Burgas Metal Carnage 2010

Докато подготовката за първото издание на фестивала течеше с пълна пара и празни бутилки, членове на всяка от седемте групи се отби за кратки интервюта, които имат за цел да представят групата пред публика, играейки ролята на виртуални визитки. По ред на взимане:

DIMHOLT

Здрасти, Тошо! Кажи няколко думи за групата, как е създадена и кои са хората в нея?

Първо да представя групата. Казвам се Тодор, скрит под псевдонима Woundheir. Групата освен мен включва Асен (китара), Румен (китара), Явор (бас) и Станимир (барабани). В този състав сме от началото на 2005 година, а иначе Dimholt съществуват от 2003, като групата е създадена от мен и Асен. Зад себе си имаме демозапис, който излезе през 2007 година и тази пролет пуснахме едно ЕР, което съдържа две стари песни и две нови, които са изсвирени на живо.

В какъв стил свирите?

Свирим блек метъл, като влиянията са от различни места. Мъчим се да изградим свой собствен стил – трудно е, но все пак опитваме.

До каква степен вярваш в сцената в Бургас, която е една от основните метъл сцени в България от 20 години насам?

За мен бургаските групи са тези, които са дали най-много на българската сцена. Няма да изброявам имена, всички ги знаем, пък и ме е страх да не пропусна някого.

Пожелавам ви успех тази вечер и до скоро!

Благодаря, до скоро!


АЛКОФИЛИЯ

Здрасти, представи се с две думи!

Здрасти! Тодор съм, барабанист съм на Алкофилия.

Кажи нещо повече за групата!

Старо име е, събрахме се през 1994. С доста промени в състава и в момента от оригиналния състав сме само аз и вокалът ни Пуфо, като от няма и година Кольо от Vrani Volosa ни е басист.

Защо точно „Алкофилия”?

Това беше идеята да съберем групата – любовта ни към алкохола.

Значи тематиката на групата е изцяло обърната към алкохола?

Изцяло алкохол.

Колко алкохол се изпива по време на репетиции?

Ууххх....

А преди тях?

Ооооx...

Записи имате ли до момента?

Имаме едно албумче, издадено през 95-а, което едва ли някога и някъде ще се намери повече. Живот ли е трезвеността? се казва. След него започнахме да правим демо за втори албум, след което доста годинки си почивахме. Спряхме групата за известно време и сега ги подготвяме тези парчета за втори албум.

А първият ще го преиздавате ли?

Не, ако дойде ред за преиздаване, смятам, че ще трябва да го презапишем, щото тогава нещата не бяха точно както трябва.

Ти си барабанист и на Ебанизъм също така. Какво става с този проект, не се чува нищо напоследък?

Основното в цялата работа е, че сме много пръснати. Аз си живея в Бургас, Бабата, който ни е вокал, той живее в Хага, Бъсти, китаристът ни, който е и китарист на Bastardolomey е в София, пък басиста ни Йосиф живее в Плевен, а на Бабата му се роди второ дете преди два месеца, така че е много трудно. Иначе Бъсти предполагам, че действа с някакви парчета, но няма как да ги отрепетираме.

Тоест групата в момента е само в пауза, не е спряла?

Няма активност, иначе няма разпад.

Какви са ти очакванията от фестивала?

Да се получи добре, за да го превърнем в традиция. Това е основното, което ни държи с Ицо от Врани, ние бяхме инициатори.

А като един от организаторите, искам да те питам – как се прави такъв фестивал, все пак е изцяло на фенски начала?

Ами, трудно е откъм финанси. Щото ние реално сме си събрали от групите пари. Ако има спонсорство някакво – ей го, има, осветление се отдава, апаратура се отдава, залата е готина, те ще ни я дадат пак. Тия неща са лесни, въпросът е, че финансирането е много трудно. За рокенрол тук никой не дава пари, да не говорим за екстремен метъл. Това е най-тъжното. Така че се надявам да се получи хубаво. Всички на това се надяваме.

