше страхотна мъгла. Една рибарска лодка се беше загубила в Черно море, а това се случва посред зима. Мъглата е плътна, въздухът е леден, а те не знаят къде се намират, губи им се обхвата и най-накрая успяват с мобилен телефон да се свържат с някой в града. Оттам ни се обадиха в поделението, че има изгубени рибари. Веднага се обадиха в Свързочен възел, които имат човек на фара, който трябва да пусне сигнали. Беше странно, защото някой беше казал, че мога да изстрелвам сигнални ракети, а аз не можех, но се качих тогава и пусках сигнали. А мъглата беше толкова гъста, че лъчът от прожектора, който е адски мощен, спираше на десет метра като в стена. Изстрелях ракетата и рибарите са видяли малък проблясък от нея, но все пак се ориентираха, изпратихме лодка и ги прибраха. Така че морето остава основно вдъхновение.

RR: Значи в третия албум отново ще има морски песни?
Христо: Да, дори може да се каже, че това е основната тема. Иска ми се да кажа, че албумът ще е концептуален, но сме в много ранен етап, още се композира. Когато изберем кои парчета ще останат, тогава вече ще мога да градя цялата история.

RR: Разликата между двата ви албума досега е много голяма – докато в дебюта се усеща основно блек метъл влиянието, във втория песните са едновременно епични и езически. Откъде дойде тази разлика – свързано ли е с музиката, която слушаш или естествено идват тези неща?
Христо: Когато започнахме Vrani, още тогава имах стил на свирене, който няма как да променя. Аз свиря цели акорди, много рядко прибягвам към рифове, когато свиря на китара. Нещата следваха естествения си път, получаваха се такива неща, отвътре ми идваха. Слушах много Primordial и Enslaved тогава, това сигурно също е оказало влияние. В България нямаше такава банда и исках да правим нещо различно, не исках да е точно блек метъл. Да, саундът е леко груб, но постройката на парчетата беше по-психеделична, защото аз съм голям фен и на Pink Floyd и Led Zeppelin. Тези групи имат огромно влияние дори в първия запис, макар и да не си личи веднага.

RR: А правило ли ти е впечатление, че по форуми, коментари, в last.fm, много хора пишат, че искат от вас да слушат предимно блек метъл?
Христо: Това нещо не мога да го коментирам. Аз съм артист и се възприемам като такъв и правя нещата така, както ми идват отвътре. Уважавам мнението на хората. Там, където сърцето гори си има своето място в българския ъндърграунд, вече минаха шест години, откакто излезе. Но той си тежи във времето. Излезе в точния момент, беше композиран в точното настроение и съдържа точната атмосфера, която исках да придам тогава. Не бих могъл да се съобразявам с това, което искат хората, защото никога не сме били ориентирани пазарно. Не сме се търсели продажбите, не сме тръгнали да се изхранваме с музика, че да се съобразяваме с това, което искат хората, които си купуват дискове. Има хора, които харесват повече първият запис, има и такива, които предпочитат втория. Какво трябва да направя? Правя каквото ми харесва. „Сърцето” продължава да ми бъде много любим запис. Както е блек метъл, той е и рокенрол, и сайкъделик от 70-те. Който слуша такава музика, веднага ще я познае. Но Heresy/Ерес не е вдъхновяван от конкретна банда. Той се роди във време, в което аз продължавах да слушам страшно много блек метъл и брутален дет. Тази музика не ми е повлияла да направя Heresy.

RR: Като спомена Primordial, преди известно време Alan излезе с много силно и позитивно становище за вас. Ти лично изкефи ли се?
Христо: Alan е най-важният човек за нас, след като издадохме Vedi. Аз се свързах с него, бях му взимал интервю, говорихме си, бях му казал, че имам банда и му изпратих диск. Той беше много впечатлен и понеже тогава пътуваше и нямаше възможност да получава дискове, ме помоли да направи копия на CD-R, за да го дава на разни хора. Тогава и започна интереса навън към Vrani Volosa – изцяло заради него. Той направи връзката с Metal Blade – те се обадиха, казаха, че ще следят как се развиваме. Той направи връзката и с Party.San Open Air, поканиха ни да свирим, но не ни устройваха финансовите условия, щеше да ни е много трудно да отидем тогава. Направи ни връзката и с различни ъндърграунд издания, които писаха за нас, правихме интервюта и след като чуха новите неща, разбраха, че тук става нещо. Този човек е с нас от самото начало. Паралелно с Емо Сапаревски, Negru от Negura Bunget, Alan е третата важна личност в историята на бандата. Той е много популярен в метъл средите и същевременно много скромен човек, стъпил много здраво на земята. Затова и хората от бранша му вярват, може би и затова ни обърнаха внимание. Аз съм му много благодарен. Това, което каза за нас, работи наистина. Това са PR-стратегии, които се правят от Einheit Produktionen, това са нормални неща.

Беше интересно, на Fimbul Festival, като свършихме ние, се напих зверски, изпих сигурно 20 бири, дори бях убеден, че бъркаме хотела. Много рокенрол. Та, на другата сутрин с Олаф се видяхме на закуска и докато пиехме кафе, му споделих, че харесвам много Primordial, а той ми каза, че в началото Alan изобщо не е харесал Heresy: „А, тези хора какво са направили?!”, после обаче си е променил мнението и албумът е започнал да му харесва. Забелязвам, че на много хора в началото Heresy не им допада, а после го харесват. Влиза постепенно. Може би трябва вазелин. Хахаха!

RR: От тук, до края на годината, какво предстои пред групата?
Христо: Сега ще свирим в Royal на 14 октомври. Вероятно през декември ще свирим пак в София с голяма банда. Задължително трябва да направим концерт във Варна – в Grind Bar ни поканиха. И след това – записи.

RR: Успех, Ицо! И наздраве!
Христо: Наздраве!

снимки: Martin Aicher, Rawk'n'Roll, Vrani Volosa
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: If I were not a physicist, I would probably be a musician. I often think in music. I live my daydreams in music. I see my life in terms of music. … I get most joy in life out of music.
Albert Einstein