Lamp Of The Universe

Има милиони артисти по света, като голяма час от тях са и доста интересни личности. Всички те са по-малко или повече популярни в различни среди. За някои се знае повече, други потъват в забрава с времето. Не знам за вас, но аз винаги съм се изпълвал с любопитство, когато се сблъскам без значение по какъв начин с човек, в чиито очи блести пламъка на вдъхновението, който преследваме съзнателно или не доста често. Без значение колко е популярен, аз имам въпроси, на които искам да чуя неговите отговори, да науча повече. Точно така е прогресирал интересът ми към творчеството и личността на Craig Williamson.

Изглежда той е доста продуктивен напоследък, въпреки че разпусна Datura и сега се занимава основно с новия си сайкъделик фолк/дроун соло проект Lamp Of The Universe. Два албума през 2005г., още един през 2006 - въпросът ми е ясен - откъде всичките тези вдъхновение и идеи? Все пак психеделичната музика е по-специална - ангажира съзнанието на друго ниво.

Истината обаче е, че тази постоянна заетост е илюзорна - двете тави от 2005-та са записани в по-продължителен период: "Heru беше записан през 2004-та, а Earth, Spirit And Sky - рано през 2005-та. Излезлият през 2006-та From The Mystic Rays Of Astrological Light си е от същата година." Craig не може да си представи да не създава музика - това просто е начина, по който живее живота си. Подобно на мнозина творци не знае откъде идва цялото вдъхновение - според него да прави музика е нещо естествено.

Изглежда с новото си издание музиката на Lamp Of The Universe ще достигне още по-абстрактни нива, отдалечавайки се от идеята за конкретна структура в песните. Ще се крепи повече на спонтанното космическо усещане, което затвърждава посоката, в която се движи Williamson. И за да е по-ясно - "бих казал, че е по-близко до Heru, отколкото до който и да било друг."

След като хвърлихме бегъл поглед напред, нека сега се обърнем назад и да потърсим отговорите на въпроси, които мнозина си задават. Защо след два превърнали се в класически стоунър рок албума Datura спря да функционира. И въпреки че в интервю от 2002г. се казва, че нищо не е приключено, а просто има нужда от малко повече време нещата да се подредят, отговорът към днешна дата е категоричен - "няма начин, а и дори да засвиря отново седемдесетарски рок, то ще е с нова банда или нови музиканти. Просто има твърде много лайна около Datura, че да се връщам там и да се подлагам на всичките гадости отново!" Craig приключи със старата си група през октомври 99-та, защото не е чувствал останалите да влагат достатъчно от себе си. По неговите думи другите членове на Datura са се интересували повече от славата и не им е пукало какво той жертва, за да запише Visions For The Celestial. Наследникът на дебюта концептуално вече като че ли подсказва какво ще последва в идните творби с все по-ясно гоненият мантричен ефект в звученето и присъстващите източно философски теми. Но всичко това придобива един по завършен вид, когато в Lamp Of The Universe цитрата измества китарата и стилът вече е по-скоро психеделичен фолк.

Ако сте си задали въпроса "каква слава може да има един ъндърграунд рок музикант в Нова Зеландия", то просто отворете специализираното wiki за региона на Hamilton - града, в който живее и твори Craig. Броят на бандите е впечатляващ! "Да и не", контрира ме той - "повечето от тези банди, рядко свирят на живо и никой не ги подкрепя на локално ниво. Единственият начин да оцелееш е да запишеш албум и да се надяваш да те забележат отвъд океана." Излиза, че една новозеландска банда може да направи турне в Щатите и в същото време никой да не е чувал за нея в родината, какъвто е случаят с Birchville Cat Motel от Wellington например. Craig смята, че Datura наистина е била една от добрите банди за онова време, когато стоунър рокът е бил доста популярен през 90-те. "Но не смятам, че можехме да продължаваме още дълго така, тъй като сцената умираше, а на мен ми омръзваше да свиря все това." Което явно е другата голяма причина за разпадането.

И като заговорихме за сцената в Нова Зеландия, неизбежно е да не попитам какви други психеделични/дроун проекти има на това парче земя насред океана.

"Уааа! Откъде да започна?!"

Всъщност по думите му няма много традиционна сайкъделик музика, но имена като Birchville Cat Motel, Seht, 3rd Octave Band, Inside, Peter Wright, A.M., Nether Dawn са част от многото провокиращи по-силен интерес състави. Противно на очакванията ми, той по-скоро счита околната среда за дадена и не обръща такова внимание на прекрасните природни гледки, с които Нова Зеландия се прочу още повече през последните години, но все пак предполага, че по един или друг начин те въздействат на крайния резултат в музикално отношение. И споделя с въздишка: "Може би виждайки природните картини на страната ми всеки ден ги е направило по-малко специални за мен..."

Craig Williamson не е религиозен ни най-малко. Интересът му към религиите е в много и различни аспекти, но не е последовател на никоя от тях. "Опитвам се да бъда доколкото мога честен както със себе си, така и с останалите и разбира се да подхождам с разбиране в същото време. Чувствам за себе си най-малкото, че трябва да съм по-внимателен относно моите възприятия - да съм верен на себе си, което звучи ужасяващо хипарско, но... все тая..." А нещото, което казва на всеки относно музикалната философия: "не мисли за нея - почувствай я!"

За финал - твърди, че музикалните му влияния напоследък са предимно по-импровизаторски неща, за разлика от времето, когато е започвал и е слушал повече сайкъделик фолк. А на въпроса, касаещ концертната дейност - "изморих се от турнета, които свършват в задънена улица още с Datura." Изглежда все пак егото му надделява и става доста претенциозен след всичките разочарования - "да накараш да се обърнат само 20 или 30 души, за да те видят, когато си вложил толкова много работа е много тежко..." И все пак имаме космическите му добри пожелания от далечна Нова Зелания.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: The less I have the more I gain!
METALLICA - Wherever I May Roam