Дано, стискам палци!


NECROMANCER

Да те питам – име и история на групата? Представи Necromancer накратко!

Necromancer e създадена 1990 година. Има три официални албума и едно демо от 2001, то е последното демо, след това прекъснахме за около осем години дейност и тази година отново сме на сцената.

Защо прекъснахте, какво стана?

Хаха... Това е дълга тема. Защо прекъснахме? Защото в един момент всичко беше сринато тук и просто ситуацията беше такава.

Всички помним, че през 90-те години бургаската сцена беше много силна.

Силна беше много, да. От деветдесетте докъм 2000 година всичко си беше окей. От 1995 до 2000 имаше ежегоден така известния детфест в Летния театър. Тази година също щеше да има, както сигурно всички знаят. Падна за съжаление и това, което се случва днес е като един вид, айде да не казвам компенсация, но...

А очакваш ли да се възроди наистина Бургас и да стане пак една от водещите сцени?

Надявам се силно да стане така! Именно поради тази причина правим този фестивал със собствени сили.

А какво да очакваме от Necromancer занапред? Свирихте вече в София няколко пъти, подгрявахте големи банди...

Абе, всъщност какво да очакваме – и аз не знам. Свирим за удоволствие, за кеф. Направихме едно ново парче, което ще бъде изсвирено тази вечер. Мислим да направим още няколко песни, да ги запишем, клип да направим – това са засега плановете.

Пожелавам успех на групата и дано фестивалът да стане традиция!

Благодаря, хехе!


ACT OF GROTESQUE

Накратко: група, име, стил?

Групата се казва Act Of Grotesque. Когато започнахме да свирим, бяхме двама човека и проекта се наричаше Corporal Project A74 и бяхме аз и още едно момче, което вече не е в групата. Той е само текстописец в момента и е мислил текстовете на повечето парчета. В началото проектът беше замислен като нещо супер първично и импровизационно, като на всяка репетиция мислехме различни парчета и, разбира се, на следващата не ги помнехме. Тогава вече някои парчета започнаха да се заформят, да се оформя концепцията на групата. След това взеха да се събират и останалите от състава, да се организират някои преразпределения на длъжностите. Това момче, с което бяхме в началото първо беше барабанист, после стана вокал, сега е само текстописец, защото взехме барбанист, той докара басист – Ангебуто, настоящият член на Vrani Volosa.

Той разбрах, че вече не е в състава?

Не, не е.

А вие сега пак работите с човек от Vrani Volosa.

Да. Защото за втори път се смени състава на групата, тъй като вокалиста и басиста ни напуснаха и сега взехме нов басист и още един китарист. Нямаме основен вокалист, който да е само вокал. Единият китарист и басиста правят и вокалите в групата. Новият ни басист Чавдар свири още и в The Revenge Project. Другият ни китарист е Пешо от Vrani Volosa. Ние не сме свирили от много време и сега се завръщаме с нов състав.

А нова музика ще има ли?

Музиката с течение на времето, забелязвам, че доста се е развила и променила, станала е по-технична. Малко бяга от първоначалната идея на група Act Of Grotesque – идеята беше всичко да е първично и да показва примитивната същност на човека и до какво води тя.

Кой вкара идеята с маските?

Един от най-големите градители на концепцията в началото беше Боби – бившият ни вокал – той мислеше сценичното поведение, идеята с маските и всички концепции, които създават шоуто на групата. Но той ни напусна и взе маските със себе си. Сега сме без маски, с концепция. Може и да сме с маски пак, това бъдещето ще покаже и го оставям като изненада за следващите представяния. Но маски със сигурност ще има. Защото всеки носи маска. Трябва да се види всеки човек каква индивидуалност има чрез маската. Имайте предвид, че маската може и физически да отсъства, тя може да е там само символично.

