Kula Shaker

През 90-те години, в епохата на грънджа, брит-попа и все по-безличните песни по музикалните канали, е почти невъобразимо как психеделична рок група, дълбоко повлияна от Индия, успява да превземе класациите. Музиката на Kula Shaker носи едновременно огнената енергия на младостта и мъдростта на музикалната култура от отминали епохи; съвременна и все пак отразила духа на музиката на 60-те; прекрасно съчетала пъстрата феерия от саундтраците на Hair и Jesus Christ Superstar с психеделията на късните The Beatles. И през 2010 изостави целият този музикален вихър, за да издаде един от най-изчистените, нежни и красиви рок албуми. Kula Shaker отблизо, представени от Alonza Bevan.

RR: Като начало – поздравления за "Pilgrims Progress", въпреки че излезе преди повече от половин година! Той е сред най-красивите албуми, издавани някога. Можеш ли да ни разкажеш накратко за албума, за проблемите с лейбъла ви през 2008 и за записите на този диск?

AB: Албумът се роди впоследствие, след като се бяхме измъкнали от сплетните на тъмната страна (бизнесмени, счетоводители и адвокати), като след това групата се оказа в незавидно финансово състояние. Знаехме, че разполагаме с няколко много добри песни и с изключителната помощ на приятели и местни музиканти, започнахме да записваме Pilgrims Progress тук, в живописната провинция на южна Белгия.

RR: Първото, което прави впечатление докато човек слуша диска, е фактът, че сте свалили пищните одежди, така типични за предишните ви издания и "Pilgrims Progress" е един разсъблечен до голи мелодии и чисти емоции запис. Този преход естествено ли дойде или имахте предварителна идея за промяната?

AB: Началната идея за албума беше да уловим част от магията и сободата на демоверсиите на песните, която иначе толкова често се губи по време на запис. Вече споменах при какви обстоятелства създадохме този албум и те определено повлияха насоката на продуцирането. В крайна сметка използвах всеки странен инструмент, който открих в студиото ми, използвахме органът от местната църква и най-вече средновековният дух, съхранен в местността и горите й добавиха финалните щрихи към приказната магия, която чувате.

RR: Песента "Peter Pan R.I.P." само края на детството и края на приказния период от живота ли касае или се отнася и към отвръщането на Kula Shaker от живописните звукови експлозии от по-ранните ви записи?

AB: Първоначално мислех, че е само за смъртта на невинността в 20 век, но очевидно не е така, ще трябва да питаш Crispian.

RR: В "Winter’s Call" определено долавям тонове Роджъруотърсова драма, особено в края на песента. Така ли е или въображението ми си прави шега с мен?

AB: Не, не е само във въображението ти. Това е напълно сертифицирана прогресив епика.

RR: Първите два албума бяха като отзвук на взрива на психеделичния рок и хипи движението от 60-те и 70-те. "Pilgrims Progress" също носи духа на отминали десетилетия, но сякаш е по-отворен към фолк рока, с щипка рокабили и полъх от епохата на евъргрийна. Прав ли съм?

AB: Не е нещо, за което сме се замисляли особено. Винаги сме обичали звукът на преоткриването на фолклора в шейсетарския рок. Предполагам, че този албум ни е предложил възможност да изкараме наяве тези влияния.

RR: Албумът е много акустичен. Това свързано ли е с факта, че студиото, в което е записван, се намира в гората, близо до природата и корените ни? Защото като цяло е спокоен и красив, с миротворна аура, ако мога да се изразя така.

AB: Определено! Тъкмо си мислехме, че ще направим още един рокендрол албум, но проклетите феи и горски духове имаха друго на ум.

RR: Каква музика слушаш и отразява ли се тя на песните на Kula Shaker?

AB: Тъкмо слушах The Cramps... Не смятам, че са оказали особено влияние на последния ни албум, но като неписан закон, повечето групи оформят звука си според колекцията им със записи.

RR: Когато издадохте “K” през 1996 и той бързо ви направи известни със сингли като “Govinda” и “Hey Dude", очаквахте ли това да се случи или се изненадахте? И мислиш ли, че успехът тогава се дължи на духа на епохата или комплексни фактори изкачиха Kula Shaker до върха?