Кажи и две думи за сцената в Бургас преди и сега, в момента!

Като цяло ли? Сега малко западнаха нещата защото няма клубове, няма къде да се свири, но с тази нова зала, която виждаме тук и тази база, страшно много ми харесва и се надявам Бургас да възвърне старата си слава на голяма сцена с много групи. По принцип Бургас винаги си е имал много групи и е раждал много таланти, не само откъм метъл, но и в останалите стилове музика и други изкуства.

А очакванията ти към фестивала днес какви са?

Много големи. Хората са зажадняли за подобно събитие и се надявам, че днес, тези групи, които сме се събрали тук и благодарение на организацията на Ицо, надявам се да заситим един голям глад, който усещам, че го има. Колкото и да ни тъпчат и колкото да се опитват да ни разкарат от лицето на земята такива ъндърграунд елементи като нас и феновете ни, просто няма да успеят, ние сме като плевели, израстваме навсякъде и ще ни има.


VRANI VOLOSA

Ицо, за фестивала знаем, че си един от организаторите. Всъщност, кои хора го организирате?

Това е интересен въпрос. Ще започна малко по-отдалеч. Фестивалът е израз на желанието на бургаските музиканти да се покажат на живо отново след легендарния дет фест, чието последно издание беше през 2000 година и беше една от най-хубавите рок и метъл традиции у нас. И с наличните музиканти и голяма доза див ентусиазъм, решихме да възродим събитието по някакъв начин. Благодарение на „Танцова академия Бургас” успяхме да намерим подходящо място, където да направим подобно събитие и финансирайки го изцяло от джоба си, днес то е факт и ще посвирим на хората. Надяваме се да влязат, за да стане пак.

Спонсори няма, така да разбираме?

На този етап ние не предвиждахме да има такива, защото срокът на промотирането на фестивала беше много кратък и хората нямаше как да знаят за какво си дават парите. За момента ние ще го представим и занапред най-вероятно ще има спонсори. Впоследствие, когато взехме идеята за фестивала, че трябва да стане, решихме да си разпределим задачите. Общо взето Тошко Сепултурата от Алкофилия и моя милост поехме основните организаторски дейности и контактите с медиите, но много наши близки приятели, които не са участници във фестивала, помогнаха по един чисто приятелски начин, без да получат и стотинка за това нещо. Не мога да не спомена Невелин Мирков, който ще бъде зад пулта тази вечер. Е, той има хонорар де, едно шише Джак, няма как. Той успя да ни осигури озвучаване, което е на много сносна цена. Благодарим на Росен Сеновски от група G.R.A.S. за това, че ни помогна да намерим добро осветление на прилична цена, както и на всички други хора, които малко или много, чрез раздаване на флайъри, чрез лепене на плакати, ни подкрепиха. Дано хората да влязат и да си платят входа, за да можем да видим какво ще стане накрая, дали ще останат някакви пари и да направим нов фестивал.

Как стана подборът на групите?

В началото бяхме решили това да са само бургаски банди, защото нямаме възможност да плащаме транспортни разходи на гостите от други градове. В последния момент момчетата от Unhumanity от Пловдив решиха, че им се участва, че ще си платят пътя, за да участват. Бяха настоятелни, така че ние нямаше какво да кажем повече. Пък и е малко на приятелски начала – Никола, басистът на Unhumanity, ни е приятел, той е свирил в група Саракт, ние го познаваме отдавна. Изпратиха ни две парчета, решихме, че това е много добро, много пасва като цяло на дет настроението на фестивала. Те са млада група и това е и целта на феставала – винаги да има по една нова банда, която никой не е чувал и мисля, че изпълняваме концепцията. Масово бургаски банди плюс нова банда.

А за Врани Волоса какво ще ни кажеш? Нещо ново можем ли да очакваме?

В момента правим представяне на последния ни албум Heresy/Ерес, правим концерти из страната. Свирим къде като подгряваща група, къде самостоятелно час и половина-два часа и паралелно работим по нови парчета. Това е основното – един музикант, творец, трябва да твори, това е неговият път, това е нашят път и ще продължим да работим. Има една интересна идея за новия ни албум, има доста парчета, работи се, но всичко е в много ранна фаза, за да говорим за наследника на Heresy/Ерес. В момента представяме албума, защото е пресен, няма една година още откакто е излязъл. Надяваме се все повече хора да го харесат и да знаят песните от него.

Като излезе, не знам дали си забелязал, но в почти всички рок и метъл медии в България получи много висока оценка, албумът беше много добре приет от критиката. Как го приемат феновете и ти как приемаш критиката?

За нас е много радостно, че се реагира по този начин, положително, защото това оказва влияние върху крайния потребител. Когато хората четат уебсайтове и списания, те малко или много се влияят, така че помощта на медиите в случая е много голяма. Българският фен все още е плах в закупуването на оригинална продукция, но е крайно време да осъзнае, че това малко или много помага за възвръщането на средствата, които са вложени в производство, записи и това ще ни помогне да правим по-добри неща занапред. Иначе мога да кажа, че съм доволен от това как хората си взимат диск на всеки един концерт. Има хора, които си взимат по 5-6 диска и ги раздават на приятели, което е много радващо. В Стара Загора пък имаме случай с един човек, който с последните си стотинки си взе диск. Радващо е, че се възприема добре, но на нас целта ни е като излезем на живо да има комуникация с публиката и това, че те знаят парчетата, означава, че са възприели нашето послание и това ни прави достатъчно щастливи.

Сцената в Бургас беше водеща в екстремната музика у нас през 90-те години, даже на моменти може би биеше софийската сцена. Как виждаш днес метъл сцената в Бургас, вече в края на първата декада от 21 век?

Не малко се отрази това, че бургазлии, които са били част от сцената, по една или друга причина са се отказали от музиката, било поради преместване в София и свирене в други групи там, било поради финансовите възможности. Хората предпочитат просто да си гледат живота, защото е по-лесно. Не е лесно да си музикант в днешно време, но в момента се наблюдава едно възраждане на бургаската метъл сцена благодарение на стари кримки. Представители на стари банди, които си правят нови проекти. Покрай тях се появяват и по-нови изпълнители на по-млада възраст, тийнейджъри, което ни прави щастливи и да се надяваме, че те ще поемат щафетата и ще продължат да правят музика. Мога да спомена Hellrider, те отскоро свирят момчетата. Скоро свириха с Act Of Grotesque, може би най-добрият им концерт до момента. Все още не са готови за фестивала, но догодина защо да не опитат? Като цяло обаче групите са ясни – The Revenge Project, Act Of Grotesque, Vrani Volosa, The Outer Limits, те са стари представители на сцената и разбира се, тазвечерните участници Алкофилия и Necromancer, те са класици на нашата сцена, Necromancer съществуват от 89-а година.

Спомена фестивалът догодина – очакваш да продължи и да стане традиция този фестивал, така ли?

Ние си казахме няколко приказки преди фестивала, че независимо дали не излезе финансово, най-вероятно ще опитаме още веднъж, много по-сериозно. Организацията ще тръгне няколко месеца по-рано, за да можем да потърсим финансова помощ. Така че няма да се отказваме. Няма да се отказваме и ще търсим начини да си улесним работата на база на това, което сме срещнали като трудности сега.

Пожелавам ви успех!

Благодаря!


THE OUTER LIMITS

Момчета, представете бандата с две-три думи или две-три изречения, или две-три минути, както ви харесва повече.

Пейчев: Ние сме The Outer Limits от Бургас, свирим олдскуул траш метъл, наблягаме изцяло на този стил.

От колко време съществува групата?

Пейчев: От 2007 година официално. Но сме свирили по други групи.