AB: Странно е сега, когато погледнем назад. Навремето си мислехме, че щом подпишеш с водещ лейбъл, тези неща се случват сами, но ние просто бяхме едни от „късметлиите”. Мисля, че подписаха с нас по случайност, само защото китарите отново излязоха на мода. Не вярвам да са заложили на санскритните молитви или ведическата перспектива, които вероятно са допринесли за комерсиалния ни успех.

RR: "Peasants, Pigs and Astronauts" е като музикална експлозия; един от най-живописните и пъстри рок енд рол албуми. Какво слушахте тогава и какво взимахте, докато писахте тези песни?

AB: Спомням си, че слушахме много Jesus Christ Super Star и имахме чувството, че можем да направим каквото поискаме, както и стана. Както обикновено, бяхме под влиянието на много чай.

RR: Какво доведе до разпадането на групата през 1999?

AB: Престана да бъде забавно.

RR: А какво ви събра отново през 2004?

AB: Решихме, че отново може да бъде забавно.

RR: Издадохте "Strangefolk" без много медиен шум или реклами, макар че феновете бяха в еуфория. Защо не обърнахте по-голямо внимание на промотирането на албума?

AB: Вероятно сме били по-внимателни покрай опита, който имахме. Освен това искахме да работим сами, с нашето си темпо.

RR: Издаването на "Pilgrims Progress" също мина извън периферията на медийното внимание, без шумен PR. Не мислиш ли, че ако бяхте натиснали малко повече медиите, това би донесло и по-високи продажби?

AB: Разбира се, само че това струва много пари.

RR: Същото е положението и с концертните ви изяви. Навсякъде чета, че концертите са били много успешни. И все пак сякаш не ви касае толкова да пускате концертни репортажи, клипове и статии в медиите. Нарочно ли е така или просто не обръщате чак такова внимание на тази страна отбизнеса. Защото е очевидно, че така или иначе феновете ви обичат.

AB: Вече взех да се чувствам гузно.

RR: Като стана въпрос за промотиране, обмисляли ли сте възможностите за концертен албум или DVD?

AB: Защо не?

RR: Как така четирима души, вдъхновени от Източната култура, сформираха група преди повече от 15 години?

AB: Кармични срещи по пътя в търсене на Граала.

RR: Всички ли бяхте вегетарианци преди Kula Shaker или станахте такива с групата и посланията й?

AB: Станах вегетарианец на 17, според мен ръководен основно от младежки идеализъм и сега консумирането на месо ми се струва много странно.

RR: Не е ли несъвместимо вегетарианството и участието в рок гурпа? И като отбягвате месото, въздържате ли се и от алкохол и наркотици?

AB: Не мисля, че е несъвместимо все още, има толкова много вегетарианци, светът се променя. А за да отговоря на втората част от въпроса ти – станах вегетарианец от загриженост към здравето на животните, не заради моето.

RR: Докато е на турне, Kula Shaker купонджийска банда ли е или група спокойни и улегнали хора?

AB: Ние сме една от най-нерокенрол бандите в бранша... през по-голямата част от времето.

RR: Кой е любимият ти чай?

AB: PG – не нещо специално, просто една хубава истинска чаша.

RR: Докато Crispian се отдава на филма, по който работи, с какво се занимават останалите в групата? И другите как приемат това положение?

AB: Работех по студиото тук, в Белгия. Филмът ми позволи да се занимая с някои стари проекти, така че съм доволен.

RR: Какво крие бъдещето за Kula Shaker? Crispian спомена, че евентуално би ангажирал групата за саундтрака на филма.

AB: Нямаме планове, но така нещата са най-вълнуващи.

RR: Все пак през декември издадохте Коледният сингъл чрез сайта ви, явно е че нещата покрай Kula Shaker са наред. Пожелавам ви една прекрасна нова година и много радост от целия ни екип!

AB: Пожелавам годината да бъде чудесна и за вас, и за хората, които ви четат!
С много Любов,
Alonza

Използвани са снимки от www.kulashaker.co.uk и www.facebook.com/kulashaker.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Светът е шарен.
Батето