Можеш ли да споменеш имена на другите банди?

Пейчев: Аз едно време свирех в група Суматоха, тогава също свирехме траш метъл. Той беше в Хлебарка, Outrage...
Жельо: И стига толкоз. Динко е свирил с негови си проекти – Valley Of Shadow. Дейфа свири в The Revenge Project на китара, при нас е барабанист.

Тоест, групата е създадена изцяло от стари кучета, обръгнати вече на сцената?

Пейчев: Да, може да се каже.
Жельо: От някаква краста пак се хванахме, явно имаме желание.

От колко години сте на сцена като музиканти?

Жельо: На сцена е силно казано, свирили сме ей така.
Пейчев: Едно време като имаше още рок фестивали.
Жельо: В Бургас имаше „Рок Ринг”.
Пейчев: Всяка година се правеха. В момента такава е тенденцията, ако може всяка година да започне... този процес да се възроди.

Да, бургаската сцена беше много силна навремето.

Пейчев: Да, обаче тази сцена нещо в последните години се поизгуби.

Защо, какво стана?

Жельо: Няма спонсори, няма кой да се интересува от цялата работа.

А фенове има.

Жельо: Те феновете си заминават, като няма как да ги изкараш да гледат нещо, няма как да стане работата. Надяваме се в скоро време да се оправят нещата. Сега имаме и голям фестивал – Spirit of Burgas, който е малко на Вие с бургаските групи, но...

Е, всяка година има бургаско участие.

Жельо: Участва по една банда, което е малко смешно, ама то не зависи от нас това, има си спонсори и те си печелят хората.

Вие в момента имате ли издаден запис? Записвате ли музика?

Жельо: Това ни е главната цел, да направим поне един албум, песни има, просто трябва финансово да се инжектира цялата операция. Записали сме пет песни.
Пейчев: С тенденция в бъдеще да стават повече.
Жельо: Събира се материал.

А от фестивала тази вечер какви са ви очакванията?

Жельо: Ще се радваме тази зала да се напълни с колкото се може повече хора. Ще гледаме оттук нататък всяка година да има такива събития. Ако може и по-често, да не е само един път в годината, а по няколко пъти. Като начало, каквото стане, надяваме се от догодина да има повече хора, не само от Бургас фенове. Ако може да се премести през лятото, нещата ще станат по-силни.
Пейчев: От цяла България да идват групи, не само местни от Бургас. Ако може фестивалът да стане по-обширен, да може повече групи да идват да свирят, да се популяризира.
Жельо: Макар и трудно, ако може по-натам и спонсори да се намерят.

The Outer Limits имат ли идеи да излизат извън Бургас или за момента само тук ще свирите?

Жельо: Не сме ограничени в тая насока, само да има кой да ни покани.

Дано днес да има хора, чийто интерес да събудите.

Пейчев: Дано!


UNHUMANITY

Здрасти! Кажете накратко за бандата – кога е създадена, какъв е стилът?

Спас: Unhumanity е създадена през 2008 година от Кольо и останалите, без барабаниста, той дойде преди половин година. Пробвахме разни хора. Докато най-накрая подходящия човек и от половин година сме в този състав.

Какъв стил свирите? И кои са ви основните влияния?

Никола: Дет метъл, олдскуладжийски. Основни влияния не мога да кажа. Каквито групи сме слушали, все нещо ни е влязло. Общо взето, като изсвирим нещо, като ни хареса, значи това е нашето.

Вие днес сте единствената банда, която не е от Бургас. Как стана така, че дойдохте чак от Пловдив тук?

Никола: Аз случайно познавам доста хора от Бургас, от различни групи и само като видях, че ще има такова мероприятие, малко нахално, но се сбутах и аз. Попитах дали ще можем и ние да ударим и стана така, че нямаха нищо против.

Записи до момента имате ли издадени или тепърва да ги чакаме?

Никола: В скоро време ще издадем дебютния албум. Записали сме го. Спасе, докъде сме? Мастерираха ли го?
Спас: Да, мастъра са направили, финалния мастър остава, всичко е готово, обложки, друго... Януари месец сигурно.

Сами ли ще го издавате?

Никола: Сами ще го издаваме. Тъй като знаем каква е ситуацията, няма какво да си правим илюзии. Нашата идея е колкото се може повече хора да чуят музиката, която на нас ни харесва. Правим един майспейс, като в момента има малко проблеми с него, но в майспейса всичко ще може да се сваля свободно. Който иска да си го дърпа.
Спас: То това с лейбълите вече е... като продадеш 30 диска има ли значение лейбъл ли го издава, ти ли го издаваш? Толкова ще е печалбата, така че сами ще си го издадем.

Вие свирили ли сте в други банди?

Спас: Свирили сме и в други банди. Повече опит имат другите момчета. Кольо е свирил в една стара дет група от 1995, аз също съм свирил в нея, още по-отдавна.
Никола: Ние сме по-възрастните членове в бандата, още от тогава сме се захванали. След това аз се насочих малко към блек метъла, имахме един страничен проект тук в Бургас – Саракт.

Какво стана със Саракт?

Никола: Изкарахме един албум, имахме някакви идеи да продължим, но времето и обстоятелствата не позволиха. Аз отидох студент в друг град, спрях въобще да се занимавам с тоя стил музика. Започнах по-нататък с други неща, което е извън темата. Но сега се връщаме към това, което винаги сме си харесвали. Иначе другите момчета – китаристът и вокалът са ни от група Грях, пловдивска банда също.
Спас: Барабанистът ни е от Burning Hate, Едо.
Никола: Траш метъл група беше.

Как е сцената в Пловдив в момента? Има ли метъл банди или не са чак толкова?

Спас: Честно да кажа, нямам наблюдение. Слаба работа е малко. Май друга дет метъл група освен нас няма
Никола: Набляга се повече на хардкора.
Спас: Хеви метъл...
Никола: Алтърнатив има доста.

Да, прави впечатление, че доста алтернативни банди излязоха в последните години в Пловдив.

Никола: Аз самият свирих в една от тях. James Crow.

И с тях стана нещо.

Никола: Нищо не стана с тях общо взето.
Спас: Хахахахаха!

На мен албумът на James Crow ми хареса много.

Никола: Така ли?

Да.

Никола: Радвам се.

Къде изчезнаха всички?

Никола: Ами той вокалистът записа и друг албум, с наши парчета, което беше малко...

Това ли ви раздели?

Никола: Не. Той си повярва, че може сам нещо да направи.

А направи ли нещо?

Никола: Ами, ти чу ли албума?

Не.

Никола: Хахаха! Не, всеки си има право на собствено мислене, аз така или иначе търсех отдушник на това, което харесвам, защото в James Crow аз бях просто един свирач, без право на мнение. Пък идеята за Unhumanity беше на базата на едни мои идеи и със Спас, като стари познати в тая насока, се чухме и си казахме „Дай да пробваме какво ще стане, дали ще си харесаме идеите. Аз имам едно парче” и той каза „Ами, и аз имам” и така се случиха нещата.

Какво очаквате от Unhumanity, какво се надявате да постигнете с бандата?

Никола: Аз да си кажа честно, не се надявам на нищо, освен да се забавлявам. Затова свиря, да.

А от Burgas Metal Carnage фестивала очаквания имате ли?

Спас: Единствените ни очаквания са да ни чуят хората и евентуално да ни харесат.
Никола: Това ще бъде много готино.
Спас: После да седнем да направим един мухабет, да изпием по някоя бира и това е.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Най-добрата школа за бъдещия господар е да служи.
Лайл ("Крал Артур и неговите доблестни рицари" - Дж. Стайнбек)